Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СТИВ ХАНКЕ ПРЕДЛАГАШЕ ДА ЗАКРИЕ БНБ

Цялата история по подготовката и въвеждането на Валутния борд си я спомням като че ли беше вчера. Тогава ситуацията в страната беше драматична. Първите сигнали, че трябва да се въвежда паричният съвет, дойдоха от началника на Първи Европейски отдел на МВФ Майкъл Деплер, който пристигна в България в ранната есен на 1996 г., за да направи един сондаж как би се приела тази идея в България. Всъщност визитата му бе знак, че решението за въвеждането на борда вече е взето от съответните институции. Той по-скоро трябваше да прецени за себе си дали ние ще приемем да въведем паричния съвет и съответно МВФ да преговаря с нас на тази база, или ще трябва да се разведем.Първите реакции бяха доста противоположни. Много малко бяха хората, които по принцип приемаха идеята за въвеждането на паричен съвет. Опонентите бяха повече. Даже си спомням за една среща в БУЛБАНК, на която присъстваха Чавдар Кънчев, Венцислав Антонов, Иван Костов, Муравей Радев и Александър Божков. Първоначално те бяха против борда, тъй като смятаха, че като вземат управлението, ще могат да измъкнат страната без въвеждане на паричен съвет. По този повод Костов дори ходи до Вашингтон, за да се опита да убеди МВФ, че не е абсолютно задължително да въвеждаме борда. Там явно са му показали червен картон, защото след като се върна в София, хората около него започнаха вече да мислят за въвеждането на този паричен съвет.Бях свидетел и на много странни предложения като това на Стив Ханке (по-късно той стана съветник на президента Петър Стоянов), който бе подготвил свой вариант на закон за Валутния борд. Според него той трябваше да бъде дислоциран в чужбина - в Австрия или в Швейцария, и да се управлява от чужденци, а не от българи. И си представям, ако бяхме приели предложенията на този многоуважаван професор, (който и сега се изцепва от време на време), колко щеше да струва на България една администрация на паричния съвет от високоплатени специалисти, дислоцирани например в Женева. Колко щяха да струват квартирите, командировките и заплатите им по швейцарските стандарти. Договорът за митниците с Краун Ейджънтс щеше да е бледа сянка пред това, което щеше да струва на нашата държава една такава щуротия - управление Емисионно да бъде изнесено в чужбина и да няма Централна банка. Ханке предлагаше БНБ да бъде сведена до сегашното управление Банково, а надзорът да бъде подчинен на финансовото министерство. Един от спорните въпроси при въвеждането на борда бе при какво съотношение да фиксираме лева към марката. За мен се взе възможно най-неоправданото решение. Доколкото си спомням, решението за фиксирането на лева към германската марка в съотношение 1000 към 1 бе обявено от Иван Костов на едно от политическите сборища, като че ли във Враца, а не на среща и в дискусия с икономисти. Естествено е, че ако левът е скъп по отношение на резервната валута, както стана при нас, ще има бързи ефекти - бързо смачкване на инфлацията, бързо смачкване на лихвения процент. Това е цинизмът, защото и Муравей Радев, и Александър Божков, и Иван Костов бяха против, а после ни проглушиха ушите да ни говорят колко добро нещо са направили с въвеждането на Валутния борд и колко положителни резултати са постигнали. Бордът беше въведен въпреки тях и даде резултати въпреки тях. Те не могат да искат да извлекат дивиденти от това, а тези дивиденти може да се окаже, че са шити с бели конци. Ако ти съсипеш окончателно икономиката и я направиш неконкурентоспособна, каква е файдата, че си постигнал малко икономическа стабилизация и си смачкал инфлацията, лихвите и така нататък. Ние се носим на лаврите и успехите, които бяха постигнати при борда, но много от тях дойдоха вследствие на въвеждането му, а не от провеждането на някаква много добра политика. И БСП, ако бяха малко по-далновидни да махнат Жан и бяха въвели паричния съвет една година по-рано, щяха да постигнат същите резултати като СДС. Освен въвеждането на борда не се направи почти нищо за развитието на икономиката, а там, където се направи, бе извършено по възможно най-калпавия начин. Приватизацията - почти няма по-голяма сделка, която, ако я разровят, да не мирише от километри. След като валутния борд направи стабилизацията - макроикономическа и политическа, това трябваше да бъде лакмусът за чуждестранните инвестиции. А може би корупцията, а може би бюрокрацията са в основата на проблема за стагнацията в българската икономика?

Facebook logo
Бъдете с нас и във