Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СТЯГАМЕ КАРУЦАТА ЗА ГОЛЕМИТЕ ПАРИ

Треска за няколко милиона евро е обхванала министерствата, които ще боравят с парите от еврофондовете. Особено активни в това отношение са ведомствата на Милен Велчев и на Костадин Паскалев, които неотдавна бяха замесени от медиите в задочен спор по темата.В Министерството на финансите отдавна се настройват на европейска вълна. Както в. БАНКЕРЪ вече писа, в най-скоро време на министър Милен Велчев ще бъде назначен и пети заместник, който ще отговаря за средствата от съюза. По всяка вероятност поста ще заеме сегашният му съветник Любомир Дацов. Предстои да бъде създадена и специална дирекция с поне 25 души за управление на парите. По неофициална информация работата й ще се наблюдава от бившия шеф на кабинета на министър Велчев Атанас Добрев, който в момента е на щат като съветник по евроинтеграцията. С още 14 служители ще бъде увеличен и персоналът на Агенцията за икономически анализи и прогнози към финансовото министерство, които ще участват в разработването на бъдещи проекти. Експерти от по-висока класа пък ще се заемат с изготвянето на Рамката за финансовата подкрепа от ЕС. Това ще е документ, съобразен с плана за икономическо развитие на страната през следващите четири години и ще съдържа приоритетните дейности, които да бъдат финансирани от структурните фондове на ЕС. Предвижданията са след приемането на България в Европейския съюз Министерството на финансите да управлява парите, получавани по линия на няколко фонда - за регионално развитие, за ориентиране и гарантиране на земеделието, за рибарството, както и от Европейския социален фонд и Кохезионния фонд. С решение на правителството от май тази година обаче ведомство бе натоварено с координацията и на предприсъединителните помощи. Като разплащателен орган финансовото министерство ще е отговорно за изготвянето и представянето на заявките за плащания и получаването на средствата от Еврокомисията. Тези функции ще поеме сегашната му дирекция Национален фонд. Тя ще отчита пред Брюксел и извършените от българска страна разходи по проектите. Дейността на националния координатор ще се контролира от специален Комитет по наблюдение. Освен служители на министерството в него ще бъдат включени и представители на седемте изпълнителни агенции, заети с подготовката на проектите по ФАР и ИСПА, на местните власти и на неправителствени организации. За да не стават фалове, хората на Милен Велчев възнамеряват да въведат тотален финансов контрол върху изразходването на европарите. Идеята е той да се извършва на три нива - предварителен контрол, вътрешен одит и външен контрол. В държавните институции, които боравят със средства от еврофондовете, ще бъде въведена т.нар. система на двойния подпис.Не остават по-назад и в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Там също ще бъде създадена нова структура, която заедно с Агенция Пътища ще чака акредитация от Европейската комисия.Дотук добре. Очакваните милиони евро си струват подобна суетня, само дето перспективата за скорошно българско членство е малко неясна. Помощта, която Брюксел заделя за български проекти по програмите ФАР, ИСПА и САПАРД, сега е в размер на около 2.5% от брутния ни вътрешен продукт. Според предварителните разчети, приемат ли ни пълноправно в Евросъюза през 2007 г., финансовата благодат, която ще потече към отънелия държавен бюджет, трябва да нарасне до около 4% от БВП. Подобна цифромания съвсем не е за пренебрегване, при положение че именно парите от европейските структурни фондове бяха в основата на икономическото съживяване на Гърция, Ирландия и Португалия. Преди да се докопаме до тях обаче, е необходимо от думи да преминем и към реално функционираща пазарна икономика, способна да издържи на предизвикателствата на единния пазар. Не на последно място ще се наложи държавата да убеди Брюксел и в способността си да усвоява отпуснатите средства. А в това отношение статистиката за програмите ФАР и ИСПА през последните няколко години съвсем не е розова.По ФАР например за периода 1998-2002 г. бюджетът по подписаните с Европейската комисия финансови меморандуми възлиза на 491 407 124 евро, а реално отпуснатите средства са почти наполовина - 266 509 735 евро. Както се казва, колкото и каквито проекти сме представили, толкова и са ни дали. Наистина някъде и ни спряха парите, но пак заради наши си, чисто български работи. За палмата на първенството по скандали със средства от ЕС спокойно могат да претендират митниците. Взеха солидна европейска пара за изграждането на информационната си система и още я изграждат. Седем милиона евро бяха изпуснати и заради договора с Краун Ейджънтс, подписан зад гърба на Европейския съюз.В началото на тази година доста спорове предизвика изпуснатата от заместник-министъра на икономиката София Касидова фраза, че Брюксел е отказал финансиране на български проекти по линия на програма ФАР 2002 за около 60 млн. евро поради мудност от наша страна. Споровете са си спорове, ама с голата статистика какво да спориш? Горе-долу така стоят нещата и с усвояването на средствата по програмата ИСПА. По данни на Министерството на регионалното развитие за периода 2000-2002 г. България има подписани финансови споразумения с Европейската комисия по девет проекта на обща стойност 673 317 714 евро. Усвоени засега са 349 684 815 евро. Финанси по линията на ИСПА чакат строителството на втория мост на р. Дунав и електрификацията на жп линията Пловдив-Свиленград. Чакат търпеливо, с разбиране. По думите на вицепремиера Костадин Паскалев ниският процент на усвояване на тези пари се дължи на факта, че обичайното време между подписването на финансовите меморандуми, подготовката на тръжните документи и започването на практическата работа е от 12 до 24 месеца.В момента във ведомството за регионално развитие и благоустройство се подготвят тръжните документи по проекта за рехабилитация на транзитни пътища на обща стойност 40 млн. евро, от които 30 милиона са по ИСПА. В началото на септември пък изтече крайният срок за подаване на офертите за изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води в Стара Загора и Димитровград. Подобни проекти ще бъдат представени и за Горна Оряховица, Пазарджик и Благоевград. Всички нови български предложения от тази година ще станат ясни през октомври по време на управителния съвет, ангажиран с програма ИСПА, който ще се проведе в Брюксел. Индикации, че този път ще ги шашнем, липсват.

Facebook logo
Бъдете с нас и във