Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СТАР ЗАКОН В НОВА КРОЙКА ЩЕ ОКУРАЖАВА ИНВЕСТИТОРИТЕ

Законът за чуждестранните инвестиции е един от нормативните актове, без чието основно прекрояване синхронът с Евросъюза е невъзможен. Той бе гласуван още през 1997 година. Две години и девет месеца остават до сакралната 2007-а, когато се очаква страната ни официално да се присъедини към Европейския съюз, но инвестираните у нас малко над 6 млрд. щ. долара са направо жалки в сравнение с парите, които привлякоха от чужбина Чехия, Полша и Унгария - общо над 110 милиарда. Дори и Румъния, с която най-често търсим сравнения в наша полза, е пред нас със своите 9 млрд. щ. долара.Затова пък новият нормативен акт, който скоро ще замести досегашния, носи революционното название Закон за насърчаване на инвестициите. Той би звучал по-правдиво, ако се използва синонимната форма закон за окуражаване на инвеститорите. Защото, ако нещо липсва на големите западни компании, за да влагат парите си в България, това е кураж. Поне това подсказват горните числа.Съгласно новите текстове българските и чуждестранните инвеститори вече ще бъдат третирани еднакво - няма да се прави разлика кой кой е при прилагане на мерките за тяхното насърчаване. Още в началото на закона например е записано: български гражданин с постоянно местопребиваване в чужбина, който има и друго гражданство, избира дали да се ползва от статута на местно, или на чуждестранно лице по този закон. Това би могло да означава доста неща. Например че се дава зелена улица за безпрепятствено завръщане на изнесени от страната капитали под формата на външни инвестиции. Не че и досега това не се случваше - с помощите на подставени лица, но завръщането им вече значително се улеснява. Насърчителният дух на закона ще проличи от начина, по който ще бъдат отразени в него очакванията на чуждестранния бизнес, а и на немалко наши депутати, да отпадне ограничителният режим за чужденците и фирмите с външно участие при сделки за земя и недвижими имоти. Предстои второто четене на законопроекта в пленарната зала, където по този текст се очаква доста гореща дискусия. В първоначалния си вариант той предвиждаше да има ограничителен режим, предложен от Министерството на отбраната и МВР. Според него, ако чужденец иска да закупи земя или недвижима собственост на територии от значение за националната сигурност и отбрана, (например в пограничните райони), той трябва да иска разрешение от двете ведомства. Тези територии бяха включени в специален списък, който пък бил държавна тайна. Всичко това означаваше, че всяка чуждестранна инвестиция в такъв вид имоти би трябвало да получи одобрение от двете силови министерства. Представители на чуждестранния бизнес у нас обаче определиха режима като дискриминиращ и в крайна сметка парламентарната икономическа комисия го отхвърли. Със сигурност ще отпадне и изискването чуждестранните лица да имат разрешение за постоянно пребиваване в страната, за да извършват стопанска дейност. Досегашната Агенция за чуждестранни инвестиции, сега в структурата на Министерския съвет, ще бъде преобразувана, или по-точно преименувана на Българска агенция за инвестиции. Новата стара структура преминава на подчинение на министъра на икономиката със статут на изпълнителен орган и ще координира дейността на държавните органи. А какво ще изпълнява? Съгласно закона - държавната политика в областта на инвестициите, естествено ако има такава. Освен това ще издава сертификати на инвеститорите за клас - по указание на министъра на икономиката. А вицепремиерът Лидия Шулева едва ли не се зарече, че административните бариери пред инвеститорите ще паднат. Съгласно новия нормативен акт чуждестранните капиталисти ще се разпределят в три класа в зависимост от размера на вложенията им в страната. По стара нашенска традиция обаче критериите за подреждането им по класове ще се определят в правилник за приложение на закона, а не в самия нормативен акт. Третокласните инвеститори - най-дребните, които попадат в обхвата на този закон, ще се определят за проекти на стойност между 10 и 50 млн. лева. За тях се предвижда специално информационно и консултантско обслужване - те ще получават предварително подготвени информационни материали, както и обработена информация за потенциални партньори в страната и за всички административни процедури по реализиране на инвестиционния проект. Казано по-простичко, това вероятно означава първо (и следователно непълно) запознаване със сложната българска действителност.Във втория клас ще попадат компании, които имат намерение да инвестират между 50 и 100 млн. лева. За тях са предвидени повече глезотии - например индивидуално информационно, консултантско и административно обслужване във всички централни и териториални органи на изпълнителната власт. Ще бъде въведен и принципът обслужване на едно гише, който трябва да означава край на излишната бюрокрация. Сертификатът ще издава шефът на агенцията.Най-едрите риби ще бъдат в графата първи клас. За да попаднат в нея, инвестициите им трябва да надхвърлят внушителните 100 млн. лева. Освен облекченията, предвидени за втори и трети клас, те ще се ползват с финансовата подкрепа на държавата за изграждане на необходимата за бизнеса им инфраструктура. Средствата за тази подкрепа ще бъдат предвидени в Закона за държавния бюджет. Ако това им върши работа, отличниците ще имат възможност да поискат от агенцията да им бъдат предоставени ограничени вещни права върху недвижим имот - частна или общинска собственост. Подобни ограничени вещни права ще могат да учредяват и областните управители, и то без провеждане на търг или конкурс (само със съгласуване с министрите на икономиката и на регионалното развитие и благоустройството). За разлика от действащия в момента закон новият дава доста обширни правомощия на областните управители по отношение на инвестициите. Впрочем има доста неясни моменти при учредяването на въпросните ограничени вещни права. Например според становището на БТПП законът не задължава компетентните органи да приемат предлаганите им от агенцията решения за предоставяне на вещни права върху частни държавни и общински имоти. Очевидно във връзка с предстоящото приемане на страната в Евросъюза законът ще насърчава най-вече инвестициите в производства на продукти, предназначени главно за износ. Следват добивът и преработката на материали, на земеделска и животинска продукция, на високотехнологични продукти от и за вътрешния и международния пазар - компютри, софтуер, ноу-хау... Ще бъдат окуражавани и онези компании, които създават повече работни места, модернизират и разширяват съществуващи предприятия, както и дружества, които възнамеряват да реализират проектите си в срок до три години.Всички детайли обаче тепърва ще се изясняват при второто четене на законопроекта в парламента. Предстоят дълги упражнения по риторика, гласувания с чужди депутатски карти в полупразна зала, проверки на кворуми. и т.н. - както си го знаем. А това неизбежно оказва влияние върху качеството на крайния продукт, сиреч върху насърчителните свойства на закона. Следователно може да се каже - и върху куража на неговите адресанти - инвеститорите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във