Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СПОНСОРИТЕ СА ИСТИНСКАТА ВЛАСТ?

БЕЗМИТНАТА ВОЙНА НАБИРА СКОРОСТБитката на живот и смърт за затварянето или запазването на безмитните магазини, която от десетина дни водят министърът на финансите Милен Велчев и търговците, като че ли взе първата си свидна жертва. За оставката на заместник финансовия министър Гати Ал Джебури през седмицата се изписа какво ли не. Но една от най-натрапчивите версии стана тази, че оттеглянето му е част от стратегията на властта да спусне кепенците на фришоповете. На 5 юни обаче излезе друга новина И тя е, че в същия ден, в който Гати е подал оставка - 28 май, той е поискал и разрешение от БНБ фирмата му ПИК ООД (в която Ал Джебури и съпругата му Йорданка са съдружници) да изнесе от страната 600 хил. долара. Тези пари е трябвало да бъдат изплатени на регистрираната в Лондон Александър Партнърс Лимитед. По-любопитното е, че и в тази фирма съдружници са заместник-министърът и съпругата му. Докато Ал Джебури отговаряше за митниците и събираемостта на данъците в Министерството на финансите, лондонската му фирма Александър Партнърс отпуска (през септември 2002-ра) на българското дружество ПИК ООД заем от 600 хил. щ. долара. Парите са преведени по сметката на българската фирма в софийския клон на ИНГ Банк. Случайно или не, при трансфера на сумата е направен твърде съществен пропуск - Ал Джебури не е поискал от БНБ да регистрира превода на парите по кредита от чужбина. А това е нарушение на чл.4 от Валутния закон, който разпорежда всички заеми, надхвърлящи 2000 лв. и отпуснати от чужбина на български фирми, да се регистрират в Централната банка. Без подобна регистрация фирмата кредитополучател не може да получи разрешение да превежда погасителните вноски обратно в странство. По тази причина, както съобщиха от БНБ на 5 юни, на ПИК ООД е било отказано правото да плати 600 хил. щ. долара на Александър Партнърс Лимитед. Така че, когато се върнат в Лондон, Гати Ал Джебури и съпругата му няма да могат да разполагат там с въпросните пари.Според изискванията на Закона за мерките срещу изпиране на пари, ИНГ Банк е била длъжна веднага да докладва на Бюрото за финансово разузнаване за транша от Александър Партнърс. Но хора от ведомството на Васил Киров, отричат при тях да е постъпвал сигнал за съмнителна операция на стойност 600 хил. долара. Което е най-малкото странно, защото преводът наистина е минал през ИНГ Банк.Абстрахирайки се отвсякакви внушенияне бива да се забравя, че митниците, над които винаги са тежали гъсти контрабандни облаци, бяха в ресора на Ал Джебури. И че именно той бе начело на екипа от експерти, който в края на миналата година разработи поправките в Закона за акцизите, дали зелена светлина не за затварянето, а за прелицензирането на безмитните търговци. Тогава обаче всичко мина тихо и спокойно.Сега доскорошният началник на Гати - Милен Велчев, е готов да заложи на карта името и кариерата си като министър, отстоявайки твърдото си намерение да сложи кръст на безмитната търговия в България. В края на миналия месец Велчев обяви пакет от мерки за борба със сивата икономика и контрабандата и се закани да закрие 44 от общо 57 фришопа в страната, оставяйки само тези по летищата и пристанищата. (Струва си да се знае, че тези обекти, базирани на аерогарите и портовете, са държавна собственост.) Финансовият министър определи шоповете като проводници на нелегалния внос с акцизни стоки и оцени като нищожна сумата от около 9 млн. щ. долара данък печалба, която те са платили за миналата година. Според запознати, трудно може да се говори за личен конфликт между Велчев и Джебури, каквито писания се появиха в пресата. Неособено сериозно стоят и слуховете за участие на принц Кирил в кадровата промяна и че заместник-министър Джебури написал молбата си за напускане само два дни след като провел разговор с премиерския син. Нищо съществено не се е променило, нито разкрило и на безмитното поприще, за да оправдае днешния остър завой в намеренията на управляващите. Промените са по-скоро във взаимоотношенията вътре във властта, между отделните лагери, лобита и протежета... Не един или два интереса бяха засегнати в последно време и е логично и не един или два отговора да се очакват.Във всеки случай шумът около оставката на Ал Джебури не попречи на Милен Велчев да предприеме обещаното настъпление срещу безмитните магазини. Вече е готов и специалният законопроект, който да разчисти нормативно пътя към ликвидирането им. Освен че дава легално определение на безмитната търговия, проектът Велчев предвижда фришоповете да преустановят дейността си на 31 декември тази година. Предлага се също да отпадне целият параграф 20 от преходните и заключителните разпоредби към сега действащия акцизен закон, който регламентира реда за провеждане на конкурси за лицензиране на безмитните оператори. Една от алинеите на този параграф дава възможност на фирмите, подписали договори за безмитна търговия с Агенция Митници, да продължат работа и след изтичането на сроковете им до подписването на нови контракти. Както в. БАНКЕРЪ вече писа, първият конкурс за нови разрешителни трябваше да се проведе още през февруари тази година, но бе отложен. И ако Законът за акцизите не бъде коригиран час по-скоро, финансовият министър ще бъде задължен да обяви процедура за прелицензиране на операторите в началото на юли. По неофициална информация в Министерството на финансите е получено писмо от председателя на парламентарната група на НДСВ Пламен Панайотов. В него били изброени неизпълнените от ведомството ангажименти по закони, приети от този парламент. Сред тях било посочено и непровеждането на надпреварата за издаване на нови лицензи за безмитна търговия. От финансовото ведомство предлагат законово да бъде скрепена и възможността държавата едностранно да прекратява контрактите с безмитните оператори, независимо от срока на тяхното действие. В мотивите си министър Велчев е записал, че за по-голяма част от договорите е трудно да се установи кога точно изтичат. Няма и как да е иначе, след като (по силата на ПМС 15 за валутния режим) договорите, подписани през 1991 г., бяха продължени първоначално с десет месеца, а след това и до издаването на нов лиценз. Както е известно, страните членки на ЕС закриха магазините за безмитна търговия по сухопътните си граници на 30 юни 1999 г., независимо от сериозната съпротива и опасенията, че така ще останат без работа над 140 хил. души. Затварянето обаче беше предшествано от близо осемгодишен преходен период, в който търговците имаха възможност да преустроят бизнеса си. Според Радостин Генов, председател на Асоциацията на безмитните оператори у нас, министър Велчев е спестил на колегите си от кабинета, че страните членки на ЕС са запазили безмитните си магазини на граничните пунктове с държави нечленки в съюза. Според Генов подобна възможност е предвидена в Директива 92/12 на Съвета на министрите на ЕС. Тази практика означава, че при желание България може да запази обектите си по границата с Македония, Сърбия и Турция дори и след приемането й в Евросъюза.По официални данни фирмите с лиценз за безмитна търговия у нас в момента са осемнайсет. Рекордьор по броя на магазините е Трансимпекс(15 на брой). Дружеството бе приватизирано през 2000 година. Седемдесет и осем процента от капитала му държи консорциумът между Дюти Фрий ООД и Галенит Инвест ООД. Но съдейки от данните на Асоциацията на безмитните оператори, за миналата година Трансимпекс е едва на четвърто място по продажби. През първите пет месеца на 2003 г. тя излиза начело. От пресофиса на Нове холдинг категорично опровергаха пред БАНКЕРЪ, че шефът им Васил Божков контролира Трансимпекс. Шефката на отдела Връзки с обществеността Ирина Тенчева заяви, че Божков няма интереси в безмитния бизнес. Според нея не са верни и писанията, че той е пътувал до Лондон, за да лобира пред принц Кирил за запазването на фришоповете. Така или иначе, в сряда (4 юни) Васил Божков присъства лично на заседанието на Съвета за икономически растеж при вицепремиера Николай Василев, където се срещна и с финансовия министър Милен Велчев. Тема на дискусията беше предложеният пакет от мерки срещу сивата икономика и контрабандата. Както стана ясно, Васил Божков не е постигнал съгласие с представителите на властта по въпроса за безмитните магазини. На срещата хазартният бос бе придружаван и от изпълнителния директор на Трансимпекс Орлин Хаджиянков. Неотдавна Хаджиянков се закани, че фирмата му ще съди Агенцията за приватизация, ако бъде лишена от възможността да развива безмитна търговия. Причината за това е, че при формирането на цената по сделката за продажбата на Трансимпекс преди три години в нея е включен и лицензът за магазините. Друг е въпросът, че от АП отричат държавата да е поемала под някаква форма ангажимент за удължаване на разрешителните. Сред застрашените от отнемане на разрешителното е и фирма Б.Н.К на бившия премиерски съветник в кабинета Костов Веселин Балевски. Тя е лидер по продажби за 2002 г. с обем около 10 млн. евро. След нея се нарежда Кореком Принцес, чийто мажоритарен акционер е регистрираната в Лихтенщайн компания Ирада.Софком също заплаши, че ще заведе финансов иск срещу ведомството на Велчев, ако договорът й бъде прекратен. Според изпълнителния й директор Васил Георгиев, Софком е една от най-често проверяваните компании от данъчните власти, но досега срещу нея няма издаден акт за валутно или митническо нарушение.Основен акционер в хасковското Аидатур АД пък е небезизвестният бизнесмен от турски произход Фуат Гювен. От Асоциацията на безмитните оператори предвиждат при прекратяването на договорите техните членове, които имат чуждестранно участие в капитала си, да заведат арбитражни искове срещу България в Международния център за инвестиционни спорове към Световната банка. Председателят на асоциацията Радостин Генов заяви, че от евентуалното затваряне на безмитните магазини страната ни ще загуби около 450 млн. евро през следващите три години. Изчисленията му са на базата на очаквания ръст на продажбите през 2004-а, когато ще се проведат летните олимпийски игри в Атина. Тогава потокът на пътници в региона щял да нарасне четири-пет пъти и, противно на България, съседите ни от Гърция и Турция щели да изградят още безмитни магазини в периода около значимото спортно събитие. Някои от лицензираните фирми разчитали на печалбите от безмитната търговия за финансирането на други свои дейности. Така например Денеб притежавала и завод за строителни материали в село Равно поле. А Амфора била основен акционер в Елмот - Велико Търново. Освен това търговците нямали нищо против да обяснят на финансовия министър как на мястото на закритите им магазини ще се настанят истинските контрабандисти. При заминаването си за Швеция тази седмица Милен Велчев заяви пред журналисти, че доколкото зависи от него, няма да отстъпи от намеренията си И внасянето на неговия законопроект за обсъждане в Министерския съвет донякъде потвърждава думите му. Но едва ли може да се прогнозира със сигурност какво ще се случи в края на годината и дали наистина безмитните магазини ще спрат да функционират. Подобни идеи имаше и по времето на ОДС. В законите за митниците и за акцизите на няколко пъти бяха записвани (пред)последни срокове и на няколко пъти бяха забравяни. Безмитната търговия не е случаен бизнес за случайни хора, заели са с него просто ей така. Всичко това прави предизвикателството пред Милен Велчев още по-голямо. Ако усилията му се увенчаят с успех, ще отпаднат поне част от подозренията, че властта трудно посяга на свои спонсори. Ако ли пък не, ще се затвърди убеждението, че спонсорите са истинската власт.

Facebook logo
Бъдете с нас и във