Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СПИСЪКЪТ НА ФИНКОВ - КАТО НА ИЛКО

ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗАБРАНИ ДА СЕ ПРИВАТИЗИРАТ 64 БОЛНИЦИ, ОСТАНАЛИТЕ ЩЕ СЕ ПРОДАВАТ КАТО ЗАВОДИТЕПочивната станция на здравното министерство във Велинград - Балнеологичен център - Камена, няма да се продава догодина. Държавни ще останат и 11-те големи санаториума, включени в Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс. Няма да се приватизират и 22 университетски и национални болници, сред които са Пирогов, Александровска, Царица Йоанна (бившият ИСУЛ), Майчин дом, Националната кардиологична болница и онкологията. Защитени от апетитите на частниците са и 26-те областни болници.Общо 64 лечебни заведения - търговски дружества с над 50% държавно участие, са в забранителния списък за приватизация, който правителството одобри в понеделник. Той бе приет по разпоредба на... проектозакон - за приватизация и следприватизационен контрол. Документът още не е раздаден на депутатите и за първо четене, но министрите приложиха в аванс бъдещата му разпоредба. Според нея изброените дружества няма автоматично да се обявяват за продан с влизането на закона в сила.Болничният списък добави ощедва гафаСтранна е самата му поява в правителственото решение. Шефове от здравното министерство, които сега отговарят за раздържавяването на лечебниците, изненадано научиха за този списък от... БАНКЕРЪ. Те категорично заявиха, че не са давали становища по него. Освен това - явно от бързане да се отчете, министър Финков е пробутал на правителството стар списък. Представеното като творение, в действителност е преписано от предишния списък, който е от пролетта на миналата година и негов автор е ексздравният министър Илко Семерджиев. По-големият проблем обаче е какво ще стане с останалите около 300 болници и диспансери и много повече бивши поликлиники. По кой ред ще се продават те? Отговорът засега е неблагоприятен за тях. Всички те като нищо ще станат базари, а докторите ще са аут Защото проектозаконът за приватизацията бе приет от правителството и тръгна към парламента, без в него да бъде уточнен специален режим, по който ще се приватизират лечебните заведения.Нищо от нашите становища не е взето предвид в проекта. Изумен съм от такъв подход, коментира за в. БАНКЕРЪ шефът на правната дирекция на здравното министерство Любомир Гайдов. Въпросът за приватизацията на болниците не е решен. Не знам дали ще можем да направим някакви промени, защото не съм сигурен, че проектът му ще дойде в комисията, заяви за БАНКЕРЪ доц. Атанас Щерев, председател на парламентарната здравна комисия.А точно по тези проблеми самият той свика дискусия на 11 октомври. Тогава представители на лекарското съсловие, икономисти и юристи категорично настояха в новия закон да се определи специален редпо който да се раздържавяват болниците. Причината е, че проектът отменя главата в Закона за лечебните заведения, която сега регламентира как да става тяхната приватизация. Така отпадат преференциите за медиците, работещи в болници и поликлиники, да ги купуват. При новата уредба няма да се спази и основното изискване към инвеститорите досега - да запазят предмета на дейност на купените лечебници десет години след сделката. Какъв е смисълът тогава някой да си купи болница, след като смята да я превърне в хотел, вертеп или в каквото друго пожелае? Единствената логика е, че ще спечели сграден фонд и апаратура, която, продадена на парче, ще му върне парите за цялата сделка. При това положение има ли значение дали обектът ще се продава на търг, което според новите управници правело процедурата по-прозрачна. Не е нормално за болниците да се прилага общият ред - те не са обикновени търговски дружества. На тях законът изрично разпорежда, че не могат да осъществяват друга дейност освен лечебна. И определя каква структура и какъв персонал да имат. Към кои други фирми се предявяват такива изисквания по законов път?, пита риторично главният юрист на здравното министерство Гайдов. От проектозакона за приватизацията не става ясно как при продажбата на търг, която има за цел да се постигне най-висока цена при сделката) ще се запази предметът на дейност на лечебните заведения. Моята позиция е той да се запази там, където е необходимо. Но не ми е ясно по какъв механизъм ще стане това, призна доц. Щерев. А не може и да се определи къде е необходимо сградите да останат болници, защото здравното министерство не е направило анализ какви са реалните нужди по места. Общините ще изпищят повече и от министерството, защото проектозаконът въобще не регламентира съдбата на започнатите сделки, коментира пред БАНКЕРЪ Любомир Гайдов. Ударът е най-вече срещу приватизацията на диагностично-консултативните центрове, медицинските и стоматологичните центрове - бившите поликлиники. Месеци наред докторите в тях се надяваха, че ще могат да си купят преференциално вече използваните от тях кабинети. Тази приватизация не е просто закупуване на сграда, а е част от здравната реформа в доболничната помощ, поясни Гайдов. Защото със заем от Световната банка държавата закупи за семейните лекари скъпа апаратура, а сега ще се окаже, че те просто няма да има къде да я сложат. В здравното министерство вече имало много запитвания от кметове, директори на болници и поликлиники и лекари какво ще се прави. Засега е сигурно, че докато няма нов закон, ще се действа по стария. Колкото по-бързо, толкова по-добре!

Facebook logo
Бъдете с нас и във