Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СПЕКУЛАНТИ ВДИГАТ ЦЕНАТА НА НЕФТА

ПИКЪТ НА ПЕТРОЛНИТЕ ДОБИВИ ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ДОСТИГНАТ, ОПЕК НЕ Е СРЕД ФАКТОРИТЕ, ОПРЕДЕЛЯЩИ СТАТУКВОТО НА ПАЗАРАКамен Денчев, преподавател в Московския икономически университет, пред в. БАНКЕРЪКамен Денчев е доктор на политическите науки и професор във Факултета по приложна политология в Московския икономически университет. Сега преподава Глобални проблеми на политическото развитие и Русия в европейската политика. Заедно с генералния директор на Лукойл-България Валентин Златев е автор на книгата Нефт, газ и геополитика. Г-н Денчев, какво всъщност доведе до това рязко поскъпване на петрола по международните борси през последните няколко месеца?- Основният фактор бе промяната в структурата на световния енергиен пазар. Простата аритметика показва, че в момента търсенето на суров петрол многократно надвишава предлагането. През 2004 г. търсенето се е увеличило с 3.1% (или 2.5 млн. барела на ден) в сравнение с 2003-а. Прогнозите за следващата година са за увеличение с нови 2.1%, или 1.8 млн. барела на ден. Главният проблем обаче не е в самия ръст на търсенето, а в неговата неравномерност. В Европа например през последните години то не се променя, в САЩ и Япония расте годишно с 1%, в Индия скача с 10%, в Китай - с цели 13 на сто. Всичко това се дължи главно на факта, че допреди пет-шест години световните нефтени компании, подлъгани от ниската цена на петрола, спряха да инвестират в нови производствени мощности. Естествено, има и ред други причини за резкия скок на цените. Политическите са обстановката в Близкия изток и нестабилната ситуация в две от основните страни износителки - Нигерия и Венецуела. Към това могат да се добавят високият темп на икономическо развитие на Средна Азия - основно Китай и Индия, съдебното дело срещу Юкос и, не на последно място, игрите на спекулантите. На спекулантите ли...?- От високите цени са заинтересовани някои международни пенсионни фондове, които са вложили големи средства в нефтения бизнес. Тяхната цел е бърза печалба чрез изкуствено повишаване на цените. Това са транснационални глобални структури, които имат необходимите инструменти, за да въздействат върху пазара. Съществува и хипотезата, че точно САЩ са най-заинтересовани от високите цени на нефта. Поскъпването на горивото ще стимулира разработването на нови технологии най-вече за военноотбранителния комплекс. За пет-шест години ще се увеличат разходите за военни цели, ще се появят нови технологии и на въоръжение ще се въведе най-модерна техника.Изчерпа ли вече възможностите си ОПЕК като балансьор на нефтения пазар? - ОПЕК също играе своята игра. Въпросът кой ще контролира цените на нефта на световния пазар стои още след енергийната криза през 70-те години. Сега се създава двойственото впечатление, че организацията прави нещо, но в крайна сметка то не е достатъчно, за да стабилизира цената на нефта. Все повече експерти са на мнение, че времето на тази организация вече изтича. Според мен е безспорен фактът, че тя вече не е сред икономическите фактори, които могат да тласнат енергийната ценова политика в определена насока. Реално погледнато, дори ОПЕК сега да увеличи добивите, това няма да доведе до спад на цените - заради голямото търсене и още невлезлите нови технологии. Така че не е изключено, ако съвсем скоро се стигне и до 100 долара за барел, въпреки че сегашните стойности не надхвърлят тези от петролната криза през 80-те години. Според мен може да се очаква спад на тези цени едва след 2006-2007 г. и при това котировките пак ще се запазят по-високи от 30 долара за барел.Казахте, че изходът от кризата зависи най-вече от инвестициите в нови технологии за добив. Имате ли информация кои компании вече влагат средства за това и откога?- Процесът започна преди година-две, успоредно с покачването на цените. Тогава всички големи компании разбраха, че грешат, като подценяват обновяването на съоръженията, и тръгнаха да наваксват. Но това не може да се постигне като с магическа пръчица, то изисква известно технологично време. Къде е мястото на Русия в нефтения пъзел? Като че ли след изчерпването на възможностите на ОПЕК тя остана единствената страна, която се опитва да балансира пазара. - За Русия високите цени на нефта са сериозна дотация, която обаче е ограничена във времето. Затова тя използва създалата се ситуация и увеличи драстично добивите си. Износът на нефт и газ формира около 40% от валутните приходи в държавния й бюджет. Цифрите тук са повече от красноречиви: от 323.5 млн. тона през 2000 г. добивът на руски петрол достига до 421.4 млн. тона през 2003 г., т.е. има ръст от 11 на сто. Очаква се през тази година увеличението да е с нови 7 процента. Така в страната влизат много нефтени пари. Правителството създаде резервен фонд, който ще бъде използван за специални нужди в кризисни моменти. Аз мисля, че руският добив на нефт ще се увеличи още повече. Впрочем такава ще бъде тенденцията и в глобален мащаб. Пикът на добива на нефт все още не е настъпил, колкото и изненадващо да прозвучи това за мнозина. А как ще излезе руският нефт до европейските пазари? Само за миналата година поради недостатъчния капацитет на Босфора петролните компании в Каспийския регион са загубили около 7 млрд. долара. - Въпросът, който задавате, е много важен. Слабото звено на нефтения пазар си остава транспортната инфраструктура - в някои региони има недостиг и на тръбопроводни мощности, и на танкери. Това допълнително оскъпява транспортирането по море. Сега Русия се опитва чрез тръбопроводи и танкерен флот да достигне до нови точки в европейските пазари. Безспорно малкият пропускателен капацитет на Босфора и Дарданелите е една от големите пречки, тъй като в момента две трети от руския нефт за Балканите минава оттам. Нефтеният пазар на черноморските страни (без Русия) достига годишен обем от 100 млн. тона и нараства с 1.5-2.5% годишно. Независимо че някои от проектите за байпас на проливите вече имат доста дълга история, нищо реално все още не е направено. Причината е, че засега Русия не може да намери изгоден за нея вариант, тъй като условията, които поставят транзитните страни, не я удовлетворяват. Затова тя търси финансовата помощ на големите западни нефтени компании. Може ли България да използва създалата се ситуация?- Страната ни трябва да се възползва най-вече от изключителното си географско положение. То й дава шанс да стане един от центровете на енергийните потоци, независимо дали те са газови, нефтени или електроенергийни. Трябва да се търсят такива проекти, които отговарят на икономическите и политическите ни интереси. Като транзитна страна България може да си осигури една много добра печалба. Например само нефтопроводът Бургас-Александруполис би носил печалба между 600 и 900 млн. долара на година. И все пак не е ли този проект по-неизгоден за страната ни в сравнение с трасето Бургас-Вльора?- Наистина, пристанището в Александруполис е твърде плитководно и се налага нефтът да бъде прехвърлян от малки на големи танкери, което оскъпява двойно преноса. Несъмнено най-изгоден за България е проектът на АМБО (б.а. - трасе до Вльора), тъй като и приходите от транзитни такси ще са повече. В Русия обаче изобщо не се говори за него като възможност. Приоритет за Москва сега е да се включи в петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан, като изгради разклонение до Новоросийск. На практика това трасе, което вече е почти готово, ще позволи на Русия да избегне черноморските проливи при преноса на нефт. Напоследък се създава впечатлението, че Кремъл се опитва да наложи контрол над енергийния бизнес в страната. Така ли е наистина? - Аз не съм съвсем съгласен с подобно мнение, тъй като контролът над енергийните компании не е груб. Просто държавата се опитва да използва енергетиката, за да постигне своите геополитически и икономически цели и да увеличи влиянието си в Източна и Централна Европа и в бившите съветски републики. Новите страни пък се опитват да не попаднат отново под влиянието на Москва чрез енергийните проекти. Неслучайно и Азербайджан, и Казахстан, и Грузия търсят начин да се дистанцират от Русия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във