Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СПАСИТЕЛНА ИНЖЕКЦИЯ НА КРЕМИКОВЦИ БИЕ ПРИВАТИЗАЦИОННИЯТ ЗАКОН

Акционерното събрание на металургичния завод Кремиковци АД прикани в специално гласувана декларация правителствената комисия за координиране на взаимоотношенията с дружеството да оповести мнението си за разкритите следприватизационни задължения. Според изпълнителния директор на комбината Валентин Захариев, става дума за 250 млн. лева. Това са борчове, предявени от данъчната и митническата администрация и от НОИ след продажбата на Кремиковци на сегашния му собственик Финметалс холдинг. Стойността им още се инвентаризира, обясни за в. БАНКЕРЪ заместник-министърът на икономиката Никола Янков, който е председател на комисията. Трябва да се подчертае, че част от ревизионните актове, с които са начислени някои от задълженията обхващат например периода 1998-2000 г., при положение че заводът е приватизиран през лятото на 1999 година. Така че част от дълговете може да са възникнали преди сделката, друга - след нея, допълва той. Дори и да се окаже, че комбинатът е задлъжнял с въпросните 250 млн. лв. преди продажбата му, спорно е дали те ще бъдат опростени. Наистина приватизационният закон, който бе в сила до март тази година, повелява, че кредиторите, които не са предявили вземанията си шест месеца след откриването на процедура по приватизация, губят правата си. В случая с Кремиковци това означава, че дълговете на завода са записани в договора за продажба и всички, разкрити по-късно, са невалидни. Само че мнозинството от съдилищата през последните години не се съобразяват с шестмесечния срок, когато става въпрос за държавни вземания. Държавните органи по принцип били мудни, не си гледали интереса, смятат магистратите и затова трябвало да останат извън разпоредбите на този текст. Това тълкуване обаче бе премахнато с приетия през март тази година Закон за приватизация и следприватизационен контрол. Неговият параграф 17, ал.6 повелява, че държавните вземания по отменения текст от предишния закон се приравняват към частните. Така че шансовете на Кремиковци да съкрати голяма част от борчовете си към държавата са реални. На акционерното събрание на комбината, проведено на 28 юни, бяха избрани и четирима нови членове на надзорния му съвет. В него влиза председателят на партия Българска Евролевица Александър Томов. Като представител на Министерството на икономиката член на контролния орган става Андрей Брешков, директор на отдел Секторни и регионални анализи във ведомството на Николай Василев. Брешков членува и в съвета на директорите на Софарма. Неговият брат Тодор Брешков пък е управител на един от водещите инвестиционни посредници Първа финансова-брокерска къща. Като юридическо лице в надзора на Кремиковци влиза италианската Марчегалия SPA. Четвъртият нов член на надзора е англичанинът Харпъл Рандава, който, според Валентин Захариев, е изпълнителен директор на няколко големи инвестиционни фирми. От борда отпадат Политими Паунова, служителка в предишния екип на икономическото министерство, и Валентин Гуевски. Отчетената загуба на комбината за миналата година е 23.746 млн. лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във