Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СПАСЕТЕ БЪЛГАРСКОТО ВИНО - ОПЕРАЦИЯ (НЕ)ВЪЗМОЖНА

Промените в Закона за виното и спиртните напитки, внесени за обсъждане в парламентарните комисии, ще превърнат българите в нация от трезвеници. Единственото утешение за най-заклетите любители на силния алкохол е, че могат да заменят ракията с българско вино. Дали законът ще успее да преобърне традициите и да промени манталитета на българина, който според статистиката консумира пет пъти повече високоградусни напитки, отколкото вино, е въпрос с повече от повишена трудност. Защото като цяло законопроектът е по-либерален тъкмо към производителите на вино. Но, както те, така и колегите им, които произвеждат високоградусни напитки, са единодушни, че закрилата на българското винопроизводство като национално богатство, която би трябвало да залегне в нормативния документ, е изместена на заден план. Хората от бранша коментират това като следствие от желанието на законотворците да приложат едно към едно стандартите на Евросъюза. По този начин е загърбена идеята за частичен протекционизъм и фактически се предоставят по-добри условия за вносна подобни продукти. От подобен подход са засегнати най-вече фирмите, които произвеждат ракия, водка и уиски. Те и без това бяха в неравностойна позиция спрямо вносителите на алкохол, тъй като по силата на сега действащия закон местните производители са задължени при етикетиране на напитките да посочват и заверената техническа спесификация (процентно съдържание на грозде, алкохол и т.н.). Подобно изискване за вносното уиски няма. Пък и как българското Министерство на икономиката да принуди производителя на Джони Уокър например да изпише върху всяка бутилка тази информация, която е фирмена тайна.С промените в закона фирмите ще бъдат принудени да вдигнат цената на ракията. На първо място, защото нормативът налага разделяне на производствените площадки за вино и за високоградусни спиртни напитки. Този регламент ще удари реалните инвеститориа не перачите на пари, смятат винарите. Като се има предвид, че у нас е практика винзаводите да произвеждат и ракия, за да раздели двете производства, всяка фирма, по груби изчисления, ще трябва да предвиди инвестиции в размер на 3-4 млн. лв. за купуването на нов терен, за строителството и за оборудване. Направените вложения естествено ще рефлектират и върху цените на продукта. В годините на свръхпроизводство държавна агенция изкупува определено количество вино и джибри за дестилация, но у нас все още няма изградена такава система за намеса на пазара. Бизнесът остро реагира на този текст от проектозакона и той вероятно ще отпадне. Другият спорен момент е създаването на фонд Българско вино. Идеята е залегнала и в стратегията за развитие на лозарството и винарството до 2006 година. Предвижда се фондът, който ще бъде юридическо лице със софийска регистрация, да се финансира от годишни вноски в размер на пет стотинки за литър произведено вино, които ще плащат производителите. Вноска няма да заплащат само лицата, които правят вино за домашна консумация. Сумата, която трябва да преведе във фонда всеки производител, ще се определя до 1 февруари всяка година на основа на произведените от съответната компания количества през предходната календарна година, а ще се внася до 31 юли на следващата година. Набраните по този начин средства ще се използват за провеждане на рекламни кампании, за участия в панаири и изложения, за организиране на промоции и на всякакви други дейности, имащи за цел популяризирането на българското вино в страната и в чужбина. Фондът ще има управителен съвет и изпълнителен директор. Начинът му на структуриране, управление, условията и редът за събиране и изразходване на средствата от него, както и контролът върху дейността му ще бъдат уредени с наредба на Министерския съвет. Необходимостта от цялостна кампания за промоциране на българските вина е безспорна предвид на влошения им имидж на международния пазар и липсата на финансов ресурс за рекламата им. Голяма част от винопроизводителите обаче не одобряват идеята за този фонд и посочват, че схемата, по която таксата ще се събира и разходва, не е прозрачна, нито е ясно какво ще е държавното участие във фонда. Нещо повече - управителният съвет на Националната лозаро-винарска камара обяви учредяването му за противоконституционно. Според секретаря на камарата Лилия Стоилова конституционните съдии най-вероятно ще отхвърлят този текст. По думите й ще се повтори случаят с ДФ Земеделие, който също по замисъл преди седем-осем години трябваше да се създаде с отчисления от приходите на преработвателите на земеделска продукция. Конституционният съд, по настояване на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев, отхвърли идеята. Спорен е и въпросът за какъв финансов ресурс всъщност става дума. По данни на Дирекция Агростатистика към Министерството на земеделието и горите през 2001 г. са произведени приблизително равни количества вино при домашни (1 190 000 хектолитра) и промишлени (1 159 320 хектолитра) условия.Междувременно лозари и винопроизводители отново поставиха на дневен ред проблема, заложен с приетия миналата година чл.23б, ал.3, който забранява прехвърлянето на права на засаждане на нови лозя на мястото на стари. В момента, казват лозарите, едно и също лице трябва да е ползвало лозята, да ги е изкоренило и да кандидатства за ново право на пресаждане. Може да кандидатства, но може и да не кандидатства, което ще доведе до намаляване на лозовите масиви. В момента те са общо 151 181 хектара и ако се запазят до 2007 г., това ще е площта, с която ще влезем в общността. По думите на един от вносителите на новите текстове - Пламен Моллов, който е и председател на парламентарната Комисия по земеделие, приоритет в проекта е даден на строгите мерки за определяне на качеството на виното. Влезе ли в сила законът, се въвежда контролен номер, който ще дава уникална идентификация на виното и ще е гарант за неговата автентичност. Според проекта, производителите ще могат да избират дали да дават вторичните продукти от дестилацията на лицензираните места за такъв вид производство, или да ги преработват сами на ракия. Тези, които предадат вторичния продукт на лицензираните места за преработка, ще получат субсидии от Европейския съюз.Друг нов момент е режимът за регистрация на лозарските стопанстваРегистърът ще се води от Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛП). Същевременно ще бъдат облекчени административните процедури при вноса на вино. Отпада изискването (и съответно разходите) вносителите на вино и гроздова мъст да декларират внесените количества пред агенцията. Вместо това импортът ще се декларира пред Изпълнителна агенция Митници, която служебно ще предоставя информацията на ИАЛП.Предстои сериозна битка по основните параметри на закона. Тежката артилерия производителите ще извадят в пленарната зала, където ще използват лобито си за поправки в своя полза. В крайна сметка обаче интересите на отрасъла, който е един от водещите за българската икономика и експорта, трябва да бъдат защитени, независимо от отделни частни корпоративни интереси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във