Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СОПОТСКИТЕ ОРЪЖЕЙНИЦИ ЩЕ СЕ МОЛЯТ НА БОГ КИНТЕКС

Оптимизмът в древногръцката мъдрост, че всичко тече и се променя, явно не се отнася до съдбините на злощастната сопотска оръжейница, която успешно стигна дъното. Частични промени се забелязват само в състава на висшите държавници, които заедно с разнородни синдикалисти периодично обещават, че ще решат тежкия проблем ВМЗ. Десет месеца след срещата, проведена през пролетта на миналата година в икономическото министерство, на 12 февруари 2001 г. там се свика ново съвещание, посветено на същата тема. Само че този път вместо да го ръководи, бившият заместник икономически министър Левон Хампарцумян седна на ръбестата кръгла маса в качеството си на шеф на Агенцията за приватизация, а управлението на дебатите пое новият заместник на Петър Жотев - Иван Иванов. В тях сега се включи и заместник финансовият министър Николай Георгиев. След продължилата близо три часа дискусия бе обявено, че той е поел ангажимент да бъдат разсрочено за три години изплащането на 24 млн. лв. от общо 46-те млн. лв., които ВМЗ дължи на бюджета.
Ще положим всички усилия да намерим стратегически инвеститор за специалното производство, заяви пред в. БАНКЕРЪ изпълнителният директор на АП Левон Хампарцумян. Според него специалното производство на сопотската оръжейница има бъдеще, ако стане част от системата за доставки на НАТО. Това е дългосрочната му перспектива - една реструктурирана отбранителна индустрия, не става въпрос само за тази в Сопот, а и за другите предприятия от системата на Военнопромишления комплекс, които да имат продуктова гама, съобразена както с нуждите на българската армия, така и с потребностите на нашите партньори от НАТО, уточни Хампарцумян. Без да споменава конкретни имена на чуждестранни фирми, той поясни, че това не са само красиви идеи, защото на хоризонта вече имало реални кандидати, готови да вложат пари в подобно начинание. Как обаче ще се материализира този интерес, зависело от координираните усилия на различни ведомства и от общата икономическа ситуация у нас, каза шефът на АП. Според него не план-програми и предварително заковани дати, а икономическият разум щял да определи сроковете за една успешна приватизация на ВМЗ. Всичко зависи от това, колко скоро ще договорим приемливи условия със стабилни инвеститори, които няма да ни вкарат в положение да заместим едната криза с друга, обобщи Левон Хампарцумян. Вече били готови правният анализ и оценката на предприятието, но се налагала известна актуализация на тези документи с оглед на отделянето на обособените части на ВМЗ, които ще се предлагат за продан като самостоятелни дружества.
Агенцията за приватизация щяла да даде възможност на потенциалните инвеститори да направят дю дилиджънс на обектите, към които проявяват интерес, и така можело да се коригират своевременно и евентуални пропуски в информацията за тяхното правно и финансово-икономическо състояние.
Заместник икономическият министър Иван Иванов пък съобщи една хубава и една лоша новина. Лошата е, че се налагало да бъдат съкратени още 2000 души от 7000-я състав на сопотската оръжейница, където до лятото на 1999 г. се трудеха над 10 000 спецпроизводители. А добрата вест е, че към април тази година ще има изгодна поръчка, която щяла да осигури хляба на около 2000 работници. Участниците в срещата заявиха, че са се договорили засега да не огласяват подробности около тази спасителна сделка. Почти със сигурност обаче може да се каже, че става въпрос за договор с оръжейната търговска фирма Кинтекс, за който в. БАНКЕРЪ информира още през ноември миналата година. Поръчката на Кинтекс е свързана с производството на 100 хил. бройки специални изделия, срещу които ВМЗ ще получи 16 млн. щ. долара. Уволненият на 29 ноември 2000 г. изпълнителен директор на оръжейницата Атанас Димитров се опитваше да уреди кредит от БУЛБАНК, с който да се финансира реализацията на договора. Оптимистичният тон на заместник-министъра би трябвало да означава, че парите за доставката на необходимите материали и детайли вече са намерени (дали от БУЛБАНК или от другаде, естествено не бе съобщено). Лидерите на КНСБ и Подкрепа - докторите Желязко Христов и Константин Тренчев, обаче изобщо не забелязват просветление в сопотския тунел. Особено песимистичен бе традиционно скандалният бос на Подкрепа, който открито призова оръжейниците на борба: Въоръжена или невъоръжена, както решат - аз ги подкрепям. С тези разбойници така трябва да се действа. Да не би работниците да са съсипали ВМЗ?, попита драматично Тренчев. И те не по-малко драматично им откликнаха - в четвъртък, 15 февруари, 4000 оръжейници обявиха в Сопот гражданско неподчинение. Интересно е обаче, че въпросът за вината синдикалистите Константин Тренчев и Желязко Христов, заедно с кмета на Сопот Живко Домусчиев са задали и на дванадесет висши чуждестранни дипломати у нас. Както научи в. БАНКЕРЪ, на 5 февруари тази година господата Тренчев, Домусчиев и Христов са изпратили до посланиците на Турция, Унгария, Полша, Чехия, Германия, Франция, Гърция, Белгия, Холандия, Испания, Италия и Великобритания следното официално писмо:
В отговор на нашите основателни запитвания каква ще бъде съдбата на предприятията от българския Военнопромишлен комплекс, каква е държавната стратегия за този отрасъл, наши висши държавни функционери заявяват, че НАТО или Западът са против производството и продажбата на българско оръжие. Ние знаем, че Съветът за сигурност е наложил ембарго за някои страни и България стриктно се придържа към това решение. Същевременно смятаме, че няма основание да се възпрепятства производството и продажбата на оръжие за неембаргови страни. Ние също горещо желаем конверсията в този отрасъл да продължи. За съжаление това е дълъг и труден, изискващ големи инвестиции процес. В заключение си позволяваме да ви помолим за вашето становище - има ли официална позиция на вашите страни, която възпрепятства производството и търговията на произведеното в България оръжие, с каквито твърдения оправдават своите действия или бездействия нашите господа управляващи.
Засега отговор на тази молба няма и едва ли шефовете на сезираните дипломатически мисии у нас ще се хванат да пишат официални становища по деликатната тема. По-интересното е обаче друго - защо авторите на цитираното послание се въздържат да извадят на показ имената на онези държавни функционери, които обяснявали с външен натиск затриването на българския оръжеен бизнес?

Facebook logo
Бъдете с нас и във