Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СОПОТСКАТА ОРЪЖЕЙНИЦА СЕ ЛЮЛЕЕ НА РЪБА НА ФАЛИТА

По-малко от 2 млн. лв. делят Вазовските машиностроителни заводи (ВМЗ) от тоталната декапитализация. Само за деветнайсетте дни между 25 октомври и 13 ноември 2000 г. задълженията на сопотската оръжейница, възлизащи на 85 млн. лв., са набъбнали с над 6 млн. лева. При такива възходящи темпове е почти сигурно, че още преди края на годината борчовете на дружеството ще надскочат стойността на неговите дълготрайни материални активи, изчислени на 93 млн. лева. С тази тревожна информация на 13 октомври започна поредният стачен бунт във ВМЗ. За външни хора

строго охраняваният централен портал

на секретното предприятие и при нормална обстановка е труднопреодолимо препятствие. Но не само поради тази причина екипът на в.БАНКЕРЪ, пристигнал на мястото на горещите събития, не успя да се срещне с изпълнителния директор Атанас Димитров. Въпреки любезното съдействие на щатния комендант на оръжейницата Минчо Сарафски главният мениджър на дружеството не бе открит, тъй като по всяка вероятност скорострелно е заминал за София да търси помощ от ресорното икономическо министерство. Освен разбунените редови оръжейници, които настояваха за оставката на

шефския екип на Атанас Димитров

около порталите на основните производствени площадки на ВМЗ в Сопот и в близките села Иганово и Кърнаре не се забелязваха каквито и да било представители на ръководството. Такива не се появиха дори и когато се разнесе тежката вест, че около 9 часа сутринта, при започването на протестите, един от дългогодишните работници в лагерния завод в Иганово внезапно е починал. В 13 часа зад бариерата на главния портал на ВМЗ в Сопот събраните на митинг стачници почетоха с едноминутно мълчание неговата памет и гласуваха ултимативни искания, адресирани до министър председателя Иван Костов, вицепремиера и министър на икономиката Петър Жотев и до областния управител на Пловдив.... Андонов. Оръжейниците настояваха най-късно до 16 ноември да се проведе среща между представителите на стачния комитет и на икономическото и финансовото министерство, на която да се представи ясна и конкретна производствена програма, гарантираща реалното спасяване на загиващото ВМЗ, да се вземе решение за незабавната подмяна на неговото ръководство и да се обсъдят възможностите за осигуряване на

заем от Министерството на финансите

за да се осигури изпълнението на сключените договори за производство на специална продукция. В заключение стачниците заявиха, че ако подобно съвещание не бъде организирано, от 17 ноември 2000 г. протестът им ще премине в гражданско неподчинение. Господа - казаха още те - крайно време е да разберете, че със загиването на ВМЗ загива цялата Стремска долина и държавата като едноличен собственик на предприятието, в което работят 7 хил. души, ще носи цялата отговорност за това.


Явно осъзнавайки върху какъв бодил е стъпило, икономическото министерство реагира почти светкавично. Още в сряда (15 ноември) в София бяха поканени не само представителите на синдикалните организации във ВМЗ, но и членовете на инициативния комитет, който на 14 ноември обяви, че от обед на следващия ден предприятието минава

на режим гражданско неподчинение

С представителите на недоволните разговаря заместник-министърът на икономиката Левон Хампарцумян. Според разпространеното от министерството официално съобщение на срещата са дадени обещания, че до седмица ръководството на сопотската оръжейница ще бъде сменено с благородното намерение да се подобри управлението на дружеството. Левон Хампарцумян е подчертал, че то има договори, които ще осигурят работа за месеци наред, но стачните действия могат да попречат на изпълнението на поръчките. Той е уведомил оръжейниците, че вече е готова стратегия за приватизацията на предприятието и тя ще влезе в действие веднага, след като получи одобрението на междуведомствения съвет, натоварен с раздържавяването на това

основно звено от системата

на Военнопромишления комплекс. Пред в. БАНКЕРЪ синдикалистите поясниха, че заместник-министърът ги е помолил да прекратят стачните действия, но както уточниха профсъюзните лидери, прекратяването на гражданското неподчинение не било в техни ръце. Всичко зависело от решенията на инициативния комитет, съставен от седем работници и служители на ВМЗ, които не представлявали ведомствените синдикални организации. Така че все още е рано да се каже дали пламъците във ВМЗ ще бъдат окончателно загасени. Странното обаче е друго. Конфликтът в оръжейницата, пламнал още през април тази година, можеше да бъде потушен доста по-рано, но неизвестно защо не се случи. За сметка на това е добре известно, че на 25 октомври вицепремиерът и министър на икономиката Петър Жотев посети сопотските заводи. Само че от официалните съобщения не се разбра какви са

резултатите от височайшата визита

Както научи в. БАНКЕРЪ, тогава г-н Жотев е провел едно тричасово съвещание, в което наред с щефовете и синдикалистите от ВМЗ са взели участие и кметовете на община Карлово - Желязко Домусчиев, и на Сопот - Христо Цолев, председателят на карловския общински съвет Емил Кабаиванов, плюс депутатите Христо Войняговски (който е и член на парламентарната Комисия по национална сигурност), Васил Клявков и Пламен Славов. Тъкмо от тези среди до в.БАНКЕРЪ достигна информацията какво всъщност е обсъждано на отговорното съвещание. Най-важна била темата за договорите, осигуряващи хляба на оръжейницата.

Министър Жотев бил уведомен

че справката, представена му от изпълнителния директор на ВМЗ Атанас Димитров, според която до края на годината в касата на предприятието ще постъпят 32 995 000 щ. долара, си била чиста заблуда. Илюзорни били очакванията за такива приходи от поръчки. Дружеството разполагало с осем сключени договора. Първият бил свързан с доставката на взриватели, които наистина се намирали в складовете на оръжейницата, но стойността на поръчката от 195 хил. щ. долара не можела да покрие даже половината месечен аванс срещу работната заплата на хората в дружеството - 7 хил. души. Основният договор, на който разчита ВМЗ, е с Кинтекс и цената на поръчката действително е сериозна - за 100 хил. бройки специални изделия

производителите ще получат 16 млн. щ. долара

Само че тук имало няколко съществени проблема. На първо място, тъй като договорът бил дългосрочен (сключен е в началото на октомври тази година), първата пратка от 20 хил. бройки ще бъде изпълнена най-рано след шест месеца, така че до края на 2000 г. пари от тази посока няма как да дойдат. На второ място, трябвало да се има предвид, че това изделие било спряно от производство през 1992 г. и тепърва отново ще трябва отново да минава през фазите на усвояване. Освен това някои от цеховете на ВМЗ, които имат възлово значение за производството на част от окомлектовките за специалното изделие, вече са консервирани, с други думи - не работят. Липсвали основни суровини и материали, доста от тях със стратегически характер и се произвеждали само в Русия. На всичкото отгоре сопотската оръжейница разпродала сума суровини и материали през Софийската стокова борса и тяхната липса сега поставяла под въпрос изпълнението на

поръчката за Кинтекс

За пример се сочи алуминият АМГ3М, продаден на 28 април тази година на ЕТ Тони - ЕМ - Атанас Георгиев. Сега ВМЗ или ще изкупуват обратно от едноличния търговец алуминия, или ще им се наложи да го търсят от Русия, като не е много сигурно дали ще ги получат.


Аналогично стоели нещата и по отношение на договора с цена 4 650 000 щ. долара за производството на друг вид специално изделие. Необходимите за него алуминиеви тръби също били продадени на споменатия едноличен търговец Атанас Георгиев. Освен това един от детайлите се произвеждал на бившето поделение на ВМЗ в Мадан, което обаче бе приватизирано като обособена част в началото на 2000 г., а междувременно

новият РМД-собственик ударил ключа на обекта

На магия явно се крепи и реализацията на сключения с фирма Емко договор за 3 750 000 щ. долара за производството на други 15 хил. броя специални изделия. Защото не бил уреден въпросът с доставката на необходимата вносна снарядна стомана, а пък влаганият в изделието 130-милиметров изстрел изобщо не е произвеждан в България, а също се осигурявал от внос - или от Русия, или от Румъния.


Проблематични били и двата договора, сключени с приватизирания вече мастит холдинг Металхим. Най-малкото защото той в момента е без лиценз на оръжеен търговец. Въпреки това с него са договорени поръчки за производство на

60 000 специални изделия на стойност 2 400 000 щ. долара

и за още 24 000 броя от друг вид специална продукция за 1 800 000 щ. долара. За изпълнението и на двата договора липсват материали, които са продадени пак на вездесъщата фирма на Атанас Георгиев. При него са отишли и 25 хил. килограма алуминиев прът ф75 мм, необходим за изработката на ракетите, поръчани от КАС - инженеринг. Това дружество е обещало да плати на ВМЗ 2 200 000 щ. долара за тази поръчка. Без прътовият материал не могат да се направят стабилизаторите на ракетите. През стоковата борса са изтъргувани и 15 хил. кг алуминиев лист ВАД 23, а специалистите уточняват, че неговият стандарт е строго секретен и такива листа се произвеждат отново единствено в Русия и е повече от съмнително, че изобщо ще бъдат доставени на ВМЗ. Последният договор, сключен от оръжейницата, е на стойност 2 млн. щ. долара и е сключен с испански клиент. Но и в този случай приходите могат да се очакват едва през следващата година.


Тази тревожна картина била нарисувана пред вицепремиера Петър Жотев на 25 октомври. Той бил информиран още, че в края на миналата година ръководството на ВМЗ продало на

фирмите Юбекс и Дива

които държали входа и изхода на предприятието, като залежали 16 тона лагери - общо 9089 броя, за скромната сума от 2093 лева. За пред г-н Жотев било направено уточнението, че един от тези лагери - тип 23096, имал реална единична цена от 133 щ. долара, но щастливите клиенти на ВМЗ ги получили по 4.15 лв. бройката. В тази сделка лагер за 645 щ. долара бил изтъргуван за 0.25 лв. парчето. Изредени били и още по-фрапантни случаи. По тях бил направен и нарочен доклад от

специализираните органи на НСБОП в Пловдив

През есента на тази година чрез фирма, близка до бившия заместник-директор на ВМЗ по специалното производство Илин Пуков, който през пролетта подаде оставка, била доставена некачествена вносна стомана по 440 щ. долара за тон, при положение че същата, само че качествена стомана, можело да бъде получена от Украйна по 330 щ. долара за тон. Това са само част от мениджърските умения на ръководството на ВМЗ, дали повод на сопотските оръжейници да поискат уволнението му. Кой ще поеме оттук нататък кормилото на предприятието ще се разбере скоро. Той ще трябва да уреди и най-належащите плащания. Освен да плати заплати, оръжейното дружество трябва да погаси получения през септември тази година кредит от 2.6 млн. лв., който му отпуснала ПИБ - падежът му изтича на 30 ноември. Трябва да бъдат възстановени и 630 хил. щ. долара на Министерството на финансите, което през септември тази година плати вместо ВМЗ шестмесечната му вноска към японската Ничимен корпорейшън по отпуснатия през 1996 г. от японците

кредит от 10 млн. щ. долара

До 30 октомври тази година оръжейницата трябваше да се издължи на финансовото министерство за удареното рамо, но финансовият министър Муравей Радев удължил този срок до 15 ноември - той също безславно изтече. Изобщо дупката в касата на сопотската оръжейница става все по-дълбока и е крайно време всички участници в копането да бъдат персонално посочени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във