Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СОЛУМБРА - ОТ КОШМАРА ДО ОСЪЩЕСТВЕНАТА МЕЧТА

Шон Хюз бил само на 26 години и учел за магистър по бизнес администрация в Харвард, когато една сутрин телефонът го събудил и той чул злокобната новина, че е болен от рак.Фаталното му заболяване било открито през 1983 г. по чиста случайност. Малко преди това Хюз преминал медицински прегледи и получил уверения, че няма никакви проблеми със здравето. Веднъж неговата приятелка Нанси, която била болна от рак на кожата, видяла странна бенка на гърба му и го убедила да потърси консултация със специалист. Въпреки че петното се оказало доброкачествено, лекарят открил и едно злокачествено образувание на рамото му, което изисквало хирургическа намеса. Четири дни по-късно операцията минала успешно и Шон се спасил. Приятелката му обаче нямала такъв късмет и не след дълго изгубила битката си с болестта. Кошмарните спомени продължили да преследват Хюз дори след като напуснал Харвард и започнал работа като инвестиционен банкер и в крайна сметка го накарали да преосмисли плановете си за бъдещето. Разбрах, че хората нямат на разположение 50 години, за да променят нещо на този свят, разказва Хюз. Тогава започнал да се чуди какво би могъл да прави, вместо просто да работи на Уолстрийт и да прибира по някой и друг долар в джоба си.Малките компании, а донякъде и по-големите успяват, защото намират пазарна ниша, която има нужда да бъде запълнена. За една бензиностанция или кафене най-често е достатъчно избирането на най-подходящото място. В случая на Шон Хюз обаче проблемът, който очаквал своето разрешение, бил изключително личен. Той трябвало да намери начин да се разхожда по улиците, без слънчевите лъчи да му действат смъртоносно. Има хора, които са толкова чувствителни към слънцето, че не смеят да излязат от колите си и пазаруват само нощем - тормози се Хюз. - Затова мечтаех да им дам шанс да излязат от сянката, в която бяха обречени да живеят. Когато му се налагало да излиза на открито, самият той се мажел обилно с препарати, които го пазели от слънчевите лъчи, и после нахлузвал два пласта дрехи. Но така се чувствал крайно некомфортно, а и както скоро разбрал, обикновените дрехи ни най-малко не били достатъчни да го защитят.Така изминали няколко години. През цялото време Хюз не спирал да мисли за едно - как да създаде специална лека материя, която да дава на хората стопроцентова защита срещу слънцето. Той спестил достатъчно пари, за да може да не работи друго и да посвети цялото си време на този проблем. Пътувал дори до Австралия, за да присъства на конференции и да се среща с всякакви експерти. Макар че не бил нито инженер, нито лекар, Хюз се впуснал в изследователска работа с помощта на специалисти в областта на текстила и дерматологията. Резултатът не закъснял - най-накрая мечтаната материя била създадена и наречена солумбра. Тя не само била патентована, но през май 1992 г. получила разрешение и от Американската агенция за контрол на храните и лекарствата да бъде продавана като медицинско средство.Почти дванайсет години по-късно неговата компания Сън прикошънс (Sun Precautions) има няколко десетки служители, три търговски магазина, фабрика и триетажна централа на 50 км северно от Сиатъл, щата Вашингтон. През 2004 г. компанията възнамерява да отпечата 2 млн. екземпляра от своя годишен каталог, в който ще предлага ризи, шапки, панталони и аксесоари, гарантиращи слънчева защита с минимален фактор 30. С тях човек може да се чувства защитен дори ако трябва да прекара цял ден на открито на Маунт Мона Кий на Хаваите - мястото, което се смята за най-опасно от медицинска гледна точка в целия свят, заради опасната си комбинация от висока надморска височина и тропическа слънчева светлина. Подобно на най-добрите предприемачи, 47-годишният днес Хюз гледа на бизнеса си дългосрочно, със страст и енергия. Баща на две малки деца, той може би вече е по-зрял отпреди - или поне дотолкова, че да намали от 100 на 60 часовете, които посвещава на работата си седмично, и от 160 000 на 90 000 километрите, които изминава със самолет на година. Два пъти в месеца той пътува и до лаборатория в Сиатъл, където се оставя да бъде опитно зайче в ръцете на специалист. Напълно доброволно Хюз позволява да бъде изложен на силна доза ултравиолетова радиация, предпазвайки се с парче от най-новия вариант на плата солумбра, разработен от компанията. Опитът изглежда самоубийствен за човек, оцелял след рак на кожата, но за Хюз това е знак за съпричастност към клиентите.За мен един президент и създател на компания е задължен на клиентите си - той трябва сам да вярва, че продуктът му действа, и да внушава на всеки, който го използва, че това е нещо сигурно и ефективно, обяснява Шон Хюз. Самият той досега нито веднъж не е пострадал от изгаряне.Сън прикошънс продава дрехите си по каталог. Според компанията стилът има второстепенно значение за хората, които са толкова чувствителни към слънцето, че са принудени да носят шал, ръкавици или дори маска на лицето винаги, когато се покажат навън. И въпреки че основните цветове, предпочетени в първия й каталог, все още доминират, напоследък компанията все повече излиза извън рамките на стандартното бяло, черно и синьо.Строгите процедури за контролиране на качеството, изисквани от федералните закони, карат компанията да се сравнява с производителите на сърдечни дефибрилатори например, смята Хюз. Той признава, че Сън прикошънс е на печалба, но отказва да спомене каквито и да било финансови подробности освен това, че всяка година приходите й нарастват. Но най-важното, твърди той, е служителите да мислят повече как да помогнат на потребителите.Когато се обади клиент и през плач ти разкаже колко добре действа продуктът или сподели, че най-после може да отиде в Дисниленд, имаш усещането, че правиш света малко по-добро място за живеене - споделя Хюз. - Невероятно е, когато работата ти носи такива емоциални преживявания.

Facebook logo
Бъдете с нас и във