Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СОФИЙСКИЯТ МЕСОКОМБИНАТ ИЗЯДЕ БЛИЗО 2 МЛН. ДОЛАРА НА ХЕБРОСБАНК

Наред с всички останали екстри, на София се е паднал и късметът да приюти на своя територия последното мегаломанско начинание от ерата на плановата икономика - свръхмодерен месокомбинат. Бедата е, че освен на банкерите сега то ще увисне като руска ютия и на шията на новите шефове на Агенцията за приватизация (АП). Тъкмо на тях, щат не щат, ще им се наложи да намерят изход от зациклилите сделки с месокомбината, което не успя да стори иначе амбициозният екип на Левон Хампарцумян. Според неговата оперативна план-програма за 2001 г. до края на юли 75% от капитала на Месокомбинат - София ЕООД трябваше да минат в частни ръце. Само че пазарлъкът яко удари на камък. Защото точно това уж апетитно парче придоби печална известност - от Европа през Съединените американски щати, та чак до Южна Африка. Причината за тази слава е капанът, наречен Канадски цех.

Предисторията

По решение свише, на финала на бодрото социалистическо време, в столичното поделение на маститото стопанско обединение Родопа започва проектирането и изграждането на цял минизавод за производство на преснопушени колбаси. Идеята би била повече от похвална, ако почиваше на точен маркетинг. Защото, според технологичната схема, минизаводът трябвало да бълва над 130 тона колбаси, и то в рамките на... 6 до 24 часа. За сведение - в момента потреблението на такива изделия в София за денонощие рядко достига до 40 тона. Но може би статистиката на тогавашните властници е била далеч по-оптимистична.
Проектантът на въпросния мегацех и доставчик на производствените му линии - авторитетната канадска компания Кнуд Симонсен Индъстрис (KSI), обаче се е съобразила с даденото й задание. А то предвиждало половината от продукцията на бъдещия месопреработвателен цех да се изнася за тогавашния СССР. Без съмнение той е могъл да поеме и доста повече. Бедата е, че след срива на търговските отношения на България с бившия СССР залудо продължават да се трошат пари за начинанието.
Въпреки това по някаква странна логика Месокомбинат - София, преобразуван вече в еднолично дружество на държавата, тегли през 1990 и 1992 г. от тогавашната Агробанк - Пловдив, два кредита за довършване на злополучния си Канадски цех. Първият заем е левов - в размер на 7 567 000 000 стари лв., от които в момента висят неиздължени около 120 хил. нови лева.
Вторият кредит е валутен - с главница от 630 хил. щ. долара, който изобщо не е обслужван и към 6 юли 2001 г. с лихвите е набъбнал на 1 750 000 щ. долара. За обезпечаване на вземането си по този заем още на 11 януари 1994 г. Агробанк - Пловдив, учредява и договор за залог на линията за производство на хамбургери на стойност 50 млн. стари лв., представляваща част от цялото оборудване на бъдещия цех, доставено от канадците. След вливането на Агробанк в ХЕБРОСБАНК на 22 юни 1994 г. кредитите на Месокомбинат - София са прехвърлени за обслужване в софийския клон Витоша на ХЕБРОСБАНК.
Междувременно месокомбинатът се завърта в ялова раздържавителна рулетка. На 18 февруари 1997 г. АП открива процедура за продажбата на предприятието, но на 27 ноември същата година я отменя със свое решение N646. Пет месеца по-късно, на 21 април 1998 г., агенцията пак решава да открие приватизационна процедура за Месокомбинат - София, само че този път прехвърля правомощията си на продавач на тогавашното ресорно Министерство на промишлеността. Важното е, че още при първата раздържавителна операция, позовавайки се на приватизационния закон през 1997 г., ръководството на дружеството отказва да подава каквато й да било информация на ХЕБРОСБАНК за заложеното оборудване по отпуснатия от нея през 1992 г. валутен кредит с главница от 630 хил. щ. долара без разрешението на АП.
Изпитали веднъж сладостта на тези въртели и подозиращи, че може и да пият чаша студена вода след приватизацията на предприятието, мениджърите на банката решават да вземат по-крути мерки срещу длъжника си при повторното му обявяване за раздържавяване. През 1998 г. банката отправя официално искане до принципала да се актуализира обезпечението. На 12 юли 1998 г. промишленото министерство, оторизирано да продава дружеството, дава съгласието си залогът от машини, съоръжения и оборудване с обща балансова стойност от 50 млн. стари лв. да стане залог с пазарна стойност от 4 773 740 000 неденоминирани лева. На основата на това разрешение на 22 май 1998 г. между ХЕБРОСБАНК и Месокомбинат - София е подписан анекс към договора за залог от 11 януари 1994 г. по валутния кредит. Според анекса в полза на банката е учреден като залог вече целият Канадски цех (а не само линията му за производство на хамбургери) и надлежно е регистриран по реда на Закона за особените залози.
Въпреки наличието на този анекс към договора заемът не се обслужва. Положението става особено тревожно за банката, тъй като нейните експерти, търсещи купувачи за оборудването, отдавна са наясно, че злополучният Канадски цех няма да може да бъде продаден като обособена част от комбината. Най-малкото защото цехът никога не пускан в действие, тъй като за целта са били необходими поне още 2.5 млн. щ. долара, а междувременно оборудването му е било откраднато. По тази причина на 1 септември 1999 г. ХЕБРОСБАНК се обръща към Софийския градски съд с иск Месокомбинат - София да бъде обявен в несъстоятелност.
С решение от 24 ноември същата година съдът уважава иска и в предприятието е назначен синдик - Емилия Чобанова. На 7 юни 2000 г. тя обявява за публична продан обособената част от Месокомбинат - София - цеха за производство на преснопушени колбаси с канадско оборудване, който въпреки налетите в него пари си виси незавършен. Кандидати за съоръженията му обаче не липсват. Само че на 2 август 2000 г. Апелативният съд уважава жалбата на месокомбината и отменя решението на Софийския градски съд - така че предприятието излиза от несъстоятелност. Кредиторът в лицето на ХЕБРОСБАНК пък е изправен пред втората си възможност - да се възползва от Закона за особените залози, за да си възвърне поне част от парите.
Междувременно намереният купувач на съоръженията - американска фирма, заела се да строи свой мощен месопреработвателен завод в Тексас, иска да вземе както линиите, послужили за обезпечение пред ХЕБРОСБАНК, така и друго оборудване, което не фигурира в групата на заложеното. Затова на 17 ноември 2000 г. банката се обръща с молба към тогавашния шеф на АП Захари Желязков да разреши продажбата на съоръжението, като кредитната институция от своя страна обещава да редуцира със 150 хил. щ. долара дълга на предприятието, което тогава възлиза на 1.6 млн. щ. долара. В писмото до Желязков е съобщено, че:
С помощта на консултантски и инженерингови фирми от Дания, Великобритания и САЩ банката многократно се опита да привлече потенциални инвеститори, които да започнат производство в цеха или да купят цялото му заложено пред нас оборудване. Оказа се обаче, че единствената алтернатива за тези мощни и енергоемки машини, чиято долна граница на рентабилност е 120 тона пресни колбаси в денонощие, е те да бъдат интегрирани на части в производствените линии на големи западни месопреработвателни фирми. Тъкмо такива компании от САЩ и Великобритания бяха намерени с активното съдействие на посолствата на тези страни у нас.
Агенцията за приватизация обаче не дава разрешението си за подобна операция, позовавайки се на писмо на Министерството на икономиката, подписано на 11 декември 2000 г. от тогавашния министър и вицепремиер Петър Жотев. Според него в министерството, упълномощено за продавач на месокомбината, нямало информация за потенциалните купувачи на неговия Канадски цех и поради напредналата приватизационна фаза на дружеството било по-целесъобразно да се създадат условия то да запази целостта и дейността си.

Явно Петър Жотев изобщо не е бил наясно

че въпросният цех никога не е работил, а самият месопреработвателен комбинат както през миналата година, така и сега осигурява средствата си единствено от клане на животни на ишлеме. Същата позиция, като тази на икономическото министерство, на 19 януари 2001 г. застъпва и новият шеф на АП Левон Хампарцумян.
Така сделката с американските кандидат-купувачи пропада, а те губят и парите, които са платили за инженерингов проект за месопреработвателния завод в Тексас, разчитайки че ще получат българската техника. Лошата слава на софийския комбинат обаче продължава да расте. Защото нелицеприятни сценки с други кандидати за фамозното канадско оборудване стават и през това лято.
ХЕБРОСБАНК вече е пристъпила към принудителна реализация на обезпечението си, ползвайки възможностите на Закона за особените залози. Според неговите разпоредби длъжникът трябва да оказва съдействие на банката да си продаде залога. Но ръководството на Месокомбинат - София не разрешава на новите чуждестранни купувачи, избрани от специална комисия на надлежно проведен търг (в съответствие с изискванията на специализирания закон), да изнесат от предприятието съоръженията, които са спечелили и платили. На 9 юли 2001 г. управителят на комбината Пламен Цветанов се е подписал под протокол, в който саморъчно е написал: Не отказвам достъп до машините на представители на банката, но отказвам изнасянето им. Излиза, че Законът за особените залози е един отворен прозорец, през който кредиторът на практика не може да мине, а трябва да ползва вратата, която пък е здраво заключена.
А що се отнася до прословутата приватизация на злощастния софийски месокомбинат, тя пак се върна в ръцете на АП, след като икономическото министерство при уж напреднала процедура не можа да сключи сделка. С решение на агенцията от 5 юни 2001 г. тя ще води преговорите с потенциалните кандидат-купувачи за 75% от капитала на дружеството. Любопитното е, че единствени мераклии засега са собствениците на Елпин Трейд Интернешънъл, регистрирано в софийския квартал Лозенец, които твърдят, че са дългогодишен производител и износител на пазара на патешки и гъши продукти и по тази причина имали нужда от готово месопреработвателно предприятие. Сиреч от Месокомбинат- София.
Проблемът на Елпин Трейд Интернешънъл обаче е ХЕБРОСБАНК. Потенциалните инвеститори предлагат на банката да отложи принудителното изпълнение на залога си с обещанието, че щом стане собственик на месокомбината, дружеството ще поведе преговори с банката за откупуване на дълга на предприятието за... 1.3 млн. лева. Но при положение че ХЕБРОСБАНК има да взема 1.7 млн. щ. долара, човек се пита къде й е авантата? Да не говорим какво може да се случи, ако кредитната институция отмени принудителната реализация на залога си, а насреща не получи нищо. Най-малкото защото никак не е сигурно дали Елпин Трейд Интернешънъл АД, свързано с бившия приватизационен фонд от Перник Континентал, изобщо ще спечели пазарлъка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във