Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СОФИЙСКА ВОДА МАЙ СЕ САМОИЗТОЧВА

След поскъпването на тока, парното и природния газ наред е водата. От години ВиК-дружествата претендират за по-високи цени и на питейната вода, и на канализационните услуги. Основният им аргумент е до болка познат - остарялата мрежа и най-вече нуждата от огромни инвестиции. Парите обаче хич ги няма, та дори и за най-належащи ремонти. Затова и експертите във водния сектор са категорични, че водата ще поскъпне, само дето никак не е ясно как точно ще се използват допълнителните приходи. ВиК-дружествата у нас продължават да са си черна кутия, в която не се знае нито какво влиза, нито какво излиза. През седмицата столичен всекидневник съобщи, че главният изпълнителен директор на Софийска вода Кевин Старлинг получава 68 000 лв. месечна заплата. Наред с това компанията концесионер поемала и разходите му за кръчми, транспорт и телефони, училищните такси на децата и т.н. Но скандалните разходи на Софийска вода съвсем не се изчерпват само с тези суми. От далеч по-голямо значение е какво отчитат шефовете на дружеството в графата Инвестиции? И как всъщност се харчат парите, платени за вода и канализация от милионна София? Част от тези средства например вече ще отиват за аварийните ремонти, които мениджърите тихомълком вкараха отново под шапката на водната компания. Преди около три години прилагането на аутсорсинга (изваждането на определени дейности и даването им на подизпълнители) бе прието от специалистите като една добра практика. Столицата бе разделена на зони и бе проведен конкурс за възлагане на ремонтите. Съответно Софийска вода се освободи от необходимите за тях хора и техника. Неочаквано обаче преди няколко месеца концесионерът реши да си върне част от тази дейност. И пак се купуват камиони и багери, наема се база, назначават се нови хора. Всичко това са разходи, които няма как да не се отразят на финансовото състояние на компанията и цената на водата. Още повече че по стара българска традиция, когато е част от толкова голяма фирма, аварийната дейност обикновено е губеща. От нея изтичат много средства - машините се използват за частпром, изчезват немалко материали, горива... Подозренията в бранша са, че операцията се прави заради организирането на търговете за доставка на техника и наемане на бази. Твърди се още, че старателно са избрани най-скъпите оферти. Осведомени източници съобщиха за БАНКЕРЪ, че вече е определен и шефът, който ще ръководи ремонтите, и месечното му възнаграждение е 7200 евро. Странното е, че въпросният човек е бил на работа в Софийска вода преди две години, но след това е освободен. Друг изненадващ ход на мениджърския екип, за който научи БАНКЕРЪ, е вносът на китайски водомери, без провеждането на търг и конкурс. Цената на парче е 15 долара, като допълнително се заплаща и 15 на сто мито за стока извън Европейския съюз. В същото време примерно фирма Техем внася немски водомери на цена от 10-11 евро за бройка. Да не говорим, че и в България производители на подобни уреди не липсват - и по евтини, а вероятно и с по-добри технически параметри от китайските. В желанието си да получим максимално обективна информация, още през миналата седмица се обърнахме официално с въпроси към ръководството на Софийска вода. След поредица от телефонни разговори и отлагания на 6 октомври най-сетне бе получен и официалният отговор. Той се побира на малко повече от половин страница и, поне по наше мнение, е доста встрани от поставените въпроси.Впрочем, сериозен проблем с достъпа до информация за финансовите потоци на Софийска вода среща и фирмата, натоварена да следи изпълнението на концесиония договор - Омонит. В отчета й за проверката на инвестиционната програма на водната компания за четвъртата договорна година (октомври 2003 - септември 2004-а) дебело е подчертано, че концесионерът е отказал да предостави сведения, свързани с определени въпроси. Сред липсите са: документи, доказващи извършените плащания по изпълнението на инвестиционната програма... ограничен брой платежни документи към няколко конкретни фактури, справка по месеци за разпределението по проекти на разходите за заплати и социални осигуровки, свързани с инвестиционната програма на Софийска вода АД, като и сметки, отчитащи задълженията към доставчици по инвестиционни проекти за четвърта договорна година. Любопитство буди и констатацията на Омонит, че не е била представена организационната структура на управлението на Софийска вода. Още по-интересно е следното заключение на оценителите: Прилага се приблизително субективна преценка на мениджмънта по повод капитализирането на разходи като: пътни командировъчни разноски, наеми на жилище за ръководни служители на компанията, фитнес, разходи за забавления, представителни разходи за обеди и вечери, уроци по български език за ръководните служители и техните семейства. От Омонит отбелязват, че по договор всички тези харчове са за сметка на Софийска вода, но независимо от това те не бива да се отчитат като капиталови разходи, а като текущи. Или, казано с други думи, да не се включват в цената, плащана от всеки столичанин ежемесечно за вода, както става на практика. Именно заради тази практика е важно да се знае колко точно струва издръжката на ръководния екип на компанията. БАНКЕРЪ разполага с документи, които показват, че за шестнадесет работни дни, от 27 декември 2004 г. до 23 януари 2005-а, г-н Кевин Старлинг е получил дневно по 1700 евро, или общо 27 200 евро. За същия период директорът Обслужване на клиенти Боб Юл е възнаграден с 15 680 евро, или с по 980 евро на ден. Малка подробност е, че в структурата на Софийска вода, обявена на страницата на дружеството в ИНТЕРНЕТ, името на Юл изобщо не фигурира. За предмета на работата му може да се съди единствено от няколкото интервюта в български вестници. Така стоят нещата и с Грег Андемано и Дейвид Ордман, които също получават сериозно дневно възнаграждение - по 1320 евро. Към този списък спокойно можем да причислим и Брайън Хил и Дейвид Спър, взели съответно по 980 и 620 евро на ден. Излиза, че месечната издръжка на шестима мениджъри е струвала на дружеството общо 112 840 евро. Ако към тях прибавим училищните такси, парите за визи и паспорти, както и отчетените транспортни и телефонни разноски, само през януари 2005 г. те са прибрали общо към 123 хил. евро. В бранша се говори, че по-голямата част от ръководителите на Софийска вода нямат работни визи, не са със статут на постоянно назначени и се водят като консултанти. Ако е така и ако се съди по хонорарите им, то съветите, които дават, са изключително ценни. Колко обаче получават българските служители на фирмата?В писмо до главния изпълнителен директор Кевин Старлинг от 24 юни 2005 г., председателят на постоянната комисия на Столичната община по инженерна инфраструктура, водоснабдяване и енергийно планиране Николай Желев е поискал информация за разходите на дружеството. Общинарите се интересуват какъв е фондът Работна заплата за лицата, наети на граждански и трудови договори. Колкото до разходите за оказваните консултантски услуги от местните и чуждестранни консултанти, наемани от Софийска вода АД, те настояват да получат договорите, сключени за извършването на тези услуги, разходите за извършения труд, командировъчни разходи (включително и транспорт) за пребиваване в страната (за чуждестранните консултанти), разходи по разрешения за пребиваване и работа в страната, визи и т.н. (за чуждестранните консултанти), разходи за обучение, подоходните данъци и др. Интересуват се също така и от броя на консултантите, осъществяващи мениджърски функции, както и от стойността на тяхното заплащане.Ето отговорът на г-н Старлинг: Във връзка с поисканата от Вас подробна информация с писмо Ваш N 2600-2331 от 24 юни 2005 г., обръщаме внимание, че докато Столична община има право да получи определена финансова информация в качеството си на акционер на Софийска вода АД, Софийска вода АД не трябва да нарушава задълженията си за конфиденциалност по отношение на служителите и трети страни, тъй като това би породило претенции срещу Софийска вода. Както се казва, коментарът е излишен. Единствените данни, предоставени на общинската комисия, са сумарните разходи за полугодието на текущата година по трудови и граждански договори, както и парите, платени на местни консултанти и по договорите за технически услуги. Далеч сме от мисълта да оспорваме правото на висшите управници във водната компания да са добре платени. Стига да си вършат съвестно работата по изграждането на водопроводите и канализацията, фирмата да е на печалба, а предоставените услуги да стават все по-качествени. Но мониторингът на Омонит показва нещо съвсем различно. До миналата година неотчетените водни количества (физическите и търговските загуби) са намалени от 65 на 62.6%, въпреки че по договор трябва да паднат до 32 на сто през 2006-а. От 2000 г. досега са подменени и едва 2.5 км водопровод и половин километър канализационни тръби. Наред с това от Омонит посочват, че доказаните инвестиции са в размер на 10.6 млн. лв., или точно наполовина по-малки от отчетените от Софийска вода за четвъртата договорна година... Независимо от тези разминавания, от Софийска вода вече обявиха намерението си да увеличат цената на водата в столицата от 0.85 до 1.44 лева. Тоест почти със 70 на сто.В крайна сметка едва ли в.БАНКЕРЪ е този, който трябва да припомни на ръководството на компанията, която на всичко отгоре притежава дългогодишен монополен лиценз, че в концесионния си договор е поело сериозни социални ангажименти към гражданите на София. И че във всички действия на стопанисваното от тях дружество на първо място трябва да стои общественият интерес, а едва след това - личният. Със сигурност същите принципи важат и във Великобритания.

Facebook logo
Бъдете с нас и във