Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СОФИЯ ВОНИ НА БОКЛУК И НЕКАДЪРНОСТ

От 3 октомври депото в квартал Суходол няма да приема и обработва битови отпадъци, съобщиха от пресцентъра на Столична община. В заповедта на изпълняващия длъжността кмет Минко Герджиков се казва да се продължи с рекултивацията му и охраната, както и с мониторинга на околната среда, третирането на отпадъчните води, газоулавянето и поддържане на пътищата към него. Междувременно стана ясно, че новият завод за преработка на отпадъците най-вероятно ще бъде изграден на терена на мина Чукурово. Нейн собственик е самоковският бизнесмен Христо Ковачки. Името на българската столица (София означава мъдрост) явно не приляга на нейните управници. Особено когато става дума за управлението на отпадъците на над милионния град. От двете кризи с извозването на боклука през януари и юли явно никой не си взе поука. Броени дни преди да изтече третият поред срок за закриването на сметището в Суходол, и общинари, и кмет все още не са наясно какво ще правят със сметта на София след 2 октомври. Тоталното объркванезапочна още с избора на местата, на които ще се балират отпадъците. Определени бяха три терена: край Кремиковци, гара Нови Искър и бившата ракетна площадка, разположена между селата Мрамор и Требич. Хората, които живеят в близост до тях, се вдигнаха на протести, но те се оказаха най-малкият проблем. По-лошото е, че документите на трите площадки все още не са внесени в Регионалната инспекция по околната среда и водите, която по закон е органът, издаващ разрешенията за събиране, транспортиране, временно съхраняване, оползотворяване и обезвреждане на боклуците. Защо общината е проспала последните над два месеца, когато трябваше да осигури всички необходими книжа, така и не се разбра. А те съвсем не са малко. Според Закона за управление на отпадъците, към заявлението за издаване на разрешително трябва да се приложат проект за крайна рекултивация и грижи за сметището след неговото закриване, авариен план и решение за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). С промени в нормативната уредба, публикувани в средата на седмицата, парламентът тихомълком отмени нуждата от екооценка на площадките за временно съхранение. Наред с това обаче терените трябва да имат изработен и одобрен подробен градоустройствен план съгласно изискванията на Закона за устройство на територия.Впрочем не само площадките, а и трите фирми, които ще балират сметта - Екоел 6, Чистота -Искър и Микс, са без лиценз от екоинспекцията за извършване на подобен тип дейност, което изобщо няма да им попречи да прибират по 22 евро за всеки тон пакетиран боклук. Цялата работа е, че с една тънка хваткаобщинарите успяха да финтират изискваниятана Закона за управление на отпадъците. Те обявиха кризисно положение, при което може да се действа и без съответните лицензи. Въпросът е ще продължат ли и занапред да ловят риба в мътна вода? Още повече че е доста спорно доколко балирането на боклука може да се разглежда като разрешаване на неуредиците, пък макар и временно. Някои експерти са на мнение, че компресирането на отпадъците крие доста рискове, тъй като след опаковането им вътре започва процес на гниене и се отделя метан. Газът няма къде да избие, което прави балите потенциално взривоопасни. Към това трябва да прибавим и оплакванията за изтичаща от тях и неприятно миришеща течност. От организацията Граждани за зелена София вече алармираха, че в условия на криза общинските чиновници предприемат временни действия, които са изключително опасни от екологична гледна точка и обременяват финансово кметството. Недомислиците на местната власт съвсем не спират дотук. Само преди десетина дни Столичният общински съвет одобри предложението складирането на опакованите боклуцида става на други три места - в мините Чукурово и Бела вода и на площадка, разположена в близост до град Сливница. Реално обаче и те нямат всички необходими документи, за да изпълняват функцията си на сметище. Според консултанта на общината - Георесурс, трите терена отговарят напълно на екоизискванията. Само че далеч по-важно е становището на екологичното министерство. А оттам не са съвсем съгласни с подобна позиция. От ведомството настояха да бъдат изпълнени всички необходими изисквания и разпоредби, независимо от кризисната ситуация. Логично е да се запитаме защо са й на общината цели шест отделни площадки - три за балиране и три за складиране, след като опаковането и съхранението на отпадъците може да става на един, два или три общи терена? Опитите ни да намерим отговор от страна на местната власт не се оказаха лесни. Накрая, след доста уговорки, от общинската дирекция Екология и чистота обясниха, че това решение е взето поради липсата на големи терени, с които да разполага Столичната община, тъй като необходимата площ е не по-малка от 200 декара.Обяснението донякъде е логично, но е твърде вероятно ключът за уравнението две по три отново да са парите. Превозването на балите от местата за пакетиране до временните сметища също е доста доходна дейност, която се таксува поне по 10-13 евро на тон. А и все по-упорито се говори, че един от основните кандидати е фирма Тракия - редки метали, която е собственост на бившия депутат от НДСВ и настоящ заместник-министър на земеделието Димитър Пейчев. Най-точно ситуацията описва общинският съветник от БСП Евтим Евтимов: Ако населението гледа на боклука единствено като на боклук, то общината го пречупва през призмата на доходоносен бизнес.Положението съвсем замирисаи от забавянето на трайно решение за изграждането на инсталация за преработка на боклуците. На Московска явно все още не могат да се намъдруват около критериите, по които ще бъде избран инвеститорът на бъдещия завод. И обявяването на търга пак мина на заден план, независимо че предварително бе обявено за края на септември. Сега остава да се надяваме, че изпълняващият длъжността кмет Минко Герджиков ще изпълни обещанието си да обяви конкурса веднага след 10 октомври, когато ще са ясни правилата за избор на инвеститора. Впрочем, ако още след януарското блокиране на София със смет бе взето решение за изграждането на инсталация за рециклиране на отпадъците, днес и местният парламент, и временният кмет нямаше да се чудят коя законова дупка да използват, за да оправдаят дейното си бездействие. Във всеки случай доста странно изглежда залитането им към строеж на завод за изгаряне на отпадъците, въпреки че на Запад този метод отдавна се смята за безперспективен и вреден за околната среда. Авторитетни международни изследвания показват, че при горенето на боклуците се отделят редица вредни вещества като диоксини, живак, кадмий, арсен и хром, които могат да причинят сериозни здравословни проблеми на населението. Пък и при избора на технологията, която ще обвърже софиянци за срок от поне 20 годинитрябва да се помисли как тя ще рефлектира върху облика на града. Далеч по-приложими, предвид релефа на столица, са екологичните методи за преработка. Най-популярната технология безспорно е компостирането (третирането на боклуците с кислород до получаването на тор), но при нея преработката до краен продукт отнема над две години. Другият екометод е КДВ 500 на австрийската компания Алфакат. С него се добива дизелово гориво от отпадъци на въглеродна основа - пластмаси, кожа, гума и др. Сериозни перспективи има и френският метод Оскалор. Крайният продукт от Оксалор може да осигури необходимия алкален характер за изтощените терени в страната. Смятам, че подобни технологии са приложими за нашия регион и трябва да се преодолее инерцията на столичните общинари да се говори само и единствено за изгаряне, коментира пред репортер на в.БАНКЕРЪ съветникът към парламентарната Комисия по екология проф. Ботьо Захаринов. Дано апелите на експертите да бъдат чути и общинските чиновници най-накрая да проумеят, че с камарите боклуци по улиците си София е на светлинни години от съвременните европейски столици. И че колкото повече бавят решението на проблема, толкова по-остър ще става той. Защото балирането и площадките само отлагат поредната криза. Въпросът обаче е докога?

Facebook logo
Бъдете с нас и във