Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СОФИЯ ЩЕ ИЗПАДНЕ ОТ ЕНЕРГИЙНИЯ ПАЗАР

Независимо от различията си по въпросите на глобалната безопасност и борбата с тероризма както западноевропейските страни, така и САЩ са абсолютно категорични, че повече няма да се окажат в енергийна, а оттам в икономическа и политическа зависимост от производителите на енергоресурси. Усилията и на едните, и на другите в това отношение сега са насочени в една посока - преструктуриране на световния енергиен пазар така, че правилата там да се диктуват от купувачите, а не от производителите на нефт, газ или електроенергия. Както впрочем е на всички други пазари. Поредният епизод от преговорите ток срещу инфраструктура, завършил през седмицата в София, показа, че официална Анкара не само е приела новите световни правила, но и с успех ги прилага. При това независимо от подписаните дългосрочни търговски договори и предвидените в тях обезщетения и неустойки в размер на няколко стотин милиона долара. Просто защото пазарът на електроенергия в региона е отворен и Турция - като купувач, може да избира и производителя, и условията на самата покупка. За разлика от съседите, ние като че ли не успяхме да прекрачим в новото време. Какви са причините може само да се гадае. Но при липсата на ориентация в променения глобален енергиен пазар България като нищо може да изпадне от него.Както се и очакваше от познавачите в бранша, при преговорите на 15 и 16 октомври с ръководството на НЕК турската делегация, водена от заместник-министъра на енергетиката Селахин Чимен и генералния директор на ТЕТАШ Хачи Гьокая, е поискала по-ниски цени и отпадането на фиксираните количества за годишния износ. От ТЕТАШ желаели занапред да заявяват предварително само сезонни количества (за следващите три или шест месеца например), като българската електрокомпания продължи да гарантира сигурността и непрекъснатостта на доставките и е готова за всеки следващ период да ги увеличи или съкрати в пъти. Такива са неофициалните сведения. Официално от НЕК съобщиха, че в двудневните преговори бил постигнат напредък и формирани темите за разговор на предстояща среща на високо ниво. Само че високото ниво със сигурност няма да промени очерталата се турска позиция. Експертите и шефовете в енергийното министерство би трябвало да са наясно, че в момента Турция има не една или две възможности да компенсира отрязаните още на 21 април български доставки на ток. Както на европейските, така и на азиатските си граници.На Изток продавач е енергосистемата на Иран Напоследък тази държава агресивно инвестира в електропроизводствени мощности, планирайки между 2001-ва и 2005-а да увеличава генерираната си електроенергия средно с по 7.2% годишно. Първите резултати вече са налице. Модернизацията и рехабилитацията на действащите ирански централи вдигна мощностите им с близо 30% - до 32.2 гигавата. През тази година бяха пуснати в експлоатация три ТЕЦ-а, работещи с въглища - в Нашапур (200 мегавата), Исфаган (600 мегавата) и Авхаз (600 мегавата). Строи се и първата в страната геотермална станция (шестте сондажа са на дълбочина 3500 метра). В ход са и плановете за изграждането на две вятърни електростанции с мощност 25 и 69 мегавата. Към тях е необходимо да се прибавят и 1000-ата мегавата от първата ядрена централа на Техеран, предизвикала не една или две искри между Москва (доставчик и строител на ядреното съоръжение) и Вашингтон. Това лято Иран обяви международни търгове и за три нови ТЕЦ-а с комбиниран цикъл и обща инсталирана мощност 3100 мегавата.Ето защо дори и от тази есен Анкара може да разчита на нови количества електроенергия от Техеран - значително над доставяните й в момента 40 мегавата. Още повече че сега във взаимосвързаните електромрежи на Иран, Армения, Азербайджан, Турция и Туркменистан търговията е повече от активна. Малко по на запад- на грузинска граница, руският монополист Обединени енергийни системи (ОЕС) предлага на Турция ток на цени, далеч по-ниски от тези в региона. Официални данни за търговията с руска електроенергия през тази година все още няма, но през 2002-ра средната цена на износа й е била 1.7 цента за киловатчас. Москва се намеси на енергийния пазар между Каспийско и Черно море, след като това лято ОЕС стана собственик на единната енергосистема на Грузия. Засега пласираните обеми са доста ограничени, но не поради липсата на мощности, а заради ограничения капацитет на междусистемните връзки. Те обаче скоро ще бъдат поне удвоени. В момента ОЕС изгражда през територията на Грузия нов 400-киловолтов далекопровод.Всъщност точно с такава енергийна магистрала в тази част на света разполага и немската RWE, свързала електросистемата на Турция с азербайджанската АЕЦ. Така продавачите на ток, ухажващи Анкара, вече стават трима.Отсам Босфора (на европейските си граници) Турция може да разчита на ток от Западните Балкани - през Македония и Гърция, но тези доставки тук са само сезонни (предимно от излишната хидроенергия на Хърватска). А иначе цената на предлагането е конкурентна на фиксираната в договора с НЕК. На последните три търга в региона (през миналия декември за Албания и този септември за Сърбия и Гърция) оферираните цени са били в границите от 3.408 до 3.339 цента за киловатчас. Което е под нивото от 3.55 цента, отбелязано в контракта между НЕК и ТЕАШ през 1999 година. Все пак никак не е изключено през Румъния да започнат да минават нови, значително по-евтини енергийни доставки за Турция. Например от молдовската ГРЕС (със замразени поради липса на купувачи мощности от поне 1000 мегавата). Пак през Румъния ток на Анкара може да продава и Киев. През последните три години Украйна вложи над 100 млн. щ. долара в изграждането на т.нар. Бурштински остров. Формално в състава на острова влизат два ТЕЦ-а, един ВЕЦ, както и енергомрежите на три западни украински области (Закарпатската, Лвовската и Ивано-Франковската). Общите производствени мощности са малко под 300 мегавата и от тях в годините на бившия СИВ се изнасяха по 18 млрд. кВтч електроенергия годишно. Сега токът през острова е синхронен с този, течащ в обединените паневропейски мрежи UCTE, което технически позволява той да се изнесе не само за Гърция и Турция (през Румъния), но и за Унгария, Полша и Западните Балкани. По официална информация през първите шест месеца на 2003 г. монополистът Укринтеренерго е изнесъл за Унгария 1508.1 млн. кВтч, за Словакия - 69.9 млн. кВтч, и за Полша - 462.4 млн. кВтч.Същественото в случая не е подновената възможност за износ на украински ток за Централна Европа, а себестойността на произвежданата в острова електроенергия - около 0.44 евро цента. Каквито и да са таксите за преноса й до турска граница, там тя ще е в пъти по-евтина от българската.В интерес на истината през Бурштинския остров до Турция може да стига не само украински ток. След като тази есен руският президент Владимир Путин прокламира създаването на Евроазиатската икономическа общност, руският монополист Обединени енергийни системи рапортува, че на практика енергоединството на всички постсъветски страни е възстановено. Енергомостът от Туркменистан до Русия вече действа постоянно, пресичайки Узбекистан и Таджикистан. А паралелно с него и азиатското обединение под шапката на ОЕС, включващо мрежите на Армения, Азербайджан и Туркменистан.Оттук насетне следва възкръсване на енергосистемата Мир, обхващаща мрежите на бившите социалистически страни. Тези от Централна Европа (Полша, Чехия, Словакия, Словения и Унгария) днес са част от паневропейската система UCTE. От 1 януари 2004 г. част от нея ще станат и мрежите на България и Румъния.Обединяването на енергийните системи на Европа с тези на страните от бившия СССР би отговорило на интересите на всички жители на Евразия, повтаря при всичките си посещения в Брюксел Анатолий Чубайс - бивш вицепремиер и сегашен председател на Обединени енергийни системи. В същото време основни партньори в мащабните руски проекти за синхронизиране на двете паневропейски мрежи са водещи западни компании - френският държавен монополист Електрисите де Франс (EdF), германският конгломерат E.ОN/RWE и италианският енергиен гигант ENEL. Много скоро не само те, но и по-малките им събратя от Западна Европа ще застанат редом с НЕК на българо-турска граница, без да е съвсем ясно отсега чии предложения ще са с по-ниски цени.При подобни перспективи енергийните ни шефове, изглежда, могат да заложат в сегашните преговори за тока с турците единствено на гарантираната сигурност на българските доставки и непрекъснатостта им най-малко през следващите пет години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във