Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СОФИЯ РАЗПЪНАТА ЗА НЕФТОПРОВОДА

Раждането на петролопровода Бургас - Александруполис е белязано у нас с поредица от скандали. И то все около българското участие в проекта. Независимо от политическата окраска и корпоративните пристрастия на последните четири правителства от 1994 г. насам, задкулисните маневри и тайните договорености са почти идентични. При всички тях целта е да се задели колкото се може по-голямо парче от националния дял за наши хора и съответно те да прибират повече от очакваните финансови потоци. Защото и в България, както навсякъде по света, петролът означава пари. И то много пари. В скромната ни държава обаче сякаш се пропуска простичкият фактче очертаването на петролните трасета е въпрос на голямата политика. И всякакви наши, вътрешни, опити за предварителни делби, независимо дали са на министерско, или дори на премиерско ниво, са обречени на неуспех. Предизвестени са и скандалите, които по правило надхвърлят държавните граници.Днес искрите около българския дял в нефтопровода Бургас - Александруполис са все още само на българска почва. Задкулисните маневри предизвикаха оставката на един вицепремиер - Костадин Паскалев напусна правителството в деня, в който премиерът Сакскобургготски замина за Атина, за да договори с гръцкия си колега Симитис условията по проекта. След височайшата визита бе обявено, че всяка от участващите в реализацията му страни (Русия, България и Гърция) ще получи равен дял, който ще бъде разпределен между национални фирми. Така нещата у нас се върнаха в изходната си позиция от 1994 г., предвещавайки нов кръг от задкулисни договорки. Още в първите дни след оставката на Паскалев заместникът му и временен строителен министър Хасан Хасан панически се разбърза да разпредели българския дял. След като тази пролет той скандално се опита да хариже 68% на сто от него на Минстрой холдинг (фирма на Мултигруп), този път човекът на Доган в строителното ведомството се постара да придаде повече прозрачност на процеса От напъните му се пръкна публична покана към строителните ни фирми, изпъстрена с поредица от недомислия. Като начало Хасан пробва директно да изключи ЛУКойл Нефтохим от участие в нефтопровода, изисквайки кандидатстващите дружества да са поне 50% българска собственост. После постави условия за гаранции и референции за поетапно финансиране на проекта. При обща стойност на българския дял от 227 млн. евро за всеки един процент участие в нашата квота мераклиите трябваше да представят банкови гаранции за 2.27 млн. евро. На всичко отгоре кандидатите разполагаха едва с три дни, за да се сдобият с необходимите им финансови документи. Западни наблюдатели коментираха с насмешка последното условие. За международната финансова общност днес трасето Бургас - Александруполис продължава да е рисково. Все още не е известно откъде ще се вземат 35-те милиона тона суров петрол годишно, с които да се напълни тръбата. За такива гаранции няма и намек нито от големите западни фирми, собственици на каспийски находища, нито от страните, в чийто шелф са сондите. Заявените от българския и гръцкия премиер намерения са разговорите с големите петролни играчи да се водят едва след разпределението на националните дялове. Междувременно Атина съобщи, че нейният дял в нефтопровода ще поеме консорциумът ДЕП Траки, включващ държавната компания Хеленик петролиум и групировките Капелузос и Лацис. При Москва неизвестните са повече. Кремъл определи три компании: Транстройгаз (част от националния монополист в преноса и транзита на петрол Транснефт), както и двете най-големи руски петролни фирми: Юкос и ЛУКойл-Москва. По-късно последната заяви, че ще е само наблюдател. Оттеглянето й бе предизвикано от възраженията на гърцитече ЛУКойл ще участва с две квоти в трасето. Веднъж от руска страна - чрез московската централа на руския петролен гигант, и втори път от българска - чрез дъщерното му българско дружество ЛУКойл Нефтохим. Допълнителни проблеми и за Москва, и за Атина предизвика изборът на ЛУКойл, заедно с Лацис груп, за купувач на 23.17% от акциите в Хеленик петролиум. Въпреки че гръцкото правителство затвори приватизационната процедура още в началото на лятото, сделката и досега не е осъществена.Доколко неизвестните и възраженията ще бъдат изгладени, ще разберем в края на ноември, за когато е предвидено подписването на тристранния меморандум за петролопровода. На 18 ноември (понеделник) обаче вече бяха известникандидатите за разпределяне на българския дял. В крайния срок, поставен от Хасан Хасан, заявки дадоха девет фирми. Сред тях са досегашните мераклии Минстрой холдинг, Газстроймонтаж, Главболгарстрой и руският собственик на Нефтохим, който избегна клопката за 50% българско участие чрез дъщерното дружество на бургаската рафинерия ЛУКойл-България ЕООД. Техноекспортстрой се отказа от делбата. Затова пък се появиха пет нови кандидати. С най-много допирни точки до петролния бранш е Химремонтстрой, проектирала почти всички химически комбинати и част от нефтените инсталации у нас. Регистрираното още през 1990 г. дружество Монолит 3 е известно в строителния бранш като проектант и строител на жилищни и офиссгради. Предлага още дизайнерски услуги, както и представителство на немски производители на лакове, бои и хидроизолационни материали.Чрез българското си дружество Холикон кандидат за петролопровода е и регистрираната в Холандия израелска фирма Ашром В.V., реален собственик на Централните хали. Любопитна е и заявката на Интернефтигазмонтажи ООД, вписано в търговския регистър на Софийския градски съд през септември 2001 г. с основен предмет на дейност строителство и ремонт на тръбопроводи, компресорни и нефтопреработващи станции. Фирмата не е известна нито в строителния, нито в нефтогазовия ни бранш. Двама от съдружниците в нея са с руски имена (Юрий Николаевич Сергиенко и Ирина Рошчина. А третият - Антон Иванов Георгиев, е един от утвърдените ни енергийни експерти, чийто професионален опит е по-скоро в топлоелектрическите централи.Най-много са въпросителните около Магнум 07 ООД. Дружеството е регистрирано през август 2001 година. Като предмет на дейност е вписан стандартен текст, в който не се споменава нищо за проектиране, строителство и петрол. Съдружници в него са Валентин Крумов Христов и Георги Бориславов Софиянски (съвпадението с фамилията на столичния кмет е случайно).Строителното министерство обеща да прегледа подадените документи до края на седмицата и да обяви фирмите, които отговарят на предварителните условия А те са, както стана дума, 50% българска собственост, опит в строителството, проектирането и експлоатацията на продуктопроводи, налични квалифициран персонал и специализирана строителна техника, финансова стабилност и банкови гаранции. До редакционното приключване на броя в петък (22 ноември) следобед строителното ведомство не съобщи номинираните. Но се закани още през следващата седмица да събере избраните, за да бъдат разпределени дяловете в българския консорциум за нефтопровода. Ако компаниите не постигнат съгласие за процентното си участие, правителството ще подели квотата балансирано, без да даде възможност за мажоритарно участие на нито един от кандидатите. От своя страна Хасан Хасан заяви, че в самите договори за учредяване на консорциума ще фигурира клауза, забраняваща последващо прехвърляне на дялове.Последната декларация бе определена като голо обещание и от чуждестранни, и от наши петролни и финансови експерти. Според тях, в момента нито една българска банка не би издала банкова гаранция за сумите, необходими за финансирането на проекта Още повече че сумарно активите на кандидатстващите български фирми едва ли надхвърлят исканите 227 млн. евро. Абсурдно е да се мисли, че днес ангажименти за кредитиране на петролопровода Бургас - Александруполис ще поемат и големите западни банки и международните финансови институции. Поне докато не бъдат дадени достатъчни гаранции, че са осигурени необходимите количества нефт. Освен това сериозните кредитни институции ще поискат и подробни финансови разчети за проекта. А ключово значение за тях има транзитната такса, която ще получават страните, през чиято територия ще минава трасето. Тя ще определи каква ще е цената на нефта в приемното пристанище Александруполис. Към цената ще бъдат прибавени и разноските за превоз на петрола до онзи виртуален център на Средиземно море, към който се отнасят котировките на световния петролен пазар. Досега обаче не са фиксирани нито транзитните такси, нито надценката за собствениците на тръбата.Така че, независимо от уверенията на Хасан Хасан (и от декларациите на част от кандидатстващите фирми), все още е твърде рано да се говори за сериозни финансови ангажименти по нефтопровода. Наистина българските 227 млн. евро лесно могат да се осигурят, ако за тях се дадат държавни гаранции. Такива обаче не само Хасан Хасан, но и цялото правителство едва ли може да си позволи. Другата възможност е да се отпусне директно държавно финансиране. Само че откъде ще дойдат парите за него? Дали от онези 100 млн. лв., които кабинетът ще задели във фонда за рисково кредитиране? Или пък от доста спорните 100 млн. щ. долара, които външният ни министър Соломон Паси донесе от Страсбург в замяна на по-ранното затваряне на блокове III и IV на АЕЦ Козлодуй?Достатъчно са неизвестните, свързани и с чуждестранното финансиране на българската част, гарантирано с бъдеща собственост върху петролопровода. Колкото и категорично временният министър Хасан Хасан да отрича подобна възможност.От деветте кандидатстващи фирми, казват осведомени, само две имали сигурни финансови гаранции. Това са ЛУКойл-България ЕООД (от руски банки) и Холикон АД (осигурени от кипърски и европейски кредитни институции чрез компанията майка Ащром В.V.). Двете компании с опит в нефтеното строителство - Газстроймонтаж и Главболгарстрой според същите източници, разчитали по-скоро на банкови референции. Подобни били и документите, представени от Минстрой холдинг.За хората от петролния бизнес опитите на строителното ведомство да подреди и класира големите национални компании са добър знак. За мнозина от чуждестранните наблюдатели обаче сигналът е доста противоречивНедоумението им идва преди всичко от тотално сбърканата схема на българската страна, толерираща строителни фирми. При всички петролопроводни проекти в света (без значение дали са транснационални, или местни) такива фирми са изпълнители или подизпълнители на строително-монтажните дейности. А обичайната практика е оператори и собственици на нефтопроводите да са големите петролни играчи. За тях именно краят на 2002 г. е последният срок, в който трябва да станат ясни трасетата за излаз на нефта от северната част на Каспийско море до световните петролни пазари. Особено след като през 2005-2006 г. до терминалите в Новоросийск в Черно море се очаква да бъдат доставени 67 млн. т нефт. Неговите собственици имат възможност за богат избор. Трасета за черното злато настойчиво лансират Румъния, Хърватска и Сърбия (Констанца - Триест и Констанца -хърватското пристанище Омишвали). Много активна е и Украйна с проекта Одеса - Южни, осигуряващ връзка към трансевропейския нефтопровод Дружба. Най-малко популярно е трасето Каиркьой - Ибриче, пресичащо равнинната тракийската територия на Турция. Същевременно двата маршрута през нашата страна: Бургас - Александруполис и Бургас - Скопие - Вльора, започват все повече да привличат вниманието на големите в петролния бизнес. Остава официална София сама да не сгреши стъпките.

Четете още

Банкеръ Weekly

Харчове без надзор

Абонирана за държавни поръчки фирма получи коледен подарък за над 30 млн.лева
С над 30 млн. лв. държавата "подпря" коледната трапеза на частното дружество с ограничена отговорност "Аполо". Това става ясно от регистрирания в агенцията за... Още »
Банкеръ Weekly
харчене

Ринат пачки със снегорини

Ако имаше единица мярка за наглост тя сигурно трябваше да се казва "щерион". И щеше да е "посветена" на изпълнителният директор на "Летище София" ЕАД Христо Щерионов. Още »
Банкеръ Weekly
тренд

Банковите служители бягат при фирмите

Най-високо платеният сектор вече се срина до третото място. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във