Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СОФИЯ ФИЛМ - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ БЕЗ НАКАЗАНИЕ

Много агенции - хилава държава. Няма механизъм, който може да накара един купувач да спазва клаузите на подписания от него приватизационен договор. До този извод стигнаха представителите на авторитетните иначе институции като Агенцията за приватизация, Агенцията за следприватизационен контрол, Комисията за финансов надзор, министърът на културата Божидар Абрашев и депутатите от Комисията по култура на 26 октомври, опитвайки се да разплетат казуса София филм. Или по-точно да намерят виновен за възникналата ситуация с киносалоните в София. А тя е, че безцеремонно се нарушават всички клаузи на договора, сключен на 1 октомври 2001 г. между Агенцията за приватизация и компанията Бългериън Технолоджи за продажбата на 75% от София филм. Това от своя страна доведе до преждевременната смърт на осем от столичните киносалони, за което през изминалите няколко седмици се изписаха многобройни епитафии. По ирония на съдбата първата приватизационна процедура бе прекратена именно заради предположението, че след сделката ще се случи именно това. На 2 юни 2000 г. бе обявена продажбата чрез конкурс на 80% от капитала на София филм ЕАД. Тогава са подадени шест оферти, но те са отхвърлени заради съмнението, че новите собственици няма да запазят предмета на дейност на компанията. На 20 април 2001 г. АП направи втори опит и обяви за продажба 75% от капитала на дружеството. Тогава постъпиха две оферти - на Юнайтед синема и на Бългериън Технолоджи. На 1 октомври същата година за купувач бе избрана втората компания, която е собственост на регистрираното в Панама дружество Лингуапланет. Пазарлъкът спря на 4.7 млн. лева. Със сключения на 1 октомври 2001 г. договор купувачът се е задължил да регистрира дружеството на фондовата борса в срок от два месеца, да инвестира в него 6 млн. лв. за пет години, както и да запази предмета му на дейност за следващите десет години. Тогава тази сделка е считана за една от най-добрите. Само два месеца по-късно става ясно, че не е така. На 1 декември дружеството така и не попадна в борсовия регистър, а държавният пакет от 25% не бе предложен за продажба на фондовото тържище. Това става чак през февруари 2004 г. - с 27 месеца закъснение. Междувременно собственикът се възползва от непубличния характер на дружеството и през октомври 2002 г. предприема увеличение на неговия капитал от 71.7 хил. на 750 хил. лева. Така държавното участие се стопява до 2.4%, а делът на Бългериън Технолоджи нараства до 97.6 процента. На втория централизиран публичен търг акциите на държавата бяха продадени. Това далеч обаче не е най-лошото. Фатална е продажбата на кината, които бяха част от активите му. На 31 януари тази година собственикът на София филм Бългериън Технолоджи е поискал съгласието на Агенцията за следприватизационен контрол (АСК) за продажбата на две кина. Отказът на ведомството едва ли е бил от особено значение, тъй като киносалоните са били изтъргувани още през декември 2003 година. За продажбата на другите шест кина дори не е търсено съгласието на АСК. Надзорното ведомство се опитвало да излезе от неудобната ситуация, като е изпратило сигнал на Комисията за финансов надзор (КФН), че са продадени активи, вероятно в нарушение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Проверката на КФН започва на 6 октомври, но била възпрепятствана от мениджмънта на дружеството по всякакви начини. Едва по-късно изпълнителният директор на София филм Христос Кисас започва да носи доброволно документи в комисията. На пръв поглед те са съвсем изрядни от гледна точка на Търговския закон и на Закона за публично предлагане на ценни книжа. Съветът на директорите на дружеството е бил упълномощен от акционерите да извърши сделки по чл.114, което ще рече да се разпореди с активи, които представляват повече от една трета от цялото имущество. Това става на общо събрание, което се е провело на 8 юли 2004-а. В конкретния случай става въпрос за продажбата на шест кина. Тази точка не е присъствала в предварително обявения дневен ред, а е предложена по време на събранието от един от акционерите. Именно затова и Комисията за финансов надзор не е успяла да реагира по някакъв начин. На общото събрание са присъствали всички акционери - две физически лица (Весела Йосифова и Александър Христов) и две юридически лица (Бългериън Технолоджис и Кифърт Консултант). Заместник-председателят на комисията Димана Ранкова подчерта, че следва да се провери дали купувачите на кината не са свързани с Бългериън Технолоджис и дали не са засегнати други заинтересувани лица. Едва ли обаче трябва да се възлагат големи надежди, че тук ще се намери някаква нередност. Купувач на шест от киносалоните е инвестиционният фонд Икуест България, който обяви, че възнамерява да превърне кината в търговски центрове. Фондът обаче се явява добросъвестен трети купувач и от него не може да се търси отговорност за спазването на приватизационния договор. Това подтикна Министерството на културата да поиска на 22 октомври неговото разваляне. Последствията от едно такова действие едва ли могат да удовлетворят някого, особено държавата. При разтрогването на подобен договор логично е страните по него да получат това, което са притежавали преди него. Тъй като обект на сделката са били акции, а не активи, държавата ще получи книжата от едно практически декапитализирано дружество и на всичко отгоре ще трябва да върне на купувача сумата от 4.7 млн. лева. Очевидно е, че това няма да доведе до възстановяване на собствеността й върху кината. Те ще си останат в ръцете на инвестиционната компания, която ще се разпореди с тях, както намери за добре. В последна сметка се оказва, че Агенцията за следприватизационен контрол не може да направи нищо друго, освен да начислява неустойки за неспазване на клаузите на договора. Той обаче е без реално обезпечение и затова отговорността за тази сделка трябва да понесе раздържавителното ведомство. Единственият изход, който пък членът на надзорния й съвет Атанас Бангачев намери, бе да се атакува продажбата на активите, но как и на какво основание не стана ясно. За широката публика остава тъга: че няма да ходи на кино. Както и че шест институции на властта не могат да защитят интереса на държавата и обществото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във