Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СОФИЯ Е НА КРАЧКА СЛЕД ГАЗОВИТЕ СЪБИТИЯ

Италия е готова да купува средноазиатски природен газ и транзитът ще се осъществява по тръбопроводните системи на Гърция и Турция, съобщи електронният сайд РусЕнержи, цитирайки Василиус Цимбанопулос, генерален директор по стратегическото планиране на гръцката национална газова компания ДЕПА. Изявлението бе направено през миналия уикенд, в рамките на международната изложба-конференция Каспийският нефт и газ - 2003, проведена в азербайджанската столица Баку. Официално потвърждение от Италия няма. Затова пък Цимбанопулос е изтъкнал, че транзитът ще се осъществява на базата на вече подписано споразумение с италианската частна компания Едисон Газ. Документът предвиждал на първия етап Южна Италия да получава синьо гориво в обем на 2 млрд. куб. м годишно, като впоследствие доставките щели да нарастват от 4 до 8 млрд куб. метра. Разбра се още, че технико-икономическото проучване на проекта тепърва ще се извършва, но първоначалните планове на ДЕПА са Южна Италия да получи първите количества каспийски природен газ през 2007-ма. Година по-рано пък свързващият тръбопровод ще доставя за самата Гърция от 2 до 3 млрд. куб. м гориво.Трансевропейската газова карта на Атина предвижда транзит на 30 млрд. куб. метра каспийски газ годишно, отбеляза и посланикът на Гърция в Баку Меркуриус Карафотиас. Тръбата ще е една и ще е продължение на трасето, свързващо газопреносните мрежи на Гърция и Турция. Още на гръцка територия обаче синьото гориво ще бъде разделено в две направления. Първото ще обхваща Франция и Италия, а второто ще води до Централна Европа, преминавайки през Словения, Босна и Херцеговина и Хърватска. Транзит и тръби през България не се предвиждат.Така поне от камбанарията на Атина всичко около достъпа на каспийския природен газ до европейските пазари изглежда очертано. Включително и разпределението на огромните финансови потоци за преноса. София отпада от класацията В амбицията си да заеме мястото на единствен регионален газов картограф Гърция залага преди всичко на факта, че е член на Европейския съюз. И на богатия си опит при лобирането за доминантна роля в транснационалните инфраструктурни проекти в региона. Още повече че само преди година гърците успяха да си издействат от Брюксел безвъзмездна помощ в размер на 45 млн. евро за свързването на собствената си газопреносна мрежа с тази на Турция. Така Атина си осигури 25 на сто от 180-те млн. евро, необходими за изграждането на 85-километровия участък на гръцка територия. Капацитетът на свързващия газопровод е едва 600 хил. куб. м годишно, а общата му дължина - 285 километра. От тях 200 километра са на турска територия и строителството им ще бъде финансирано от кабинета в Анкара (по-точно от националния газов монополист БОТАШ). За изграждането на магистрални газопроводи към Южна и Централна Европа с общ капацитет 30 млрд. куб. м ще трябват обаче много повече от цитираните 180 млн. евро. Ако се реализират всички начертани от гърците маршрути, общите потребности може да достигнат и дори да надхвърлят 7 - 8 млрд. евро. Сумата е ориентировъчна и е резултат по-скоро на съпоставяне със стойността на подобни газопроводи. Но е сигурно, че нито една страна от ЕВ не би заделила с лека ръка по-добри суми. Нито пък която и да е от големите мултинационални енергийни компании. Затова и строителството на такива мащабни инфраструктурни проекти се подчинява на малко по-други правила. Преди виртуалният маршрут на транснационален преносен газопровод да се трасира върху картите, е необходимо да са налице поне три основни фактора. Първият е наличието на газови находища със запаси, достатъчни да запълнят целия капацитет на тръбата поне за 20 години напред (това е минималният срок, който гарантира изплащането на вложените в съоръжението суми и обичайната за сектора норма на печалба за оператора). Изисква се освен това да са налице легитимни собственици на съответните находища, както и законови основания те да сключват дългосрочни търговски договори за доставка. Вторият фактор са транзитните страни и териториите, през които преминава трасето. Определящи тук са два елемента - политическият риск и транзитните такси, които ще трябва да се плащат на всяка от държавите. Оценката на политическия риск се нуждае от голяма по обем информация (задължително засичаща се и от алтернативни източници), както и от обстойни вътрешноикономически и геополитически анализи. Преносните такси пък е необходимо да се договорят с властите на всяка от транзитните страни (и със съответната национална преносна компания). И то още преди планираното трасе да е начертано върху географските карти. На трето място, но с определящо значение, са пазарите, на които ще се реализира синьото гориво. Обичайна практика е преди да започне самото строителство, операторът на транзитната тръба (в повечето случаи в Европа той е и собственик на пренасяния природен газ) да сключи договор за бъдещите доставки. Една от задължителните клаузи в тези контракти е т.нар. take or pay (взимаш или плащаш), според която приемната страна заплаща предварително заявените годишни количества, без значение дали ще ги консумира, или не. Повечето от посочените параметри за трасето Турция - Гърция - Южна и Централна Европа засега са неизвестни. Ясно е обаче, че много скоро извличаните количества южнокаспийски природен газ ще надхвърлят потребностите на региона и ще се насочат към пазарите на Стария континентЯсно е също, че всички възможни маршрути ще пресичат Анадола и че европейската част на Турция ще трасира трансевропейските коридори. Дискутираните трасета засега са две. Едното е това, за което официална Атина активизира не само газовите си специалисти, но и дипломатическия си потенциал. Като източник на синьото гориво за него се сочи огромното азербайджанско находище Шах Дениз, чиито извлекаеми залежи, според прогнозите, ще достигнат през 2010 г. 16 млрд. куб. метра. Газът ще достигне до Турция през 2006 г. по южнокаспийския тръбопровод Баку - Тбилиси - Ерзурум, като първите договори за изграждането му бяха подписани в края на миналата седмица.Другият маршрут на южнокаспийския природен газ е с поне шестгодишна история и пресича територията на България Инициатор на това трасе е мултинационалната компания Шел, която в периода 1997-1998 г. подписа споразумения с правителствата и националните газови компании на Техеран, Анкара и София за транзит на иранско гориво към Централна и Западна Европа. Според съобщения на иранската информационна агенция ИНА, Техеран е вложил в тръбата над 3 млрд. щ. долара, разчитайки по нея да докарва до европейските пазари по 20 млрд. куб. м годишно. Но засега скъпата тръба доставя синьо гориво само за азиатската част на Турция. Количествата са по-малки от предвидените, а цените са по-ниски от първоначално договорените. Въпреки това Техеран и Анкара не крият амбициите си да докарат иранския газ до Централна Европа. Подобни намерения имат и газовите дружества на Австрия и Унгария. Всички те включват в плановете си и София. В средата на миналата година газовите компании на Турция, България, Унгария и Австрия сключиха споразумение за предварително технико-икономическо проучване на въпросното трасе. Малцина днес се съмняват, че южнокаспийското синьо гориво ще стигне до пазарите в Южна и в Централна Европа. Въпросителните са по-скоро около направленията на бъдещия транзит. Полемиката е за това конкурентни или не са маршрутите през Гърция и през България? Според повечето от анализаторите съперничество между двете трасета няма. Необходими са обаче икономически разчети и анализи, които категорично да докажат кое от тях е по-изгодното и ефективното. Задължително е също така тези разчети да бъдат придружени с ясно деклариран интерес за покупка на транзитирания по тръбата природен газ (т.е. с наличието на обвързващи документи, подписани от оторизираните органи на приемащите страни или компании).През тази седмица повечко бе повдигната завесата около газопровода Баку - Тбилиси - Ерзурум Анкара ще започне да получава гориво по него през 2006 г., но количествата за Анадола няма да надвишават 2.5 млрд. куб. м годишно. Атина вече декларира, че след 2006 г. ще ползва по 2-3 млрд. куб. м азербайджански газ. Пак тогава компанията Едисон газ възнамерява да продава в Южна Италия други 2 млрд. куб. м, а към 2010 г. количествата за Апенините да достигнат от 4 до 8 млрд. куб. м годишно. Ако тези планове се осъществят, доставките на синьо гориво от южната част на Каспийско море за Турция, Гърция и Италия след седем години ще са максимум 10 млрд. куб. метра. Само че прогнозите са от азербайджанското находище Шах Дениз тогава да се извличат 16 млрд. куб. м и за горницата от над 6 млрд. куб. метра тепърва ще трябва да се търсят пазари.Описаните намерения и цитираните цифри звучат повече от оптимистично. Но и най-големите ентусиасти не могат да избягнат множеството предварителни условия около бъдещите транскаспийски газови трасета. Твърде съществен момент сред тях е доколко последователни ще са действията на официалните турски власти и дали някое следващо правителство няма да наруши договореностите, постигнати с кабинета на Ердоган. Този въпрос стана особено актуален през последните две години, през които Турция едностранно отхвърли два подписани договора. През миналата Анкара спря доставките на ирански природен газ. Аргументите бяха неговото влошено качество и несъответствие на параметрите, макар да бе очевидно, че целта е намаляването на цената. Четири месеца по-късно Техеран бе принуден да свали тарифите, изравнявайки ги с тези на доставяния в Турция руски природен газ. Неустойки за неполучените количества не бяха платени. Също през 2002-ра Анкара притисна и Газпром да намали цените на горивото, доставяно по подводната тръба на Син поток. По неофициална информация постигнатата тогава редукция е била 9-10%, но тази пролет турците пак врътнаха кранчето на Син поток, заканвайки се да дадат ценовата формула в контракта с Газпром на международен арбитраж. Според подписаните от предишния турски кабинет договори в момента страната трябва да получава много по-големи количества синьо гориво, отколкото е вътрешната й консумация (по последни данни тя е около 20 млрд. куб. м годишно). Доставките са от четири източника Руският природен газ идва по тръбата през България (през 2002 г. става дума за 12.7 млрд. куб. м при капацитет на преносната мрежа от 14.7 млрд. куб. м годишно) и по Син поток (4 млрд. куб. м през тази година с намерението през 2010 г. доставките да нараснат на 16 млрд. куб. метра). Отделно са количествата гориво от Техеран, редуцирани през 2002-ра до около 4 млрд. куб. метра. Инак капацитетът на иранската тръба е 10 млрд куб. метра, а планираните разширения повишават възможностите за пренос двойно. Паралелно Турция внася втечнен природен газ от Алжир и Нигерия, но поради високите цени и ограничените възможности на терминалите количествата не са големи. Интересно е сравнението на цените на отделните доставки. Най-евтино сега е синьото гориво през България. След играта на нерви с Техеран цените и на иранския газ се доближиха до тези стойности. Руските доставки по Син поток обаче продължават да са прекалено скъпи и гонят нивата на втечненото гориво.Още по-интересен е въпросът за отношенията на властите в Анкара с правителствата на съседните страни, както и с ръководствата на големите западни енергийни компания, базирани в каспийския регион. Последните мълчаливо наблюдават силовите действия на Ердоган към Газпром и техеранската нефтено-газова компания, като единствената им реакция са новите обвързващи Анкара клаузи по транзитните контракти. Но открито никой не дискутира доколко турският кабинет ще спазва договорните текстове. Така или иначе, достъпът на нефта и природния газ от южната част на Каспийско море до световните пазари зависи от волята на Турция. Поне на този етап.Собствениците на нефтено-газови ресурси в Каспийския регион трябва да се съобразяват и с друго обстоятелство - енергийната либерализация в Европа. Европейският парламент гласува преди броени дни, пазарите на електричество и природен газ в общността да бъдат напълно либерализирани за промишлени потребители от 1 юли 2004 г., а три години по-късно - и за битови цели. Отварянето на търговията на практика означава, че всяка от държавите ще може свободно да договаря не само собствените си доставки, но и да реекспортира свободните количества. Новите правила ще засегнат в най-голяма степен руския енергиен гигант Газпром и сключените от него дългосрочни договори за износ на гориво, в които една от основните клаузи е тази за забрана на реекспортаПрессекретарят на Еврокомисията Рейо Кемпинен съобщи неотдавна, че ЕС вече е започнала преговори с Газпром за отпадането на това ограничение в контрактите с италиански, германски и австрийски компании. Забраната за реекспорт е налице във всички договори за доставка и транзит на руски природен газ и в нашия регион (в Румъния, България, Македония, Гърция и Турция). Но не е известно газовите фирми на някоя от тези страни да са започнали преговори с Москва за промяна на условия. Неясно е още и доколко правителствата на Балканите са готови да отговорят на новите газови реалности в Европа и Средния изток. Активна засега е само Атина, а конкретно София все още е на крачка след събитията и се задоволява само с отчитане на променената ситуация Няма знак за каквото й да било раздвижване или изпреварващи ходове, продиктувани, да речем, от стремежа на Газпром пръв да стигне до пазарите в Южна Италия и Франция или от намеренията на Австрия да си осигури алтернативен доставчик на природен газ от Каспийския регион. Впрочем подобен стремеж би трябвало да ръководи действията и на властите в България. Инак цените и условията на доставките на природен газ за страната ще продължат да се определят в Кремъл. В крайна сметка освен много пари, синьото гориво е и геополитика. А при нея невинаги побеждава този, който държи кранчето.

Facebook logo
Бъдете с нас и във