Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СОФАРМА И БЪЛГАРСКА РОЗА ПАК СЕ ХВАНАХА ГУША ЗА ГУША

Софарма и Българска роза-Севтополис, Казанлък, поведоха поредните тежки съдебни битки. И едната, и другата фирма искат от съдиите конкурентът й да бъде обявен в несъстоятелност. Формално споровете този път се завъртяха около висящи вземания на Софарма и на придобитите от нея миналата година Фармахим холдинг и Научно-изследователския химико-фармацевтичен институт (НИХФИ) за около 200 хил. лева. От своя страна Българска роза също предяви иск за 726 433 лв. към Софарма за доставени, но неплатени лекарства по договор за изработка (N120), сключен между изпълнителните директори на двете дружества Любен Стаев и Огнян Донев на 1 април 2002-ра. А иначе конфликтът между двете компании, които са основни конкуренти на руския пазар на медикаменти, е от близо десет години и е за правата върху търговските марки Темпалгин, Бронхолитин и Красил. Спорът не е за интелектуална собственост - категорични са сега адвокатите на казанлъшкото предприятие. В основата му е желанието на Софарма да постави Българска роза-Севтополис на колене и да я превърне в свой сателит. Съвсем друга позиция изложи пред БАНКЕРЪ адвокатът на столичната фармацефтична фирма Венцислав Стоев: След 120-те подобни съдебни дела, които водихме с Балканфарма, сключихме споразумение, което удовлетворява и двете компании. Надявам се същото да се случи и с Българска роза - Севтополис. Софарма не е институция, която е решила на всяка цена да унищожи свой конкурент. На 1 април миналата година двата враждуващи лагера като че ли най-после сключват примириеТогава изпълнителните им директори Огнян Донев и Любен Стаев подписват споменатия вече двегодишен договор за производство и доставка на Темпалгин, а впоследствие и на Красил. Според него софийската фирма ще възлага на казанлъшката да изработва таблетките със собствена субстанция, но в нейна опаковка. Договорът предвижда и драстични неустойки. В случай че Българска роза-Севтополис не произведе в срок договореното количество, тя трябва да плати на Софарма 100 хил. лв., а ако продаде поръчаните количества на друг дистрибутор - 1.5 млн. лева. В случай пък, че софийската компания просрочи плащането на доставката, върху дължимата от нея сума ще се начислява лихва по 0.1% на ден. Първото плащане по сделката е направено на 9 май 2002 година. Но вместо 152 482 лв. Софарма превежда на Българска роза-Севтополис с 28 313 лв. по-малко. Обяснението е, че си е удържала 7% комисионно възнаграждение. Така договорка между изпълнителя и възложителя обаче няма, твърдят от казанлъшкото дружество. Независимо от това договорът не е прекратен - Софарма продължава да поръчва лекарства, а Българска роза-Севтополис да ги произвежда. На 6 септември 2002-ра софийският партньор прекратява плащанията (на тази дата той е трябвало да преведе по сметка на предприятието в Казанлък сумата от 315 хил. лева.), но не и поръчките. Неразплатените сметки на Софарма набъбват до 648 617 лв., а с лихвите и неустойките задълженията й към 10 февруари 2003-а достигат до 726 433 лв., изчисляват адвокатите на Българска роза. В началото на март дружеството предприема стъпки за обявяване на Софарма в несъстоятелност, като предварително изпраща нотариално заверена покана към длъжника и съгласно изискванията на Данъчно-процесуалния кодекс уведомява Териториалната данъчна дирекция - София, и Агенцията за държавните вземания, че ще търси вземанията си чрез съда. На 6 март исковата молба е внесена в Софийския градски съд и първото заседание е насрочено за 8 април. Но адвокатите на Фармахим холдинг, НИХФИ и Софарма също не стоят със скръстени ръце. Още на 21 февруари депозират три отделни молби в Старозагорския окръжен съд за образуване на дела за обявяване в несъстоятелност на конкурента.Така изглежда версията на Българска роза-Севтополис. Но както обикновено става у нас,истината има и друга странаОще в края на миналата година Софарма прекратява едностранно договора за ишлеме, след като установява, че изпълнителят на поръчката прави паралелен износ за руския пазар на същия темпалгин и красил. Те ни помолиха за тази поръчка, финансирахме я, а после научаваме, че извършват производство, износ и реклама в Русия на тези медикаменти в наша и в тяхна опаковка или пък в насипно състояние. И то на цена от пет цента за блистер, при положение че ние изкупувахме продукцията за 14 цента, при крайна цена от 12 цента, изтъкна Венцислав Стоев. Той не конкретизира за какви количества пиратска продукция става въпрос, но увери, че компанията разполага с документи и митнически декларации, които ще бъдат представени в съда. Основните претенции на Софарма са за нарушаване на интелектуална собственост (права върху патент и търговска марка) и обезщетение от 5 млн. лева. Според адвокат Стоев, те са предявени още миналата година. Съгласно Търговския закон обаче, производство по несъстоятелност може да се поиска само въз основа на вземане, произтичащо от търговска сделка, а обезщетението за нарушаване на интелектуална собственост не е такова. Поради това трите заведени дела в Старозагорския окръжен съд от Софарма, НИХФИ и Фармахим холдинг са за необслужвани задължения на партньора им, съответно за 79 520 лв., 57 813 и 54 хил. лв. и лихвите върху тях. Сред мотивите на Софарма е и този, че Българска роза-Севтополис била свръхзадлъжняло дружество, което личало и от баланса му за 2001 година. Краткотрайните активи са в размер на 7.116 млн. лв., а краткосрочните му задължения са 17.4 млн. лв., т. е. краткосрочните му задължения са близо два пъти и половина повече от стойността на ликвидните активи. Това съотношение се запазва и за деветмесечието за 2002-ра, посочват в молбите си за обявяване в несъстоятелност трите софийски фирми. Големият коз в ръцете им подава не кой да еа самият вицепремиер и министър на икономиката Николай Василев. На 1 април 2003-а той подписва писмо 12-00-345 до изпълнителния директор на Агенцията за държавните вземания Станислав Михайлов, с което подсеща ведомството (подчинено на колегата му Милен Велчев) да обсъди необходимостта за предприемане на действия за принудително събиране на дължимите от Българска роза-Севтополис АД просрочени задължения по ЗУНК, както и за обявяване на дружеството в несъстоятелност. В същото писмо е посочено и вземането на държавата в размер на 16.9 млн. лева. Според защитниците на Българска роза-Севтополис, на второто заседание по делото, водено срещу нея в Старозагорския окръжен съд (на 26 март), са представени платежни нареждания, които доказват, че задълженията й към Фармахим и НИХФИ са платени. В този период Българска роза е погасила и публични задължения за 700 хил. лева. Представени са, казва защитата, и доказателства за погасяването (през декември 2002-ра) на 960 хил. щ. долара от задължението по ЗУНК и други 1 млн. лв. лихви по него, преведени на 25 март 2003-а. С писмо от 28 март 2003 г. сме уведомени от Агенцията за държавниге вземания, че разсрочва задълженията ни по ЗУНК до 2012 г., поясниха пред БАНКЕРЪ адвокатите на казанлъшкото дружество. ЗУНК-одисеята е добре дошла за Софарма. Става дума за дълг на Българска роза, който държавното някога дружество първоначално е натрупало към бившата ТБ Минералбанк. На 16 декември 1994 г. той е преоформен като задължение към държавата в размер на 3 846 850 щ. долара и 1900 лв., съгласно Закона за уреждане на несъбираемите кредити (ЗУНК), със срок на погасяване до 1998 година. На 20 март 2001 г. Агенцията за държавните вземания приканва длъжника да погаси 5 768 669 щ. долара. Но казанлъшкото предприятие оспорва това задължение, тъй като при възникването на заема към МИНЕРАЛБАНК то просто не е съществувало в правния мир (Българска роза-Севтополис е регистрирана чак на 18 септември 1991 г. - след разпадането на някогашните ДСО-та). Представителите на козметичния завод подчертават също така, че дълговете са уредени при неговата приватизация през 1997 г., като са били прехвърлени на купувача. В действителност, при сключването на приватизационния договор на 16 октомври 1997 г. с ирландската компания Ерлтън фънд лимитид, въпросът за задълженията остава доста неясен. В договора веднъж е записано, че купувачът се задължава да осигури изпълнение на всички задължения на Българска роза-Севтополис, и втори път - че е необходимо да се сключи Договор за встъпване в дълг по реда на чл. 101 от Закона за задълженията и договорите. Разликата между заместване в дълг и встъпване в дълг може и да е трудно уловима за широката публика, но в първия случай купувачът поема дълговете изцяло за своя сметка и те не могат да бъдат търсени повече от приватизираното предприятие, а във втория - досегашният длъжник (Българска роза) и новият съдлъжник (Ерлтън фънд) са солидарно отговорни. Както може да се очаква, адвокатите на казанлъшкото предприятие твърдят, че уговорката е била за заместване в дълг и следователно Българска роза - вече няма нищо общо с проблема. Те изтъкват и факта, че няколко месеца след подписване на приватизационния договор предварително договорените 7 млн. щ. долара се редуцират с уговорката, че задълженията, които поема купувачът, се прихващат от дължимата цена. Парите, допълват от Българска роза-Севтополис, следва да се търсят от ирландската офшорка, а не от предприятието или от сегашните му по-едри собственици - Мей Фарма ООД, Либеро ООД и Индустриалконсулт АД, придобили 68% от капитала му на 18 май 1999 г. чрез фондовата борса. Сделката се сключва, след като Ерлтън фънд не издължава кредит от 2 млн. щ. долара към Първа инвестиционна банка, и тя продава акциите, с които той е обезпечен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във