Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СОЦИАЛНИТЕ ДЕЛА ПРЕПЪВАТ ЧАСТНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ

Дилемата частни или държавни съдия-изпълнители да събират принудително парични вземания за издръжка, наем на жилища и обезщетения по трудови спорове може да се окаже най-сериозното препятствие пред реформата на Гражданскопроцесуалния кодекс. В началото на април парламентът прие на първо четене законопроекта за частното изпълнение, с което се дава зелена светлина за приватизацията на принудителното изпълнение у нас. Но още през февруари, по време на дебатите по проекта в правната комисия на Народното събрание, бе постигнат консенсус. Според него поне на първо време в страната ще действат паралелно както частни, така и държавни изпълнители. За целта специална работна група подготви и нови текстове (представени от в. БАНКЕРЪ в бр.13 от 9 април), които регламентират нормативно функционирането на биполярния модел. Новият вариант на законопроекта за въвеждането на частни съдия-изпълнители бе обсъден публично от всички заинтересовани страни на 19 април. Парламентарната дискусия беше организирана от правната комисия с председател Анелия Мингова и представителството в София на Американската агенция за международно развитие (USAID).Логично най-разнопосочни оценки предизвикаха клаузите, предвиждащи частници да могат да събират и публични държавни вземания (данъци, мита, осигуровки и др.). Заместник-министърът на правосъдието Меглена Тачева се обяви категорично против тази идея. Ако частници събират вземанията на държавата, за какво ни е тогава Агенцията за държавни вземания?, риторично попита тя. Според нея събирането на вземания за издръжка, наем на жилище, трудови обезщетения, както и действията по въвод във владение на имот трябва да бъдат запазени изцяло за държавните изпълнители. Мотивът й е, че това са дела за малки суми, с които частниците трудно биха се ангажирали. Така смята Тачева, голяма част от гражданите ще бъдат лишени от възможността да си получат присъдените им от съда вземания.Друг спорен момент се оказа идеята за въвеждането на териториална компетентност на частните изпълнители по подобие на нотариусите (т.е. да действат само в района на съответния окръжен съд, където са регистрирани). В приетия на първо четене вариант на законопроекта залегна принципът изпълнителите да се конкурират свободно на територията на цялата страна и според председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев предлаганото райониране е отстъпление от първоначалните добри намерения. Впрочем ограниичението е заимствано от опита на страните членки на ЕС. Единствените изключения от това правило са Англия и Холандия. В Страната на лалетата обаче свободното конкуриране (въведено през 2001 г.) предизвика сериозни сътресения на пазара. Затова най-вероятно занапред у нас ще действа по един съдия-изпълнител на всеки 30 хил. души. Стопанската камара се обяви и срещу предвидената в проекта възможност взискателят (кредитор, който се е снабдил с изпълнителен лист) и частният изпълнител да се договорят за заплащане на такси, по-високи от установената тарифа на Министерския съвет. Намеренията са частните съдия-изпълнители да събират три вида такси -обикновени (за отделни действия по изпълнението), пропорционални (като процент от материалния интерес) и особени (в случай че съдия-изпълнителят действа като синдик на дружество в процедура по несъстоятелност).Председателката на правната комисия Анелия Мингова е оптимист, че законопроектът за частното изпълнение ще бъде приет и на второ четене в рамките на мандата на 39-ото Народно събрание. Подобен развой ще е изцяло по вкуса на представителите на едрия бизнес, които нееднократно се обявяваха в подкрепа на реформата. Странното е, че против нея се изказаха тези, които би трябвало да са най-облагодетелствани от промените - самите съдия-изпълнители.

Facebook logo
Бъдете с нас и във