Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СОЦИАЛНИЯТ КОДЕКС ЩЕ СИ ОСТАНЕ С КУСУРИТЕ

С 10 срещу 4 гласа Комисията по труда и социалната политика към парламента отхвърли наложеното на 9 юли от президента Георги Първанов вето върху новия Кодекс за социално осигуряване. Така членовете на комисията оспориха забележките му.По думите на проф. Атанас Василев, заместник-председател на комисията, дори кодексът да има кусури, едва ли е уместно да бъде коригиран за толкова кратко време. Как президентът мисли, че за една седмица ще свършим работа, която отнема пет месеца, риторично попита Василев. През следващата седмица предстои депутатите да гласуват по ветото в пленарната зала. Проектозаконът за изменение и допълнение на бившия Кодекс за задължителното обществено осигуряване бе внесен в парламента преди повече от година и още тогава пенсионноосигурителните дружества не бяха очаровани. Забележките на президента са доста, компаниите от бранша също не преливат от задоволство от приетите текстове, синдикатите и пенсионерите протестират... Така че ветото им даде някакъв шанс за сближаване на интересите, но депутатите едва ли ще се замислят сериозно за корекции в кодекса - особено след решението на социалната комисия в сряда. Спорните области са много - някои в текстовете на кодекса, други проблеми произтичат от ветото на Първанов. Така например държавният глава се възпротиви на премахването на минималния брой на осигурените лица в професионалните пенсионни фондове. А още през юли миналата година Бисер Петков (ръководител на управление Осигурителен надзор към Комисията за финансов надзор) похвали пред БАНКЕРЪ точно тази промяна. Тогава Петков обясни, че броят на осигурените не е определящ за финансовата стабилност на фондовете. По-важни, според него, са тяхната активност и редовните вноски на клиентите им. С премахването на минималните изисквания ще се прекрати и битката за записване на осигурени - т.нар. мъртви души, които се търсят единствено за да се изпълнят количествените норми на закона, коментира тогава главният осигурителен надзорник. Ако все пак по някакво чудо парламентът се съобрази с президентското вето, осигурените в ЛУКойл Гарант, СКПОК Родина, ЦКБ-Сила и ПОД Ай Ен Джи ще трябва да се преориентират към някое от по-големите дружества. Някои от мотивите за ветото на президента съвпадат с част от критиките на КНСБ към кодекса. От синдиката възразяват срещу възможността за предсрочно изплащане на пенсии от универсалните пенсионни фондове, когато са натрупани достатъчно средства по индивидуалната партида на осигурените. Ася Гонева от КНСБ смята, че тази възможност трябва да се предлага и за осигурените в професионалните фондове (хора, които работят при вредни условия на труд). Мнението на КНСБ, че това е несоциално и е в полза само на висококвалифицираните и добре платени хора, обаче не звучи съвсем логично. Не е ясно какъв е проблемът, при положение че тези лица така или иначе са отделяли по-големи суми за осигуровки. Това, че те ще се пенсионират преждевременно, по никакъв начин не ощетява останалите. Сред промените, предизвикали доста сериозни спорове, беше и регламентирането на статута набанката попечителкоято съхранява средствата на осигурените, докато пенсионното дружество разпореди как да бъдат инвестирани. Според кодекса тя не трябва да е свързана с пенсионното дружество, чиито средства управлява. Тези текстове бяха оспорени както от дружествата, така и от синдикатите. Повечето пенсионни компании са свързани с банки (някои са част от финансова група, в други пък банка е сред акционерите на дружеството) и не е ясно дали банките ще отделят активите на фондовете от останалите си активи. А ако даден трезор фалира, определено ще е важно дали средствата на осигурените са включени в масата на несъстоятелността. Ако са, тогава те ще се разпределят между кредиторите на банката. А за осигурените - каквото остане. Освен това необходима е специална наредба (тя ще се изработи от Комисията за финансов надзор и Министерството на финансите), която да определя кои банки могат да бъдат попечители. Коментарите на мениджърите от осигурителните дружества са различни. Тодор Йовов, изпълнителният директор на ЦКБ-Сила, смята, че забраната за свързаност с банката попечител е пресилена. Досега сме работили по този начин и не е имало никакви проблеми. Пазарът е малък, повечето дружества са регистрирани от банки, пояснява той. Според Добромир Гущеров, член на надзорния съвет на НОИ и председател на управителния съвет на Орел-Г Холдинг (част от който е и ПОК Съгласие), пък уредбата на отношенията между осигурителните дружества и банките, а и целият кодекс създават предпоставки за корупция. По думите му големите правомощия на управление Осигурителен надзор и необжалваемостта на решенията му допускат лобиране за определени банки и чиновнически произвол.Сред неизбежните недостатъци на новия кодекс е и консервативната му философия. Докато в ЕС пенсионният пазар е доста либерален, при нас правилата са твърде много. Така например възможностите заинвестиране на средствата на пенсионните фондове са строго определени. При задължителните фондове (универсални и професионални) само до 10% от активите могат да се инвестират в ценни книжа на едно дружество. Максимумът за размера на банковите депозити е 25% - при това става въпрос за не повече от 10% от активите на фонда. Но строгостта на кодекса в това отношение е оправдана - спомените за пирамидите не са толкова далечни, пък и в началото на пенсионните реформи може би е по-добре да не рискуваме прекалено. Все пак пенсиите са чувствителна област и излишният риск е може би неуместен. При доброволното пенсионно осигуряване обаче би могло да се предостави повече свобода, когато пенсионните дружества определят портфейлите си, така че да имат възможност да формират по-висока доходност. Григор Димитров, изпълнителен директор на Съгласие, смята, че е нормално осигурените да имат възможност, според ресурсите си и склонността си към риск, да вземат участие в управлението на собствените си средства. Става дума за хора, които са съгласни да инвестират вноските си в по-рискови вложения, но и да спечелят повече. Пак по отношение на инвестициите на доброволните фондове неприятна за компаниите е забраната недвижими имоти на доброволните фондове да се ползват или дават под наем на свързани лица. Проблеми ще имат например Доверие и Съгласие. Сградите на доброволните им пенсионни фондове се ползват и от други компании от акционерните им групи - Ти Би Ай Груп и Орел-Г Холдинг. Въпросните дружества не могат и да закупят тези сгради, тъй като са свързани лица с фондовете, пояснява Даниела Петкова, изпълнителен директор на Доверие. (По закон пенсионното дружество и фондовете, които то управлява, са отделни юридически лица.) Така че засегнатите от промените ще трябва да си търсят нови наематели, което по думите на Петкова е друг бизнес-управление на недвижими имоти, а не пенсионноосигурителна дейност. Възможен вариант е и продажбата на сградите. Отделно кодексът казва, че инвестициите в недвижими имоти на доброволните фондове не могат за надвишават 10% от активите им (5% при задължителните фондове). Според Григор Димитров, това също е пречка за постигане на висока доходност. Сега цените на имотите в България са ниски, но ще скочат неминуемо, възмущава се той. Този пункт обаче дори не е сред критиките на президента, така че мениджърите на дружествата ще трябва да се примирят. Пък и, така или иначе, в портфейлите на компаниите преобладават инвестициите в ДЦК, които освен сигурни са и доста доходни.На последно място, но не по значимост, е съотношението между общественото и допълнителното осигуряване. Засега, а вероятно и в близко бъдеще, частните фондове ще са независими (като във вица - от тях нищо няма да зависи). Българската асоциация на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване (БАДДПО) предлага размерът на вноската за универсалните фондове да нараства ежегодно, така че през 2007 г. да е 7% (към момента тя е 2 процента). Но предложението среща безразличието на законотворците. Така че едва ли ще настъпи скоро времето, когато пенсиите ще зависят от вложените средства и от личната предвидливост. Сегашните 2% са просто мизерни, оплаква се Никола Абаджиев, председател на БАДДПО. Натрупаните суми при тази ставка са напълно недостатъчни - по разчети на надзора и асоциацията след 25 години хората ще имат по сметките си малко над 2500 лв. при среден размер на вноската в универсален фонд за 2002 г. от 4.46 лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във