Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СМЕТНАТА ПАЛАТА ИСКА ОТДЕЛНА СЛУЖБА ЗА БОРБА С БЮДЖЕТНИТЕ ИЗМАМИ

Неотдавна Сметната палата предложи да бъде създадена отделна служба за борба с финансовите нарушения и злоупотребите, която да разследва основно случаите на нарушаване на законите при възлагане на обществени поръчки, както и на бюджетното, финансовото и счетоводното законодателство. Това бе упоменато и в сайта на върховната - за страната ни, одитна институция. Преди седмица тя публикува резултатите си от проверката на дейността на Агенцията за държавен вътрешен и финансов контрол (АДВФК) за близо три и половина години - от 2001-а до 30 юни 2004 година. Очевидно предложението е продиктувано от липсата на каквито и да било възможности на ведомството, управлявано от Георги Николов да налага санкции - обстоятелство, което поражда чувство на безсилие. Одитът показва, че от 2001-ва до средата на 2004 г. АДВФК е констатирала извършени от институциите, общините и държавните фирми финансови нарушения, които са ощетили държавата с близо 2.4 млрд. лева. Според анализа на Сметната палата в Агенцията за държавен, вътрешен и финансов контрол има конфликт на интереси поради факта, че тя изпълнява едновременно одитни и инспекционни функции. Одиторите в АДВФК извършват финансово-ревизионна дейност. Експертите на палатата предлагат да се създаде нова административна структура, която да има правомощия не само да разследва финансовите нарушения, но и да налага глоби, имуществени санкции и да търси възстановяване на причинените вреди от виновните лица. Наред с това Сметната палата предлага да бъде приет закон за бюджетните организации, който да определя основните правила за дейността им и за управленските им отговорности, както и да гарантира по-ефикасен контрол върху бюджетните приходи. АДВФК е констатирала, че общите загуби на хазната, причинени от нарушения на бюджетната дисциплина и финансово-стопанската дейност в периода 2001-а - 30 юни 2004 г., възлизат на около 1.61 млрд. лева. Отделно преките вреди са за 774.5 млн. лева. Те са разкрити при ревизии, както и в бюджетни организации, така и в търговски дружества с блокиращо държавно или общинско участие. Близо 11.74 млн. лв. са парите по актовете за начет, които разпоредителите с бюджетни кредити са откраднали от държавата. Броят на извършените от АДВФК одити за три години и половина е 14 463, от които 60% са в бюджетния сектор и 40% - в търговските дружества. От доклада на палатата става ясно, че до юни 2004 г. 218 бюджетни организации са били проверявани от 339 вътрешни одитори. До прокуратурата са изпратени 3204 сигнала за финансови престъпления и са съставени 9481 акта за административни нарушения. Сред проверяваните бюджетни организации са Народното събрание, Министерският съвет, редица министерства, общини, бюджетни предприятия. Запазването на централизацията при вътрешния одит не съответства на добрите европейски практики, гласи един от изводите в доклада на Сметната палата. Предложението на върховната одитна институция да бъде създадена нова служба за разследване на финансови престъпления логично навежда на въпроса: след като за три и половина години разкритите загуби за хазната, причинени само от държавни и общински ведомства и бюджетни предприятия, са 2.4 млрд. лв., колко ли тогава са неразкритите за това време? А в такъв случай колко ли ще излезат вредите, нанесени на държавата за целия петнадесетгодишен преход? Особено като се има предвид, че през първите десет години държавният сектор беше многократно по-голям от частния, Европейският съюз изглеждаше безкрайно далече, а изискванията на Международния валутен фонд към фискалната дисциплина в България не стряскаха особено управляващите. Всеки възможен отговор, включително и този на Сметната палата, би бил повече от приблизителен. Може би само Господ знае точно с колко са ощетени данъкоплатците от самата държава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във