Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СМЕТКИТЕ ЗА ЗЪРНОТО ВЕЩАЯТ КРИЗА

Настане ли жътва в държавата, започват спекулациите със зърното. Щом първите комбайни влязат в нивите, с пълна сила се развихря надлъгването за добивите и за изкупната цена на житото. От една страна са производителите с мрачните си прогнози за лоша реколта (заради климатични фактори) и висока себестойност на пшеницата. Аграрното министерство пък влиза в ролята на пожарна команда, която се опитва да потуши селските недоволства и между другото да парира опасността от зърнена криза. Защото кошмарът зърнена криза преследва всеки земеделски министър от 1996/1997 г. насам.Ще попадне ли Мехмед Дикме в капана й? Чудовищно е да се спекулира с болезнената тема за хляба на народа, смятат експерти от екипа му. Страната ни едва ли ще бъде изправена пред нова зърнена криза, предвид свитото потребление на хляб, намаляващото поголовие от домашни животни и свободната търговия, обясняват те и вадят от джоба си спасителна формула: Вдигне ли се цената на житото, прибягваме до внос. Сега, в началото на кампанията, е трудно да се каже дали реколтата от 2003 г. ще осигури необходимия зърнен баланс на страната от 1.3-1.4 млн. тона. Дори и данните, изнесени по време на проведения във вторник (16 юли) Консултативен съвет по зърното, са доста оскъдни. Все още е трудно да се каже на какви ценови нива ще започне изкупната кампания. Каквито и цени да бъдат обявени сега, те ще бъдат чиста спекулация, коментира председателят на Консултативния съвет Лило Джамбазов, който е и заместник изпълнителен директор на ДФ Земеделие. Във вторник е станало ясно, че до момента са ожънати 70% от ечемичената и 20% от пшеничената реколта, предимно във Великотърновско, Плевенско, Силистренско и Добруджа. Представителните извадки от тези райони сочат, че добивите са 280-290 кг/дка, т.е. с 30-40 кг по-ниски от миналогодишните. Те дават основание на експертите да смятат, че реколтата тази година няма да надхвърли 2-2.2 млн. тона. За сметка на това се очаква зърното да бъде с по-високо съдържание на глутен, особено добитото в Северозападна и Централна България, успокоява Джамбазов.Нищо подобно! Данните са силно завишениконтрират зърнопроизводители. Според тях средният добив от декар тази година няма да надвиши 230-250 килограма. Като прибавим тежките климатични условия, измръзването на около 10-11% от общо 8.3 млн. дка засети с есенници и ниското качество на зърното, реколтата от него ще е около 1.6 млн. т, отчитат от Национално сдружение БЗНС. Тези данни напълно съвпадат и с прогнозите на Националното сдружение на кооперациите. По тази причина и двете организации посочват, че сделките с жито не трябва да падат под 210 лв. за тон. Действително забавянето на вегетацията и нападението на вредители в края на април дават основание да смятаме, че зърнената реколта през тази година няма да е така добра, както миналогодишната, призна Джамбазов. Според него известни надежди, че ще бъде постигнат необходимият за изхранването на страната зърнен баланс, дава един пропуск на статистиката, която отчита само засетите площи над 50 декара. Дребните земеделски производители не влизат в агростатистиката. Вероятно оттам ще излязат на бял свят допълнително 700-800 хил. дка, засети с есенници, които също ще допринесат за формирането на зърнения баланс, отбеляза пред в. БАНКЕРЪ Джамбазов. Според него, запасите от зърно, съхранявани в Държавен резерв и военновременни запаси, ще стигнат за изхранване на населението за пет-шест месеца. На колко възлизат те обаче е държавна тайна. Смут в държавата предизвикаха проверките на НСБОПв складовите бази преди месец, които бяха последвани от забрана да се извършват сделки с пшеница от стоковия фонд Зърно към Държавния резерв без разрешението на земеделския министър. Според източници от аграрното ведомство, в най-скоро време се очаква тази забрана да бъде облечена в специално постановление на Министерския съвет. То ще възложи фондът да се разпорежда единствено от аграрното министерство, а отпуснатите за създаването му миналата година 32 млн. лв. ще бъдат възстановени от Държавния резерв. Така че кормилото остава в ръцете на министър Мехмед Дикме и ако на пазара се усети дефицит, единствено той ще може да разреши отпускането на определени количества, които ще го стабилизират. Логиката е проста - щом министърът на земеделието отговаря за производството на зърно и изхранването на населението, той ще отговаря и за съхранението. До по-драстична мярка като забраната за износ (колкото и непазарен да се счита този метод) ще се прибягва само в краен случай. Във вторник Консултативният съвет е обсъдил и мерки за подпомагане на земеделските производители в подготовката им за есенната сеитба. Управителният съвет на ДФ Земеделие ще отпусне 24 млн. лв. - около 40% от необходимите средства за засяването на 3 млн. дка пшеница, уточни Лило Джамбазов. За сравнение - през 2001 г. фондът е подпомогнал засяването на 1.3 млн. дка пшеница и 2.5 млн. дка през миналата година. От тазгодишното финансиране 16 млн. лв. са определени за купуването на торове (8 млн. ще бъдат отпуснати във вид на краткосрочни кредити и още толкова като чиста субсидия), а останалите 8 млн. лв. ще бъдат предоставени във вид на субсидия за купуване на качествени семена. Засега не се предвижда държавна намеса на пазараВъпреки това Наредбата за създаване на интервенционна агенция, регламентирана от Закона за подпомагане на земеделските производители, е вече готова и се очаква всеки момент да бъде публикувана в Държавен вестник. Тази роля ще бъде поверена на ДФ Земеделие. До 1 август правителството, по предложение на министъра на земеделието, ще вземе решение за кои селскостопански продукти, за какви срокове и на какви цени ще се намесва на пазара. Интервенции ще се прилагат само при дисбаланс на пазара, са категорични засега хората на Дикме. Те твърдят, че в никакъв случай няма да допуснат търговци и прекупвачи да си играят със съдбата на земеделските производители. Идеята е да бъдат елиминирани нелоялните прекупвачи По данни на Национално сдружение БЗНС (които аграрното министерство не оспорва), добивите от 600-700 хил. дка с пшеница (близо 10% от общата засята площ) са продадени предварително за по 130 лв. на тон срещу получен стоков кредит във вид на гориво, торове и семена. Неориентирани как ще се търгува житото, поради липсата на регламент и достъп до агроинформация, зърнопроизводителите стават лесна плячка на прекупвачи. Те на практика продават на тъмно и се задоволяват с авансово плащане едва на 10-20% от цената, а останалата част се изплаща впоследствие.Според експерти, това е така, защото производителите на пшеница не разполагат със складови бази за съхранение, които обикновено са приватизирани от фирми, нямащи нищо общо със селското стопанство. А както е известно, големите зърнобази (лицензираните публични складове са 42, а зърнохранилищата-100) диктуват цените на пазара. Освен това в България житото не се произвежда от собствениците на земя - 65% от зърнопроизводителите са земеделските кооперации, а 25% - от арендатори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във