Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СМЕТИЩАТА - БОМБИ СЪС ЗАКЪСНИТЕЛ И МИНИ ЗА ПАРИ

Протестите на жителите на Суходол през седмицата поставиха редица въпроси - за изпълнението на щедрите предизборни обещания, за това доколко гражданското общество е способно да въздейства върху изпълнителната власт и защо изграждането на съоръжения за преработка на отпадъци се оказва такава непосилна задача за местната власт? Блокадата на сметището и последвалото зариване на София с боклуци е само върхът на айсбергаПод напора на протестите Столичната община за много кратки срокове ще трябва да реши проблем, отлаган с десетилетия, който съвсем не се изчерпва с непоносимата смрад в Суходол. В сряда (12 януари) шефът на общинския съвет Владимир Кисьов обяви, че ще се търси подкрепа от правителството за спешно изграждане на завод за преработка на твърди битови отпадъци. Междувременно се разбра, че около номинираните през миналото лято оферти няма никакво движение. От кметството не скриха, че дори не е изготвен доклад по ОВОС (оценка на въздействието върху околната среда). С решение № 211 от юли 2004-а общинският съвет одобри два консорциума - между гръцката компания Болкан инженеринг и американската Базик и между белгийската фирма Ремко - Б и английската Брайнд интернешънъл, като потенциални инвеститори за изграждането на подобно предприятие. Кремиковци и общината обаче все още не са решили с кой от двата да учредят смесено дружество. А иначе строителството ще отнеме между 12 и 18 месеца и ще струва около 100 млн. евро. Според източници от общинската администрация, офертите на чуждестранните компании далеч не са най-изгодните за София и реализацията им неминуемо ще доведе до драстично увеличение на такса смет. Не е най-удачната и предлаганата технология, предвиждаща изгаряне на боклуците. Германският професор Арманд Льове-Фюрстенберг, който миналата година беше консултант на българското екоминистерство, изтъква, че подобни заводи не само замърсяват околната среда, но и струват четири пъти повече от предприятията за преработване на отпадъци. При съоръженията за изгаряне - отбелязва професорът - потреблението на енергия е толкова голямо, че таксата за смет едва ли би била достатъчна да покрие цената й.Проблемът със сметището на София съвсем не е проблем само на столицата а на почти всички български градове. Парадоксалното е, че вместо да инвестира в изграждането на предприятия за унищожаване на боклуците, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) насърчава, а бюджетът финансира строителството на нови сметища. По предложение на екоминистерството всяка година с приемането на Закона за държавния бюджет се определят целеви средства за строителството на инсталации за третиране на битови, масово разпространени и опасни отпадъци, както и за почистване и рекултивация на места, замърсени с твърди битови отпадъци. Само че по една или друга причина това не се прави. В момента в страната се изграждат 12 депа, като половината от тях се финансират от ИСПА, а останалите - от републиканския бюджет. За същата цел през 2005-а са предвидени 12.5 млн. лева. Ангажиментът ни към ЕС е към датата на присъединяване на България да разполага с 54 съвременни депа за твърди битови отпадъци. Проф. Арманд Льове-Фюрстенберг обаче е на мнение, че от научна и здравна гледна точка не се препоръчва съхранение на боклуците, а още повече увеличаването на броя на сметищата. Вредните емисии са толкова високи, че те трябва да се отстранят възможно най-бързо. Продължаването на живота на едно сметище - допълва ученият - е аналогично на това лекар да каже на болния: Ти ще умреш утре, но аз ще издам смъртния акт след седем години и тогава ще бъдеш погребан. Тялото ти ще е започнало да се разлага и ще мирише ужасно. Много хора ще се разболеят и дори ще умрат, но мнозинството е решило, че така трябва да бъде. Общинските съвети и кметовете искат да е по този начин.Според специалисти от МОСВ пловдивското сметище също е бомба със закъснител и крие големи рискове за замърсяване на питейната водана града. Реализирането на проекта започна през 1995-а по германска технология. Но тогава и общината, и проектантът не си дадоха сметка, че колкото и модерно да е депото, то е в опасна близост до р. Марица и на нищожно разстояние от помпените станции, осигуряващи водоснабдяването на Пловдив. До миналата година за реализирането на начинанието са отишли 17 млн. лв., а до запълването на целия капацитет на депото (евентуално през 2008 г.) сумата ще достигне 22 милиона. Но Пловдивската община отсега се опитва да удължи живота му, като поиска допълнително финансиране от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. Впрочем досега то е отпуснало 7 млн. лв., от които 4.830 млн. лв. само през 2003-а. Субсидията от републиканския бюджет за времето от 1999 до 2004 г. пък се изчислява на 6.5 млн. лева.От Столичната община не пожелаха да посочат колко милиона общо са инвестирани до този момент в депото край Суходол. По думите на Петър Граматиков, директор на общинска фирма Чистота Искър - оператора на сметището, годишно за експлоатацията му се усвояват 2.5 млн. лв., без да се броят парите, вложени от 1997 г. насам за изграждането на котлованите, в които се изхвърлят и заравят боклуците. От 1994 г. през България минаха какви ли не инвеститори, предлагащи разнообразни технологии и методи за рециклиране на битовите отпадъци. Да си припомним френската компания А ЦЕ ЕМ ВЕ (АСМВ), която искаше да строи заводи за производство на компост от органични отпадъци в София, Пловдив, Варна и Бургас, или немските Ер Ве Е (RWE) и Шееле (SHEELE)... Техните намерения така и не срещнаха подкрепата на местната власт, което навежда на мисълта, че зад боклуците стоят сериозни корпоративни интересии конкуриращи се лобита. В Пловдив например си съперничат две оферти - на Екологичен завод АД (в която участието на общината е 50%) и на столичната фирма Грууп Интернешънъл ООД. Необходимите инвестиции при първата оферта са 36 млн. лв., но досега никой не е изразил готовност да ги осигури. При втората вложенията възлизат на близо 200 млн. щ. долара. В Пловдив нашият проект срещна неочакван отпор, въпреки че въпросът с финансирането е решен и е договорено отпускането на кредити с европейски банкови институции при изключително изгодни условия - казва единият от двамата съдружници в Грууп интернешънъл Илия Райнов. - Единственият проблем, колкото и парадоксално да звучи, е, че областната администрация отказва да издаде акт за държавна собственост на посочения от нас терен, за който имаме уверението на министъра на регионалното развитие и благоустройството, че е държавна собственост. Същата оферта сме внесли и при столичния кмет Стефан Софиянски. Направи ми впечатление, че и двамата кметове бяха възторжени, докато не разбраха, че сме си осигурили инвестицията. После замълчаха. Сега пловдивските медии пишат за нас като за мошеници, които преследват някакви користни цели. А технологията, която предлагаме, е възможно най-евтината - 10 евро струва преработката на тон отпадъци. Тя позволява пълното им оползотворяване и е несравнимо по-безопасна от избраната технология за третиране на отпадъците в София. Столичната администрация не може да не си дава сметка, че след изгарянето се отделя огромно количество диоксини и форани, които са толкова опасни за хората, колкото и радиоактивното излъчване, променящо генотипа.За повечето общини инсталациите за третиране на отпадъците са все още в сферата на добрите намерения и красивите обещания. Във Велико Търново завод за преработка на твърди битови отпадъци ще изгражда турският холдинг Боен (BOEN) в съдружие с фирма Дийн строй, която е собственост на турския гражданин Наил Акшамоглу и на сънародника ни Джелил Шакир. Стойността на техния проект е 30 млн. евро. Израелската компания Ащром пък има намерение да построи край старопрестолния град завод за компостиране на твърди битови отпадъци, като вложенията се изчисляват на 15 млн. лева. Израелците се целят и в Монтана чрез дъщерната си фирма Холокон. Тя трябваше да учреди с общината съвместно дружество, но областният управител Мариян Цветанов спря решението на общинския съвет за учредяването му. В Русе завод ще строи Шееле България. Всъщност компанията е готова да построи инсталации във всички градове, в които извършва сметосъбирането и сметоизвозването, съобщи за в. БАНКЕРЪ управителят й Генчо Димов. Сред тях са Варна, Бургас, Добрич, Ловеч, Плевен и Пазарджик. За построяването на предприятие за преработка на отпадъци Стара Загора ще разчита на финансиране от ЕБВР. Вече е избран и теренът - местността Мандра баир. Инвестицията ще е за около 27 млн. евро. Общината възнамерява да учреди дружество с норвежката фирма Парагон Лиулин, чието участие в него ще е 40 процента. Напред с материала са общините Сливен, Ямбол, Нова Загора и Тунджа, които преди две години учредиха Еко Инженеринг ООД. В него дяловете на Сливен и Ямбол са по 40%, на община Нова Загора - 15%, а на Тунджа - 5 на сто. Заводът за отпадъци ще бъде построен край ямболското село Хаджидимитрово от турската фирма Мозаик и ще струва около 18 млн. лева. Възвръщаемостта на инвестицията е планирана за 15 години. (Таксите за преработен тон отпадък ще са 18.85 лева.) След този период заводът ще остане за четирите общини. На целия този фон малко кухо звучи Законът за управление на отпадъците. Той дори изисква от кметовете да разработят програма за управление на дейностите по отпадъците, подчинена на няколко цели: намаляване или ограничаване образуването на отпадъци, както и степента на тяхната опасност, екологосъобразно обезвреждане, почистване на стари замърсявания, както и предприемане на мерки за изграждане на съоръжения и инсталации. Суходол е чудесен миризлив пример за прилагането на нормативния документ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във