Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СЛУГИТЕ НА ТЕМИДА ОТВРЪЩАТ НА УДАРА

Точно като в космическата сага на Джордж Лукас (Междузвездни войни) армиите на съда и на политиците в България си разменят удар след удар вече няколко месеца. След като във вторник (14 януари) Пленумът на Върховния касационен съд (ВКС) прати Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г. (в частта му, отнасяща се до парите на ВКС - чл.2, ал.2, т.2 от ЗДБРБ) в Конституционния съд (КС), в политическия лагер настъпи временно затишие. Още повече, че върховните магистрати предложиха на колегите си от КС алтернативен изход от деликатната ситуация: ако проблемът с парите на ВКС не може да бъде решен, целия Закон за бюджет'2003 да бъде обявен за противоконституционен.Както и да погледнем фактите, управляващите има защо да са неспокойни и да изчакват развръзката, преди да си отворят устата. Все още не е ясно, дали конституционните съдии ще се съгласят, че бюджетът на ВКС е жестоко орязан (от 12.12 млн. лв. за 2002 г. на 7.12 млн. лв. през 2003 г.) и това ще попречи на институцията да изпълнява задълженията си. Въпреки жокера, който Иван Григоров им подаде. Непосредствено след пленума на 14 януари той заяви: Това е удар на политиците срещу ВКС. Тези пари ще стигнат най-много за няколко месеца, защото в така определената бюджетна издръжка на ВКС влизат още средства за експертизи, за конвоиране на задържани и административните разходи на 11 съдилища и прокуратури, които работят в столичната Съдебна палата.... Петдесет и девет от общо 60 присъстващи съдии на пленума на ВКС подкрепиха решението за несъстоятелността на бюджета им. Единствено съдия Данова се въздържа от гласуване, тъй като е съпруга на председателя на Конституционния съд Христо Данов.Според върховните съдии, КС има поне две основания да обяви, че бюджетът на ВКС (или целият Закон за държавния бюджет) е противоконституционен. Първата причина е, че в средата на ноември 2002 г. Министерският съвет внесе в парламента своя собствен проектобюджет, а не проекта, изготвен от Висшия съдебен съвет в частта му за съдебната система. Още тогава председателят на ВКС Иван Григоров предупреди управляващите, че ако Законът за държавния бюджет бъде приет от Народното събрание в този вид, той (от позицията, която заема) ще го атакува пред Конституционния съд. (Съгласно тълкувателно решение на КС, прието още през 1993 г. по аналогичен повод, правителството е длъжно да внесе в парламента проектобюджета на ВСС, без да нанася в него абсолютно никакви корекции. Единствените, които имат право да решат колко и какви пари се полагат на съдебната система, са депутатите.)За да излезе от деликатната ситуация, без да си оцапа ръцете и без да подлива вода на правителството, жълтото парламентарно мнозинство (НДСВ) врътна един изключително йезуитски номер. Използвайки правото си на законодателна инициатива, то отхвърли проектобюджетите и на Висшия съдебен съвет, и на Министерския съвет. След което... единодушно прие своя вариант за бюджет на съдебната власт, който се оказа ксерокопие на правителствения вариант. Единствената съществена разлика бе, че най-отдолу стои подписът на председателя на парламентарната бюджетна комисия Иван Искров, а не на министрите от кабинета на Сакскобургготски. Което превръща Искров във фигура още по-ценна и конвертируема за сегашните управляващи.Същевременно мотивите на върховните магистрати (споменати дотук) не оставят кой знае какъв избор на конституционните съдии. Защото пред тях съществуват само два възможни хода. Единият е да направят мили очи на правителството и да пуснат бюджет'2003 (въпреки собственото си решение отпреди 10 години). Другият вариант е КС да обяви за противоконституционна само онази част от Закона за бюджета, в която става дума за парите на Темида. Нещо, от което на правителството едва ли ще му се вгорчи животът. И причината за това е една-единствена - то си има авариен изход: внася в парламента все още девствения проектобюджет на Висшия съдебен съвет, а управляващото мнозинство в пленарната зала прави онова, което... трябва да направи. Тоест да гласува за съдебната система толкова пари, колкото е решил финансовият министър. Както казва поговорката - и вълкът сит (парите спестени), и агнето цяло (конституцията - спазена).Скритият коз на Върховния касационен съд обаче изглежда далеч по-сериозен. Но само защото се намира в ръкава на председателя му, но и защото преди четири месеца Иван Григоров съвсем предвидливо постла червената пътека, по която НДСВ да тръгне към... поредния омагьосан кръг.В средата на октомври 2002 г. Иван Григоров прати в Конституционния съд 107-те промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ,) приети на второ четене от парламента през юли миналата година. По-голямата част от тях бяха свързани с амбициите на изпълнителната власт да се набърка в работата на съдебната й посестрима, изземвайки част от функциите й - било чрез правосъдното ведомство, било чрез министъра на правосъдието. На 16 декември (близо месец след приемането на оспорвания бюджет'2003) Конституционният съд реши, че 44 от споменатите текстове противоречат на основния закон и ги изхвърли от употреба. Повечето от тях бяха свързани с чисто организационни тегоби, които Министерството на правосъдието трябваше да поеме и във финансово отношение. В това число и издръжката на Националния център за обучение на магистрати, на съдебната полиция и т.н. Броени часове след решението на КС правосъдният министър свика нарочна пресконференция. Пред журналистите той и заместниците му (почти в един глас) заявиха, че нищо особено не било станало, а отмяната на въпросните текстове от ЗСВ изглеждала страшно само в... количествено отношение. И още, че Министерството на правосъдието (като автор на измененията в ЗСВ) ще се съобрази с решението на Конституционния съд и ще приведе неизрядните текстове в съответствие с основния закон. Вече е яснокакво остана скрито зад хладнокръвието на правосъдния министър и заместниците му тогава - всички амбиции на изпълнителната власт да се бърка в работата на съдебната ще бъдат вменени като законови задължения на Висшия съдебен съвет. При това, без да му бъдат отпуснати допълнително средства. На всичкото отгоре до 2005 г. в съда, следствието и прокуратурата трябва да бъдат назначени на работа още 3000 магистрати, за които в бюджет'2003 също не са предвидени никакви пари. На 15 януари (сряда), макар и неволно, правосъдният министър нтон Станков най-сетне изплю камъчетоСлед срещата си с 13 посланици и дипломати на страните членки на ЕС той заяви: Бюджетът на съдебната система ще бъде увеличен, но това ще става плавно през годините. Какво се крие зад тези думи - всеки може сам да прецени. Стига да знае, че страните членки на ЕС отделят за нуждите на съдебните си системи от 2 до 4% от брутния си вътрешен продукт (БВП), докато България заделя по-малко от 1 процент. Колежката на Станков по евроинтеграцията - Меглена Кунева, обаче уточни, че страната ни няма да достигне европейските показатели, докато не влезе в съюза, но поне може да се стреми към постигнатото от 10-те одобрени кандидати за ЕС. И докато по-амбициозните у нас изчисляват как съдебната ни система (в която работят около 10 000 души) ще се оправи със 138.88 млн. лв. държавна субсидия (без да се броят разходите, встрани от заплатите), ние се връщаме към споменатия вече антибюджетен коз, скрит в ръкава на председателя на ВКС Иван Григоров. Става дума за едно решение на Конституционния съд, прието още през 1995 година. Според него всеки закон за държавния бюджет, в който липсват достатъчно средства за конституционно установените държавни институции, може да бъде обявен за противоречащ на конституцията, тъй като парализира дейността им. А сред въпросните конституционно установени държавни институции, наред с Върховния касационен съд, са още Висшият съдебен съвет, следствието, прокуратурата и... тъй нататък.Иван Григоров, председател на Върховния касационен съд: Конституционният съд може да каже примерно, че бюджетът на ВКС за тази година (2003 г. - бел.ред.) не може да бъде по-малък от предходната. Освен това в него не са предвидени пари за издръжката на Съдебната палата.... (Според оспорвания бюджет за тази година Върховният касационен съд трябва да се задоволи с 12.121 млн. лв., вместо поисканите над 21 млн. лева.) Румен Ненков, заместник-председател на ВКС: Ако, недай Боже, съдът спре работа за една седмица, тогава ще се разбере какво значи силата над правосъдието.Четин Казак, заместник-председател на правната комисия в парламента: Народното събрание има право да приема държавния бюджет по пера така, както намери за необходимо, затова няма основания за атаките. Ако Конституционият съд обяви бюджета за противоконституционен, той трябва отново да влезе за обсъждане в пленарната зала на парламента и това ще блокира много неща. Не вярвам Конституционият съд да доведе до създаването на такава ситуация. Това не е война между институциите, а конфликт на личностна основа между отделни представители на съдебната власт и управляващото мнозинство.Муравей Радев, депутат от СДС и бивш финансов министър: Сериозни икономически последствия няма да има. Но ако Конституционният съд обяви, че законът за бюджет'2003 или част от него противоречи на основния закон на републиката (б.ред. - конституцията), политическият резил ще е огромен.... Владимир Дончев - председател на парламентарната Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред: Съдиите се съпротивляват срещу промените, защото те въвеждат мерки за контрол върху работата им.... Милен Велчев, финансов министър:Няма основание да се мисли, че бюджет'2003 противоречи на конституцията. Дори и при негативно решение на КС страната не е заплашена от сериозни икономически последици. Временно в действие ще влезе бюджет'2002, а след налагащата се евентуална корекция (б.а. - актуализация), направена от Народното събрание, новият закон отново ще влезе в действие....

Facebook logo
Бъдете с нас и във