Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СЛЕДСТВИЕТО ПО АФЕРАТА БЕТА ПРИКЛЮЧИ, РЕД Е НА СЪДА

Националната следствена служба приключи работата си по суданската афера, завъртяна от шефовете на оръжейната фирма Бета АД. Заключението на следователите е, че Руслан Иванов (акционер и изпълнителен директор на Бета), Людмил Георгиев (акционер и бивш изпълнителен директор на Бета) и Николай Кратунов (председател на Търговско-стопанската кооперация РИК) трябва да бъдат съдени за извършени престъпления по чл.203, чл.233 и чл.311 от Наказателния кодекс. Казано на по-популярен език - тримата са обвинени в длъжностно присвояване, незаконна търговия с оръжие и съставяне на документи с невярно съдържание. Материалите са събрани в 60 тома и в четвъртък (22 януари) бяха изпратени във Върховна касационна прокуратура. Разплитането на аферата започва през януари 2002 г., когато в Националната служба за сигурност (НСС) постъпва оперативен сигнал, че в Червен бряг нещо се случва. Месец по-късно контраразузнаването установява, че в нарушение на пълното оръжейно ембарго над Судан, наложено на 16 март 1994 г. от Европейския съюз, червенобрежките мениджъри са експедирали за африканската държава три самоходни артилерийски установки Гвоздика, а четвъртата е била почти готова да отпътува за горещия континент. НСС предава информацията си където трябва и кълбото започва да се разплита. През май 2002 г. Бета губи оръжейния си лиценз, а на 6 юни Върховната касационна прокуратура (ВКП) образува предварителна проверка по материалите на контраразузнаването. Два месеца по-късно - на 1 август 2002 г., по случая е образувано предварително производство, което е възложено на Столичната следствена служба (СтСлС). За девет месеца нейните следователи са провели двайсетина разпита, преведени са на български език почти всички международни документи, засягащи оръжейното ембарго над Судан. На 29 април 2003 г. търпението на главния прокурор Никола Филчев се изчерпва и той изпраща делото в националното следствие. През следващите четири месеца там са разпитани над 250 свидетели и схемата на далаверите и замитането на следите изведнъж лъсва.Скандалните сделки, които възбуждат разследването, са три и са извършени в периода 23-29 ноември 2001 година. Седмица след сключването им - на 5 декември, Людмил Георгиев и Руслан Иванов заминават за Судан с полет през Истанбул. Какво са правили те там не е известно, защото все още подробностите по случая са следствена тайна. Може обаче да се предположи, че главната цел на пътешествието им е да приберат сухото от клиентите си. Според осведомени е намерена суданска проформа-фактура, в която фигурира сумата от един милион долара. Дали тези пари са точно толкова, дали двамата изпълнителни директори са ги взели на ръка, или пък са им преведени по лични задгранични сметки - е безспорно интересно. По-важното обаче е, че според експертизите по делото, от суданската сделка в Бета е трябвало да влязат 800 хил. лева. В Червен бряг обаче така и никой не е видял една стотинка от тези пари.Казанлъшката кооперация РИК е играла няколко роли в аферата. Най-напред Николай Кратунов е предоставял свои чертежи на Бета, по които оръжейниците уж модифицирали частите и детайлите на самоходната артилерийска установка 2С1 Гвоздика така, че от тях да се сглобява цивилна пътностроителна техника. После казанлъчанинът е подготвял стоката за експедиция, осигурявал я е с редовни документи и е контролирал товаренето й на съответния кораб за Судан. Под формата, разбира се, на части за пътностроителни машини. Другата съществена роля на кооперацията е при замитането на следите от незаконния износ. Още докато върви прокурорската проверка по случая (юни-август 2002 г.), между Бета и Търговско-стопанската кооперация РИК е сключен фиктивен договор, според който казанлъшката фирма ще се разплати с червенобрежкия си партньор чак когато си получи парите от Судан. Както стана дума обаче, Людмил Георгиев и Руслан Иванов вече са прибрали от Судан каквото е трябвало и затова целият маскарад се разиграва само на хартия. Кооперацията задлъжнява към Бета с 680 хил. лв. (по документи). Част от тях (240 хил. лв.) са изчистени с два фиктивни договора за строително-монтажни работи, извършени от РИК - полагане на хидроизолация и преместване на ограда. Остатъкът от 440 хил. лв. РИК започва да изплаща на каса - когато може и по колкото може - веднъж 50 хил. лв., веднъж - 100 хиляди. Също по документи, защото по онова време касата и сметките на РИК са били съвършено празни.По-нататъшното натъкмяване на нещата изглежда така: от Бета парите (също по документи) са превеждани на фирма Деко ООД (95% собственост на Бета), която пък ги препращала към Пенита ООД, собственост на Николай Кратунов. В основата на тази операция е бил фиктивен договор, сключен между Деко и Пенита, според който казанлъшкото ООД е продавало на дъщерното дружество на Бета ноу-хау и документация за краностроене... Ако делото не бъде върнато за доразследване, процесът срещу тримата от Бета ще гледа Плевенският окръжен съд.

Facebook logo
Бъдете с нас и във