Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СЛЕДСТВИЕТО МИНИРА ВТОРАТА ПОПРАВКА

Горещият дебат за или против следствието, който предизвика одобреният неотдавна правителствен законопроект за изменение на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), подпали и подготовката за предстоящата втора поправка на конституцията. Случайно или не, временната комисия за промени в основния ни закон проведе свое заседание точно във вторник (7 септември). Дискусията се състоя по-малко от седмица след завръщането на министъра по европейските въпроси Меглена Кунева от Брюксел. Там в началото на септември тя участва в последните консултации по подготовката на доклада на Еврокомисията за напредъка на България. А едно от най-важните послания в изявленията й след завръщането от белгийската столица бе, че вторият, в рамките на една година, ремонт на основния ни закон трябва да стане факт най-късно до март 2005-а. Форсирането се обяснява с желанието на българската страна да подпише най-късно през май догодина. Договора за присъединяване към Евросъюза. С него пък, както е известно, София би трябвало да поеме редица ангажименти, изискващи и конституционни промени. Според чл.85. ал.3 от конституцията обаче, ако международен договор изисква промяна в нея, такава трябва да бъде гласувана преди самото подписването на документа. Това изискване и ограниченото време за действие на практика обезсмисли разразилия се неотдавна спор между политическите сили около идеята на НДСВ за свикване на Велико Народно събрание, което да изплете европейската мантия на конституцията. Така, по всяка вероятност, депутатите от този парламент ще останат в историята като избраниците, гласували първите две промени в конституцията след нейното приемане през 1991 година. Както е известно, миналия септември те одобриха ударно текстовете, свързани с имунитета, избора и мандатността на магистратите. Вместо обаче да се съсредоточат върху подготвените от самите тях нови конституционни изменения, членовете на временната комисия за промени в основния закон изразходваха енергията си предимно по темата реформа на досъдебната фаза в наказателния процес. Допълнителен стимул разговорът да потече в тази посока бе и насроченото за същия ден (7септември) изслушване на правосъдния министър Антон Станков и колегата му от МВР Георги Петканов. Двамата придружаваха Меглена Кунева по време на консултациите в щабквартирата на Европейската комисия. Станков и Петканов трябваше да запознаят депутатите с препоръките, които са чули от експертите на Романо Проди, но предпочетоха да дръпнат по една пледоария в защита на правителствения законопроект за изменение на НПК. Както БАНКЕРЪ вече нееднократно писа, с него се предлага разследването на 95% от престъпленията да бъде прехвърлено от следствието към дознателите в МВР. Министрите са на мнение, че предстоящата трансформация не противоречи на чл.128 от конституцията. В него черно на бяло е записано, че разследването по наказателни дела се извършва от следователите, които са част от независимата съдебна власт. Въпреки демонстрираната увереност управляващите не скриха, че и са се презастраховали. В случай че Конституционният съд бъде сезиран и реши, че предлаганите от Министерския съвет нови текстове на НПК са противоконституционни, те ще предложат корекция на цитираната по-горе разпоредба. Според народната представителка от ОДС Елиана Масева, ако дознателите поемат по-голяма част от наказателните дела, както предлага правителството, то техните правомощия би трябвало да бъдат легитимирани от конституцията. В сегашния й вариант не се споменава и дума за дознателите - техният статут е уреден в Закона за МВР и НПК. Тезата на Масева се поддържа и от заместник-председателя на парламента и член на БСП Любен Корнезов.Станков и Петканов заявиха още пред депутатите, че предложението им да отпадне възможността прокурорите да преобразуват полицейското дознание в предварително следствие ще елиминира дублирането на функциите в досъдебната фаза. На свой ред шефът на МВР поиска създаването на разследващи звена към Националната служба за борба с организираната престъпност, които да събират доказателства, имащи сила пред съда. По този начин щяла да се преодолее зеещата пропаст между оперативните работници и прокуратурата. Както е известно, сега действащият НПК предвижда данните, събрани от МВР в хода на предварителните проверки, да бъдат проверени още веднъж от следователите след образуването на предварителното производство.Далеч не толкова взривоопасни изглеждат другите предложения за изменения в конституцията, които ще направят безпроблемно членството ни в Евросъюза. Може би най-любопитното от тях е да се разреши на гражданите на страните членки да купуват свободно земя у нас. България е поела подобен ангажимент по главата Свободно движение на капитали, но е договорила и седемгодишен преходен период. Това на практика означава, че либерализацията ще е в сила едва от 2014 година. По този въпрос комисията ще трябва да обсъди две предложения. Едното е на Янаки Стоилов от левицата и предвижда ограничението да не важи за физически и юридически лица от страни, които участват с България в едни и същи международни организации. Вносителят уточнява, че те ще могат да купуват свободно земеделски терени само в случай, че при присъединяването към съответната организация държавата ни е поела подобен ангажимент. Идеята пък на председателката на парламентарната група на ОДС Екатерина Михайлова е чужденци и чуждестранни юридически лица да могат да придобиват право на собственост и други вещни права (като наем, ползване и строеж) по ред, определен със закон или международен договор. Михайлова е инициатор и на предложението за изменение на чл.105. ал.3 от основния закон, регламентиращ правомощията на Министерския съвет в областта на външната политика. Активистката на ДСБ смята, че е необходимо в конституцията изрично да бъде записано, че кабинетът ще представлява страната ни само в онези органи на Евросъюза, които изискват правителствено представителство. В присъствието на такъв текст, според юристи, има доста логика. Едно от изискванията, които Евросъюзът поставя пред нас по главата Обща политика в областта на външните отношения, е ясното разграничаване на функциите на президента и изпълнителната власт в международните отношения. Начинът, по който гражданите на държавите от Евросъюза ще гласуват у нас в изборите за Европейски парламент, най-вероятно ще бъде уреден с отделен закон. Прави впечатление обаче, че в законопроекта за изменение на конституцията липсва норма, която да регламентира въвеждането на двойно гражданство за сънародниците ни след 2007 г. (по рождение и това на Европейския съюз). Но пък ако бъде прието предложението на комисията за промяна на чл.25. ал.4 от основния закон, занапред българските граждани ще бъдат предавани при необходимост на друга държава или на международен съд. За целта ще е достатъчен ангажимент по международен договор, който е бил ратифициран от парламента по надлежния ред. Подобна възможност днес не съществува при каквито и да е обстоятелства.Доста дискусии вероятно ще предизвика и идеята за изменение на чл.5. ал.2 на конституцията. Според законопроекта държавните ни органи ще предоставят част от своите компетенции на общите институции на Евросъюза, ако това се налага.

Facebook logo
Бъдете с нас и във