Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СЛЕДСТВИЕТО И ПРОКУРАТУРАТА ОСТАВАТ В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА

Констититуционният съд изпари всички мераци за прекрояване на съдебната система от 39-ото обикновено Народно събрание. С приетото в четвъртък (10 април) тълкувателно решение конституционната дузина окончателно реши и дългогодишния спор кой може да прати следствието в МВР и да направи от прокуратурата някакъв институционален мутант (тоест - орган, който хем да е независим, хем да не е). Конституционният съд смята, че е опасно идеите, които родиха Конституцията на Република България, да могат да бъдат пренебрегнати с промени в нея от едно дори внушително мнозинство на обикновено Народно събрание, пише в мотивите към решението на конституционните съдии. Което на практика означава, че само Велико народно събрание (и то с квалифицирано мнозинство) може да извади следствието или прокуратурата от съдебната система. Според КС правосъдието може да бъде осъществявано само от органите на съдебната власт - съд, следствие и прокуратура. И, ако с подобни правомощия бъдат натоварени органи от другите две власти (законодателна и изпълнителна), това означава промяна във формата на държавно управление. Акт, който е от компетенциите единствено на Велико народно събрание. Делото в Конституционния съд бе образувано на 26 октомври 2002 г. по искане на главния прокурор за тълкуване на разпоредбите на чл.158, ал.3 от основния закон в частта й промени във формата на държавното устройство и на държавното управление. Обвинител номер едно отправи питането си в изключително бурен за съдебната система момент. На 30 юли миналата година парламентът прие ремонтирания Закон за съдебната власт (ЗСВ). Поправките в него бяха 107 на брой, като най-основните бяха: въвежда се мандатност за шефовете на прокуратурите, съдилищата и окръжните следствени служби; една пета от членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) могат да искат снемане на имунитета на главния прокурор и временно да го отстраняват от длъжност; дава се възможност на инспектората на правосъдното министерство да извършва проверки за хода на делата във Върховния касационен съд, във Върховния административен съд и двете върховни прокуратури - касационната и административната. Освен това в Закона за съдебната власт се предвиждаше и възможност съдилищата, прокуратурата и следствието да се отчитат пред Висшия съдебен съвет, а министърът на правосъдието (като водещ заседанията на ВСС) да внася обобщен доклад за дейността на съдебната система в парламента.На 16 септември 2002 г. председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров прати закона в Конституционния съд, който трябваше да отговори на въпроса кои от поправките противоречат на основния закон и кои не. Три месеца по-късно - на 16 декември, Конституционният съд отмени 44 от измененията в ЗСВ като противоречащи на основния закон (в това число и всички цитирани текстове). С това свое решение КС на практика блокира съдебната реформа и направи главния прокурор, върховните съдилища и върховните прокуратури съвършено безконтролни. В четвъртък (10 април) главният прокурор отказа всякакви коментари по решението на Конституционния съд с мотива, че актовете му не трябва да се обсъждат, а да се изпълняват. Затова пък Никола Филчев надълго и нашироко разказа за мерките, които е взел за подобряване работата на прокуратурата, и отдели няколко минути, за да информира срещата си с лидера на БСП Сергей Станишев, състояла се също на 10 април.С ръководството на БСП сме единни, че реформа в съдебната система трябва да има и това е, което обществото иска - ефективна система, която да го пази от престъпност, каза главният прокурор Филчев. Съвпадение в мненията имало и че съдебната система в момента е парализирана и преди ремонта на конституцията е необходимо да се усъвършенстват трите основни закона, свързани с работата на съдебната система - Законът за съдебната власт, Наказателният кодекс и Наказателнопроцесуалният кодекс. Освен това стана ясно, че г-н Филчев ще предложи на парламентарния шеф Огнян Герджиков да бъде променен правилникът за работата на Народното събрание. Този ремонт трябва да даде възможност на главния прокурор периодично да се отчита пред депутатите за дейността на държавното обвинение. Как обаче ще се отчита пред орган, който нито го е избирал и назначавал, нито пък има някакви контролни правомощия по отношение на съдебната система (в това число и по отношение на прокуратурата) - г-н Филчев не пожела да уточни. По закон главният прокурор се избира от Висшия съдебен съвет и се назначава от президента на републиката, които също нямат никакво право да се месят в работата му.

Facebook logo
Бъдете с нас и във