Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОННИЯТ КОНТРОЛ ВКАРА 15 МИЛИОНА В БЮДЖЕТА

Явно скандалните баталии около мегасделките БТК и Булгартабак взеха напълно акъла на управници и народни избранници и те съвсем забравиха, че освен да продават имат и задължението да контролират постраздържавителните процеси у нас. До последния работен ден на парламента, 31 юли, там не бе депозиран докладът на надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол (АСК) за свършената от нея работа през първите шест месеца на годината. Въпреки че по закон този отчет трябваше да види бял свят още преди два месеца и половина, надзорниците не си дадоха зор да го напишат и с чувство за изпълнен дълг излязоха в заслужен летен отдих. Както разкри пред в. БАНКЕРЪ представител на опозицията, включен в състава на важния контролен орган (по обясними причини пожелал анонимност), в дните преди лятната ваканция вместо с прозаични анализи неговите членове били заети с една далеч по-практична задача. Особено активни в разрешаването й били тримата представители на управляващото мнозинство от общо петимата участници в надзорния съвет. Водела ги благородната цел да си осигурят допълнително материално стимулиране, което се очертавало на хоризонта в резултат на реализираните от АСК приходи за времето от 1 януари до 25 юли 2003-а. За първото полугодие сумата възлизала на 14 984 495 лв., а към 25 юли набъбнала на 15 401 773 лева. Според поправките в новия приватизационен закон 10% от петнайсетте и кусур милиона трябва да влязат в касата на самата агенция. Парите са предназначени за нейната издръжка. С тях ще се покрият нуждите от техническо оборудване, ще се финансират проверките на място (каквито засега се правят твърде малко) във вече приватизираните предприятия и ще се плащат скъпите разноски по стотиците съдебни дела, които АСК води из всички краища на страната срещу неизправни купувачи. Една, макар и малка част от средствата, под формата на премия без съмнение ще бъде разпределена и между сто и тримата служители на агенцията. Няма как обаче в тази група да попаднат и надзорниците. Защото нито един от тях не се води на щат във ведомството на Аксиния Славчева. Ако тя реши да им даде пай от и бездруго скромната баница за допълнително материално стимулиране, рискува да попадне под ударите на закона, коментираха пред в. БАНКЕРЪ юристи.Неизвестно защо в ИНТЕРНЕТ-сайта на АСК освен имената на надзорниците липсва каквато и да било друга информация за тях, няма дори и снимките им. Оскъдни бяха данните за тяхното професионално житие-битие и при проблемното им избиране от парламента през лятото на миналата година. Единственото, което сега например може да се научи за председателката на надзора Евгения Пенкова, чиято кандидатура бе издигната от НДСВ, е, че преподава икономика на образованието в Нов български университет и в УНСС. За колегата й доц. д-р Кристиян Таков, избран също от квотата на новото време, пък се знае само, че е преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет Климент Охридски. Представителят на ДПС Ерхан Чаушев е работил като юрист във фалиралия врачански торов завод Химко, преди да попадне в надзорния съвет на АСК. С какво точно се занимава сега и къде гради професионална кариера Чаушев е неизвестно. Информация по такива въпроси трудно може да се получи и в определения седмичен ден за свободен прием на съвета - сряда, тъй като напоследък надзорниците не се появяват по това време в сградата на агенцията на столичния бул. Г. М. Димитров 52-А.За разлика от Пенкова, Таков и Чаушевостаналите двама членове на надзорния съвет на следприватизационната агенция са по-известни. Представителят на Коалиция за България и бивш член на ЦК на ДКМС (в края на социализма) Руси Статков до 2001 г. изкара два поредни мандата в парламента като депутат от БСП. Колегата му от квотата на СДС - инженерът Пламен Стоилов, работил навремето в пернишката Стомана, пък бе не само народен избраник от ОДС, но и заместник изпълнителен директор на АП, когато тя се ръководеше от Левон Хампарцумян. На колко места работят в момента петимата надзорници на АСК и кой е предпочитаният за всеки от тях трудов договор, на който се водят - това си знаят само те. Разбираем е апетитът им да сложат и някой допълнителен премиален лев от тазгодишните приходи на агенцията, която надзирават. И това можеше да се случи, ако бяха склонили да се причислят официално към нейния персонал, пък макар формално да се водят чистачи. Само че тогава всеки ден, а не през седмица-две те трябваше поне да се вясват на работа. Това би ускорило и мудното съчиняване на отчетния доклад, от който депутатите да разберат какво е свършила АСК от началото на годината досега. А данни за това съвсем не липсват.В информационната система на ведомството са регистрирани 6513 сделки. От тях обект на следприватизационен контрол са 2461Отбелязано е също, че до създаването на АСК - в периода от 1993-а до 2001 г., са заведени 305 искови молби срещу калпави приватизатори, а от появата на новата агенция през март 2002 г. досега са образувани 261 такива дела. Сумата на предявените по съдебен ред вземания от АСК възлиза на 167 709 096 лв., а размерът на начислените от нея неустойки - 181 277 516 лева. Към края на март тази година неизплатените вноски по цените на сключените досега приватизационни сделки достигат шеметната сума от 81 610 569 лева. От тях агенцията е успяла да си събере 33 143 110 лева. Отделно във валута не са били издължени 2 203 521 щ. долара, от които са събрани 399 956 щ. долара. През второто тримесечие експертите на Аксиния Славчева са разкрили още неизправни купувачи, така че размерът на неиздължените ценови вноски е скочил на 88 797 905 лв., а на валутните недобори - на 2 814 620 щ. долара. Начислените неустойки за тези нарушения на приватизационните договори са в размер на 13 386 2444 лв. и 9 069 327 щ. долара. До края на юни обаче от тях са платени само 207 551 лв. и 3587 щ. долара.От обработените (за 2001-2002 г.) отчети на купувачите става ясно, че в периода 1994-2002 г. общият размер на договорените инвестиции по сключените приватизационни сделки възлиза на 3 892 417 876 лв., от които 2 780 307 078 са станали факт. За неизпълнените ангажименти са начислени неустойки в размер на 242 844 563 лева. Лошото е, че са заплатени едва 253 572 лв. от санкциите. Аналогично стоят нещата и по отношение на програмите за трудова заетост. Според сключените приватизационни договори от 1993-а до 2002 г. общият брой на работещите в продадените предприятия би трябвало да е 1 072 978 души. На практика обаче работните места са 921 645 (т.е. с 51 333 по-малко). Начислените неустойки по тази клауза са в размер на 147 460 325 лв., от които само 2 477 701 лв. са възстановени на хазната.В списъка на най-безхаберните инвеститори фигурират десет пишман-приватизатори. Забележителното е, че фаворит в тази черна листа е собственикът на предприятие без скандална приватизационна слава. Това е дружеството Транстурист - най-голямата туристическа транспортна фирма на Балканите. На 5 юни 1998 г. срещу 165 565 щ. долара 75% от нейния капитал стават притежание на софийското Мистер - България АД. За провала на инвестиционната си програма за 2001 г. този купувач е санкциониран от АСК с 9.5 млн. лв., а за издънката на програмата си за 2002-а - с още 11 млн. лева. Второто място заема Камбана-1998 АД, наследник на известната холандска компания Хелиан Комодитис, която успя да докара до фалит две български предприятия - бургаското маслодобивно предприятие Камбана и Прима-М - Полски Тръмбеш. Заради неизпълнение на инвестициите в Прима-М за 2001 г. в размер на 7 млн. щ. долара, обещани от отдавна изчезналите от България холандци, сега на Камбана-1998 е начислена неустойка от 4.5 млн. щ. долара. Бронзов медалист в групата на калпавите инвеститори пък е българската фирма Еуропак, която заради неизпълнение на инвестиционните си ангажименти към софийския Рулон Искър за 2001 г. е глобена от АСК с 6.5 млн. лева.В тройката, водеща класацията на 18-те купувачи, понесли най-големи санкции за провала на програмите си за трудова заетост през 2001-а и 2002 г., отново се мъдрят имената на Камбана - 1998 и на Еуропак АД. За това, че не е разкрил нито едно от обещаните 540 работни места в Рулон Искър, собственикът на софийския завод е глобен с 2.4 млн. лв., а за аналогично бездействие в Прима-М - Полски Тръмбеш Камбана - 1998 е порязана с 1.3 млн. лева. Първото място с наказание от 2.6 млн. лв. обаче заемат Мюлер и синове, които също не са отворили нито едно работно място в закупената от тях през декември 1998 г. Дунавска коприна, чиято тежка съдба по няколко пъти в годината става предмет на безполезния петъчен парламентарен контрол. За отбелязване е и фактът, че сред санкционираните купувачи (с 983 400 лв.), издънващи програмата си за трудова заетост, е и ООД-то Братя Василеви, което в края на 1996 г. сложи ръка на софийския хладилен завод Мраз. Странен факт, като се има предвид, че тъкмо Васил Василев е и председател на Съюза на българските работодатели.Хубавото е, че като всяко нещо и приватизацията освен тъмната си има и светла страна. В белия списък на АСК от общо 28 предприятия, реализирали голямо преизпълнение на инвестиционните си програми, първото място е отредено на Соди - Девня. Вместо обещаните за 2001 г. вложения в размер на 4.1 млн. щ. долара, мажоритарният собственик на девненския завод - белгийската компания Солвей, е инвестирала там цели 11.7 млн. щ. долара. След белгийците се подрежда Международен консорциум България АД, притежател на Петрол АД. При договорени инвестиции от 15 млн. щ. долара купувачът е налял в дружеството 21 829 565 щ. долара. На трето място сред отличниците е Спарки Трейдинг, собственик на Елтос - Ловеч, инвестирал в предприятието вместо 1.9 млн. лв. 8.9 млн. лева. Сред 36-те ударници, преизпълнили програмите си за трудова заетост, пък изпъкват имената на Елаците Мед, Арсенал - Казанлък, и на Асид Фъртилайзърс, който държи контролния пакет в Агрополихим - Девня.В общи линии такива са новите тъмни и светли тонове в българската следприватизационна картинка. Остава надзорниците на АСК (след като се върнат от лятната си ваканция) да си направят труда и да вземат да я опишат. Още по-подробно и най-вече аналитично, защото тя може да подскаже какво да очакваме след продажбата на асовете БТК и Булгартабак.

Facebook logo
Бъдете с нас и във