Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СЛЕДОВАТЕЛИ ВЛЯЗОХА В ОБРАНИЯ КАМЕТ

След успешния финал на няколко сделки на хоризонта се очертава още едно изпитание за търговските умения на новите шефове на Агенцията за приватизация (АП). Както научи в. БАНКЕРЪ, през следващата седмица там се очаква да пристигнат представителите на регистрирания във Финландия консорциум от руски фирми Хансатико. През ноември 2000 г. с офертата си от 40.7 млн. лв. същият консорциум спечели наддаването за прословутата италианска линия Даниели.Това вносно оборудване, за което през 1989 г. българската държава е платила 129 млн. г. марки, на практика се оказа воденичният камък, повлякъл пернишкия металургичен комбинат Камет към дъното. От 1995 до 2000 г. бяха направени пет неуспешни, но затова пък доста скандални опита за продажбата на Даниели и за спасяването на предприятието, обявено през 1994 г. в несъстоятелност. Челното място в класацията завоюва странно избраният през 1999 г. от тогавашния съвет на директорите на Камет купувач - ирландската компания Ферон инвестмънт, предложила за уникалните съоръжения, предназначени за производството на големи количества висококачествени стомани, едва ... 5.2 млн. лева. Впечатляващото е, че изборът е одобрен и от нарочно създадената за сделката комисия в промишленото министерство, оглавявана от заместник-министъра Марин Маринов. В нея е участвала и шефката на дирекция Ликвидация и несъстоятелност на ведомството Елиана Анталовичева.За нечия беда случаят твърде неприятно замириса. В публичното пространство се появиха съмнения за нездрави пристрастия към ирландците както от страна на тогавашния заместник промишлен министър Марин Маринов, така и на бившия председател на Народното събрание Йордан Соколов.В крайна сметка, за изчистване на петното, или по други съображения, през 2000 г. бе открит нов търг за продажбата на италианското оборудване. Спечели го споменатият вече консорциум Хансатико, но от Ферон инвестмънт стопираха сделката, оспорвайки пред съда обявяването на новата тръжна процедура. След осеммесечни дебати пред Темида, на 4 юли 2001 г., ирландците загубиха делото. Не е известно точно по какви причини от юли насам Хансатико като че ли бе забравил за правата си и едва сега възобновява интереса си към приключването на покупко-продажбата на пернишката Даниели. По-важното е, че за нейния собственик Камет пак изгрява бялото слънце над пустинята. Защото само с парите от продажбата на злополучната линия дружеството би могло да изгази от фалита. Друг е въпросът кой ще понесе отговорността за дългата и мъчителна агония на това разграбено предприятие? Отговорът трябва да дадат две следствени дела.Първото е образувано още на 20 май 2000 г. с постановление на прокурора от Районна прокуратура - Перник, Николай Цветков.Той нарежда да се образува предварително следствие срещу виновни длъжностни лица, които през 1999 г. съзнателно са сключили неизгодна сделка за продажбата на металургичното оборудване Даниели и от това е произлязла значителна вреда за Камет ЕАД - Перник. Като обект на прокурорското внимание в качеството им на длъжностни лица са посочени бившият изпълнителен директор на комбината Валери Лазаров, председателката на директорския борд на дружеството Марияна Атанасова и бившият му синдик Иван Павлов. Според прокурорското постановление определеният представител на Пернишката окръжна прокуратура е трябвало да им зададе следните съвсем конкретни въпроси:Защо е било необходимо да се прави през 1999 г. нова оценка на Даниели, след като преди година е бил насрочен търг и първоначалната цена на линията тогава е била много по-висока? Кой е изискал и наредил нова оценка?Как е извършена оценката на линията от лицензирания оценител Дикрил консулт инженеринг ООД - София, за срок, по-малък от два месеца, след като се има предвид огромната по обем документация за оборудването и оценителят не я е виждал? Защо обявите за провеждането на търга през 1999 г. са публикувани в неизвестни и малкотиражни вестници, като не е посочено изрично, че става въпрос за Даниели, а са записани само дълготрайни материални активи?Защо не са водени преговори с фирмата Международен консорциум, която е предложила за оборудването 14 млн. г. марки?Защо в деня на подписването на договора с Ферон инвестмънт, 6 януари 2000 г., съветът на директорите на Камет е издал удостоверение на купувача, че той е собственик на оборудването Даниели, след като той не е изпълнил най-важното условие на договора - не е открил акредитив и не е платил оферираната от него цена в размер на 5.2 млн. лева? Защо не е изпълнено изискването на АП документите по сделката да се представят до 10 дни след сключването й в агенцията, а информацията за сключения на 6 януари 2000 г. договор с Ферон инвестмънт е предадена в АП чак на 16 март, и то с дата 31 януари 2000 година?Защо депозитът на Ферон инвестмънт в размер на 40 хил. г. марки за участие в търга е внесен в Сосиете Женерал вместо в определените по договор с Камет банки - Хеброс и ОББ?Какви обяснения по всичките тези въпроси са дали виновните длъжностни лица е следствена тайна. От пернишката прокуратура информация засега не се дава, но както уточниха оттам пред в. БАНКЕРЪ, делото, образувано от районния прокурор Цветков, междувременно било придадено към по-мащабно разследване. Като обвиняем по него е привлечен и бившият заместник промишлен министър Марин Маринов. На 11 октомври миналата година показания по това дело бил давал и самият ексминистър Александър Божков. Напредък отбелязва и друго следствено дело, разнищващо тъжното бизнесжитие-битие на металургичния комбинат. То е образувано, кажи-речи, в навечерието на тази Коледа по повод публикацията на в. БАНКЕРЪ от 27 октомври 2001 г. под заглавие Законно ли вият резачките в Камет? С нея бе направен опит да се хвърли поне малко светлина върху жестокото опоскване на предприятието, чиито съоръжения, инструментална екипировка, заготовки, скъпото оборудване от някогашния производствен шлагер - установките за електрошлаково претопяване, са разпродадени като скрап. Няма съмнение, че получателите на тези подаръци са били близки до нечии сърца. Проблемът е дали те бият в гърдите на сегашните или в тези на бившите мениджъри на Камет? Според достигнала до в. БАНКЕРЪ документация - фактури, заповеди за отпускане на материални ценности и сигнали до прокуратурата, разграбването на погиналата металургична слава достига един от върховите си моменти в периода януари-март 2000 година. Така например фактури от 31 януари и 1 и 3 февруари същата година показват, че софийските фирми ЕТ Дием 56-Емилия Александрова и ЕТ Лорекс Джи-Йордан Николов са намазали доста при унищожаването на цеха за електрошлаково претопяване. Те са получили на интересни цени по пет, шест и седем тона скъпоструваща неръждаема стомана и оборудване, изработено от чиста мед и други ценни метали. Сегашният изпълнителен директор на Камет Валентин Пешев твърди, че оборудването изобщо не е било бракувано, а късметлиите - еднолични търговци, които са го придобили, били приближени на бившия синдик на комбината Иван Павлов и на бившата председателка на директорския борд на дружеството Марияна Атанасова. На 1 март 2000 г. пък комисия, оглавявана от Атанасова, е продала на търг 10 машини - фрези, стругове и борверзи. Според констатациите на последвалата финансова ревизия машините са изтъргувани на шест пъти по-ниски цени от остатъчната им стойност. При това в тръжния протокол се отбелязвали едни номера на машините, а на купувачите на място им демонтирали съоръжения с други номера и в по-добро състояние. Срещу суми между 100 и 2000 лв. собственици на каметската техника станали две фирми - Полимета ООД и ЕТ Антон Тонев. Изключение все пак направило ООД-то, защото за борверга ВЕТ 130 се бръкнало с 14 хил. лева. С колко обаче е по-висока реалната му цена в момента установяват следователите. Те вече били разбрали, че собствениците както на Полимета ООД, така и на ЕТ Антон Тонев по случайност се оказали бивши колеги на бившия синдик Иван Павлов в Машиноекспорт. Нелоши удари са реализирали и други клиенти на Камет. Само за два дни, в периода 14-16 март 2000 г., като скрап са продадени скъпи заготовки и стойки за пещи. На 14 март пернишката фирма Анастасия Славова-Лъч ЕТ закупила 17 т стоманени плочи по 200 лв. т, при реална цена на метала между 500-600 лв. за тон. На 15 март друг едноличен търговец от Перник получил 3.4 т плочи от инструментална стомана за 755 лв., при положение че въпросната стомана върви по 1000 лв. за тон. В същия ден още един перничанин - ЕТ Хала Ела извадил късмет - за 9.4 т стоманени пръти и шестограми от калибрована стомана платил на Камет 2280 лв. вместо реалните 47 000 лева. На 16 март 2000 г. обаче десетката уцелила софийската ЕТ Данион - Д Рангелов. Тя закупила от благосклонните шефове на металургичния комбинат в лицето на тогавашния му директор Валери Лазаров и споменатия вече синдик Иван Павлов стойки за пещи от хром-никелова стомана, с общо тегло от 17 т, за ... 14 322 лева, въпреки че реалната цена на тази стомана не пада под 3 хил. щ. долара за тон.Такива хубави работи са се случвали в това хубаво пернишко предприятие, чиято приватизация е открита, но е възможна само ако Хансатико брои 40.7-те млн. лв. за Даниели. Когато това стане на портата на обрания Камет, може и да потропат онези руски и израелски капитали, чиито собственици, както се твърди, не били съвсем безразлични към пернишката металургия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във