Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СЛАГАТ ТЕМЕЛИТЕ НА ЗДРАВНИ ПИРАМИДИ

Шест години след рухването на варненските финансови пирамиди иде ред на нови. Този път специализирани в здравното осигуряване. Градежът им ще става с помощта на проекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Негов вносител е депутатът от НДСВ и председател на здравната комисия доц. Атанас Щерев. Промяната предвижда минималният капитал, който законът изисква сега, за да бъдат лицензирани частни здравноосигурителни фондове, да бъде намален от 2 млн. на 500 хил. лева. Ще се иска още те да натрупат 4 млн. лв. през първите четири години от основаването си. Същевременно правото им да притежават дял от лечебни заведения, независимо дали те са частни болници, медицински центрове, лаборатории или санаториуми, се ограничава до 33% от капитала им. Двата лицензирани частноосигурителни фонда (досега) у нас - Доверие и Закрила, скочиха срещу предложението на жълтия депутат и авторитет от близкото минало в областта на оплождането ин витро - доц. Атанас Щерев. Според изпълнителния директор на Закрила Бойко Пенков, ако изменението бъде прието, на осигурителния пазар ще се появят дружества с нестабилно финансово състояние и несериозни намерения. Те щели да компрометират идеята за допълнително здравно осигуряване, защото няма да са в състояние да изпълняват договорите си с осигурените. Прокуристът на фонд Доверие - Мими Виткова, смята, че с намаляване на изисквания за лицензиране капитал отпадат и гаранциите за финансовите възможности на дружествата да покриват здравните рискове. Бърза анкета на в.БАНКЕРЪ сред депутатите установи, че групата на СДС ще бойкотира искането на доц. Атанас Щерев още на първото заседание на здравната комисия в сряда (11 септември). Сини народни избраници дори вече консолидирали мнение по мобилните телефони със свои колеги независими депутати и парламентаристи от левицата, които също са против ниския минимален капитал за лицензиране. Те им обещали да се присъединят към тях, да напуснат обсъждането идната седмица и дори пленарната зала, ако предложението все пак стигне до нея. Съветници на парламентарните групи дори прогнозираха, че гласуването на това предложение се очертава като един от най-шумните скандали на новия парламентарен сезон. Намаляването на минималния капитал от 2 млн. на 500 хил. лв. ще позволи да се пръкнат десетки здравноосигурителни фондове, които само след година-две ще се окажат поредните финансови пирамиди, коментира за в. БАНКЕРЪ синият депутат и член на здравната комисия д-р Димитър Игнатов. С нововъведението Атанас Щерев и компания обслужват собствените си комерсиални интереси. Нещо, от което за пореден път ще си изпати болният и беден българин, обвини той вносителите на промените. Според него Божидар Финков също бил вписан в схемата на новите пирамиди. Като здравен министър в частта Болнична помощ в Националния рамков договор за 2003 г. той ще включи само минимален пакет услуги. По този начин хората ще бъдат принудени да се осигуряват допълнително в някой частен фонд. Правилните дружества обаче ще предлагат по-изгодни условия и добро лечение, но само на хартия, за да съберат повече клиенти. На практика осигурените в тях ще се лекуват в същите болници и със същата апаратура, както и българите, които разчитат само на парите от здравната каса, разтълкува механизма д-р Игнатов. Синият депутат е категоричен, че допълнителното здравно осигуряване са пари, хвърляни на вятъра, защото когато здравните фондове фалират, държавата няма да поеме лечението на осигурените в тях за своя сметка, както според Закона за здравното осигуряване трябва да се случи, ако евентуално банкрутира Националната здравноосигурителна каса. Жълтата депутатка д-р Антония Първанова бе на противно мнение. Тя застъпи тезата, че намаляването на капитала за лицензиране от 2 млн. на 500 хил. лв. ще наруши монопола, който сега имат само двата големи здравноосигурителни фонда Доверие и Закрила. По този начин ще дадем възможност на многобройните медицински центрове, които сключват абонамент за лечение и профилактика, да се развият като истински фондове, тъй като дейността им сега е на ръба между застраховането и медицинското обслужване, обясни д-р Първанова за в. БАНКЕРЪ. Народната представителка не отрече, че някои от тях действително могат да се превърнат във финансови пирамиди. Затова още във вторник (10 септември) на заседание на парламентарната група тя ще настоява пред колегите си да поискат становище от Министерството на финансите за рисковете от въвеждането на такава промяна и как те могат да бъдат избегнати. Няма да гласувам предложението, преди финансистите да прогнозират черно на бяло как създаването на повече малки здравноосигурителни фондове ще повлияе на макроикономическата рамка, по какъв начин може да се пресече пътят на мръсни пари към тях, какви рискове крият, как могат да бъдат избегнати, кой и как ще ги контролира, зарече се тя. По телефона заместник-министрите на финансите и икономиката, съответно Гати Ал Джебури и Кирил Ананиев й обещали да разговарят по тези въпроси с депутатите в здравната комисия още до средата на септември.

Facebook logo
Бъдете с нас и във