Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СЛАГАТ ЛИЧНИТЕ НИ ДАННИ ПОД КЛЮЧ

Не може да се упрекне сегашното висшо ръководство на МВР в липса на ентусиазъм. Амбициозните му намерения придобиват все по-отчетливо контурите на програма за тотална защита на гражданите. Затягането на глобите за несложен колан или за разговор по мобилен телефон в движение, например, демонстрират колко е загрижено Новото време за здравето и дълголетието на българския избирател. А законодателните проекти на вътрешното министерство като Закона за защита на квалифицираната информация и Закона за защита на личните данни навеждат на мисълта, че занапред главоболията ще дишат във врата на всеки, който се опитва да си навре носа там, където не му е мястото. Тоест в конфиденциалната информация. Всъщност нуждата от приемане на специален закон за защита на личните данни произтича от Конвенция ј108 на Съвета на Европа, която България е подписала още през 1998г. И предстои да бъде ратифицирана от парламента. А също и от Директива 95/46 на Европейския съюз, която има за цел да хармонизира различните равнища в страните-кандидати за закрила на правата и свободите на гражданите. Засега проектозаконът за защита на личните данни изглежда малко като опит да се сложи матово стъкло на прозореца, който гледа към улицата. Не че досега не е имало плътен похлупак върху данните за някои лица измежду по-първите в държавата ни. Но обикновеният гражданин, извън политическия или икономическия каймак на обществото, открай време преживяваше в нещо като стъклена къщичка. Видима отвсякъде. И от всички. Е, сега пак ще се вижда. Но не от всички. А иначе самата идея да се регламентира обработването и достъпа до данните ни, които се пазят в сейфовете на държавните органи, организациите, синдикатите, статистиката или предприятията, никак не е лоша. Всъщност точно това е и целта на проектозакона - да се уреди събирането, обработването, достъпът и защитата на сведенията, които всеки гражданин дава по един или друг повод. Предложеният от кабинета текст включва доста широк периметър от данни - за физическия и психологическия статус, за умственото ниво, за икономическите възможности, за културната и обществената принадлежност. Освен тези общи факти са предвидени и по-специални, с по-специален режим на събиране и съхранение. Такива са сведенията за расов или етнически произход, политически или религиозни убеждения, членство в политически, религиозни или синдикални организации, здравен статус, както и сексуална ориентация. Тази втора категория, т. нар. специални данни, може да се обработва единствено с изричното писмено съгласие на лицето.И да се използва само ако законът го допуска. Най-вече за такива цели като защита на живота и здравето на титуляра, в интерес на отбраната и националната сигурност или когато става дума за престъпления, административни нарушения или непозволени увреждания. Един от основните въпроси, обаче, е кой има правото да събира и обработва сведениятаСпоред предложението на кабинета те ще могат да се събират и обработват само от т. нар. администратори. Например районната данъчна дирекция, която извлича нужните й данни от данъчната декларация, ще има такова качество. Митническите и паспортните служби, общинските отдели, службите в НОИ, болничните регистратури и всички, които по силата на закон са задължени да събират сведения за гражданите ще притежават също белезите на администратори. Според предложения текст в групата на имащите право да събират и обработват данните ще могат да се включат както държавни органи, така и фирми, а също и физически лица.Например директорът на отдел кадри, в което и да учреждение или фирма, е администратор. Но администратор би трябвало да е и частният детектив, който прави досиета на своите клиенти и обекти. При условие, че дейността му е легална и не престъпва закона. Посредническата фирма, която търси работа за своите клиенти, също е администратор. Секретарката обаче, която приема заявленията и анкетните карти на работещите и ги предава на завеждащия личен състав, не е администратор. Също така не е администратор и гражданинът, който се опитва да направи досиета на своите съседи или на роднините на съпругата си поради патологичното си любопитство или за да има тема за разговор с приятелите си по чашка. Щом по този начин той изложи на риск честта, достойнството или доброто име на хората, за които е събрал данните, ще подлежи на наказателна отговорност по някой от текстовете на НК.Особено важен е тук и проблемът сконтрола върху администраторитеПроктозаконът го поверява на петчленка, наречена Комисия за защита на личните данни. Членовете й ще се избират от парламента за срок от пет години и по предложение на Министерския съвет. Те няма да могат да заемат и друга длъжност по съвместителство, освен ако преподават или са на научна работа. Комисията ще е нещо като висш надзорник на администраторите - ще води регистър за тях, ще ги проверява, ще дава становища и ще разрешава достъп до данните, ако е предвидено в законов текст, ще дава предписания, ще разглежда жалби и т. н. Това, както и точната регламентация на правата и задълженията на администраторите са новите моменти в уредбата на тази дейност. Всеки ще може, след като си плати такса, да научи кои точно са администраторите на лични данни в службата му или в органите, с които си има работа, както и да разбере какви видове сведения събират те, с каква цел, на какво законово основание, а също и как точно се събират и обработват. Но естествено няма да може да види съдържанието на личните данни, освен на своите собствени. И то при условие, че те не са обвързани с данни на друго лице.Накратко, ако законът за защита на личните данни бъде приет от Народното събрание, ще се сдобием с още една ключалка на касата, където ще се пазят тайните ни. Навярно подобна придобивка няма да ни е излишна по пътя към Европа. Но верни на балканския си скептицизъм май е редно да попитаме: А кой ще ни пази от пазачите?

Facebook logo
Бъдете с нас и във