Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СЛАДКИЯТ ЗВУК НА УСПЕХА

МЕЛОДИЙКИТЕ ЗА GSM НЕУСЕТНО СЕ ПРЕВЪРНАХА В БИЗНЕС ЗА 3 МЛРД. ДОЛАРАВ една мрачна декемврийска сутрин на 1997 г. младият Веску Паананен се събудил с жесток махмурлук след цяла нощ, посветена на финландската водка и бирата. Двайсет и шест годишният Паананен, директор по технологиите на медийната компания Йоми Груп (Yomi), бил изстрелян от леглото от досадното звънене на своята Нокиа 6110. Казах си, че не искам никога вече да чувам това отвратително пип-пип-пип-пип-пиийп. Исках телефонът да ми свири някое парче на Ван Хален и дори бях готов да си платя за това. По онова време желанието на младия финландец е вече напълно осъществимо от гледна точка на технологията - остава му само да спечели за идеята мобилните оператори и производителите на телефони. Но те са глухи за свежото му хрумване. Най-трудно ми беше с операторите - спомня си Паананен. - Чуках на всички врати само за да ми кажат - мелодии за телефон ли, каква е тази щуротия? Накрая почти бях отписал цялата работа.След почти година усилия той най-сетне успява да пробие стената - убеждава шефовете на мобилния оператор Радиолиния, че различните мелодии на GSM-ите ще помогнат на работещите в големи помещения да различават своите обаждания от тези на колегите си. През есента на 1998-а Радиолиния пуска на пазара първите платени мелодии за мобилен телефон, предимно класически хитове като Smoke on the water на Дийп Пърпъл и музиката от Междузвездни войни. Скромната им рекламна кампания бележи раждането на една гигантска индустрия. През 2004-а в света са били продадени 2.6 милиарда мелодии за телефони, една трета от които - само в Япония. Днес този пазар се оценява на 3.2 млрд. щ. долара, а след още четири години ще надхвърли границата на 7-те милиарда, според прогнозите на авторитетната лондонска агенция Овум. Излиза, че мелодийките за GSM са двойно по-доходен бизнес от този с музикални сингли (1.4 млрд. долара). При това в сметката не влизат мелодиите, с които можете да замените скучния сигнал свободно на вашия телефон. Засега те са слабо популярни извън Япония и Корея, но очакванията са до 2008-а този сектор да струва около 2.8 млрд. долара. Посочените данни напълно обясняват и все по-свирепата конкуренция на пазара. В нея вече се замесват и големите звукозаписни компании, които дълго време гледаха с пренебрежение на телефонните мелодийки и дори нямаха претенции за авторски права. Но как изобщо едно толкова елементарно изобретение успя да донесе милиарди? Очевидно тайната не е в музиката, защото в най-добрия случай телефонните мелодии са дълги по 20-30 секунди, пък и съвсем доскоро те само далечно се приближаваха до звученето на оригиналната песен. Обяснението е просто: звънът на телефона, също като модела и връхния му панел, се е превърнал в модно послание. Хората не си купуват мелодийка за телефона, за да се наслаждават на таланта на Кристина Агилера - казва експертът от Овум Дарио Бети. - Те си я купуват, за да покажат на всички наоколо какви са всъщност. За това специфично удостоверение за самоличност най-активните клиенти на мобилните оператори (т.е. - тийнейджърите) са готови да плащат скъпо и прескъпо. Най-високи са цените във Великобритания - там отделна мелодийка за GSM струва между 2.70 и 6.40 долара, докато изтеглянето на цялата оригинална песен от ИНТЕРНЕТ излиза едва 1.45 долара. Но дори и в страните, където услугата е несравнимо по-евтина, бизнесът си е доходен. Немалко клиенти си сменят мелодията по два-три пъти седмично, в зависимост от това, кой оглавява музикалните класации. Последният писък на модата са реалните мелодии - истински откъси от песни, а не електронно синтезирани версии. Въведени в Япония през 2002-ра, а в Европа - едва миналата година, те са най-бързо развиващият се сектор от пазара. И точно тук се намесиха звукозаписните гиганти, още ближещи раните си от 7-процентовия глобален спад в продажбите на музика през 2003-а. Те не притежават никакви права върху синтезираните електронно тонове, но с реалните мелодии нещата се промениха и звукозаписните компании вече искат цели 50% от печалбата. Това е абсолютно резонно, защото точно тези фирми откриват музикантите, развиват ги, записват ги и им плащат хонорарите, обяснява Мат Филипс, говорител на Британското сдружение на фонографската индустрия. Намесата на звукозаписните компании може да предизвика пълен хаос, коментират експерти. Досега мобилните оператори, като Водафоун или Ориндж, прибираха по 40% от цената на всяка продадена мелодия. Други 20 на сто отиваха у композиторите и така компаниите, разработващи и доставящи мелодиите, трябваше да се задоволят с остатъка от 40 процента. Сега гигантите като Сони и Би Ем Джи са насочили погледи именно към техния дял. Ние развихме този бизнес, а днес искат да ни го вземат наготово. Звукозаписните компании трябва да осъзнаят, че 15 или 20% е максимумът, който могат да получат, твърди Еди Бенет, един от шефовете на водещия производител на GSM-мелодии Буонджорно. Бенет и колегите му обаче няма кой знае какви шансове срещу обединените сили на музикалните фирми и мобилните оператори. Единствената възможност пред тях е и те да се обединят. Консолидацията в сектора вече започна: миналата година английската ITouch купи Jippii за 12 млн. евро; а калифорнийската VeriSign плати 273 млн. щ. долара за Jamba!. Нищо чудно тези две сделки да се окажат чисто пилеене на пари. Без смели и бързи решения индустрията, създадена от Паананен, може да свърши така, както бе зачената - с тежък махмурлук.

Facebook logo
Бъдете с нас и във