Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Слабаци и отличници в администрацията

Чиновниците сами си пишат оценки на работата

Интересна акция подеха управляващите за началото на учебната година. В рамките на инициативата "Партньорство за открито управление" те буквално върнаха държавните служители в клас, така че всяка администрация да получи оценка за свършената работа. Уловката е, че в ролята на оценители са поставени самите чиновници. Или казано иначе, те сами ще трябва да преценят дали са се справили със задачите си.

По принцип подобна свобода винаги изкушава. Поради което се очакваше в доклада за самооценката да има единствено шестици. Но за всеобща изненада някои служби са си посипали главите с пепел и са признали провала си. Не е ясно само дали липсата на резултати е вследствие на безотговорност и некомпетентност, или просто става дума за нежелание промените да се случат. Съмненията за последното идват най-вече от сферите, в които се предвиждат реформи - диалога с гражданското общество, електронното управление и прозрачността. Тоест все неща, които никак не са по вкуса на управляващите.

Една от важните мерки в "Партньорство за открито управление" е въвеждането на възможност за национална електронна подписка за организиране на местни граждански допитвания и прояви, както и за намаляване на бюрокрацията и количеството лични данни, които се събират. За целта администрацията на Министерския съвет е трябвало да предложи изменения в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт. До момента обаче не са предприети никакви действия по реализацията на тази мярка. Какви са причините никой не казва. Даден е само нов краен срок за въвеждането на "екстрите" - 30 юни 2018-а.

Правителствената администрация си е писала двойка и по проекта за актуализиране на Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации, както и приемане на нов план и определяне на отговорна институция за изпълнението й. "През отчетния период не са предприети действия по изпълнение на мярката, дължащи се до голяма степен на динамичния политически режим, характеризиращ се с управлението на две служебни правителства, което обуславя и липсата на решение за определяне на отговорна институция за разработване и последващо изпълнение на стратегията", обясняват чиновниците.

На пауза сякаш стоят и изключително важните изменения в Закона за обществените поръчки, които предвиждат предварителна проверка на кандидати в търговете над определена минимална сума и разкриване на крайния собственик на всеки участник в процедурите. Нищо работа за институциите, но вече година и половина не се намира кой да разпише и предложи въпросните разпоредби. Според плана срокът за въвеждането на тези правила е 30 юни догодина, но няма да е никак чудно, ако се окаже, че и това време не е било достатъчно. Очевидно е, че осветляването на крайните собственици на фирмите притеснява не само бизнеса, но и политиците. Ето защо няма никакви обяснения какво е попречило поправките в норматива вече да са направени. 

Ясно е също, че до 31 декември няма да е готова и връзката между Информационната система за управление и наблюдение на еврофондовете (ИСУН) с масивите на НСИ. Идеята в случая е да се постигне по-ефективно управление на публичните ресурси чрез измерване на резултатите от направените инвестиции. По този начин ще се предостави информация и на широката общественост за реалния ефект от разходваните европари. За да се случи това, администрацията на Министерския съвет обяви преди време обществена поръчка за "Развитие, оптимизация и поддръжка на Информационната система за управление и наблюдение", чиято цел бе да осигури възможност за осъществяване на планираната връзка със системата на Националния статистически институт. Само че към момента решението за избор на изпълнител се обжалва.

Като цяло от общо 37 направления само за изброените четири чиновниците са си писали слаби оценки. Което съвсем не означава, че всичко останало е наред. Прословутото изготвяне и внедряване на софтуерни приложения в здравеопазването - електронно направление, електронни рецепти и др., се влачат вече две години. Уж имаше стратегия и за електронното образование, на базата на която трябваше да се случват нещата, но в началото на 2017-а се наложи ключовият документ да бъде актуализиран заради бележки от държавната агенция "Електронно управление". От март пък е налице одобрено финансиране за 12 млн. лв. от оперативната програма "Добро управление", но парите стоят непокътнати. По последна информация чак към края на септември ще се започне с обществените поръчки. 

Подобно е положението и с проекта за трансформиране на първичната регистрация на юридически лица с нестопанска цел от съдебна в административна. За това е необходимо усъвършенстване и надграждане на информационната система на Търговския регистър, но и в този случай обществената поръчка за избор на изпълнител се бави. 

С цяла година ще се забави и създаването на публичен регистър за бюджетен и проектен контрол на електронното управление. Чиновниците обясняват, че са свършили подготвителните работи, но самото създаване на регистъра ще продължи до края на 2018-а. Да не се окаже само, че тогава по-голямата част от проектите за е-правителство и разходите за тях ще са направени и реално системата няма да има какво да следи. 

Що се отнася до шестиците, чиновниците са преценили, че са се справили отлично със седем ангажимента. Обективно погледнато, обаче те не са толкова осезаеми за обществото. Три от "успехите" например са в сферата на екологията - стратегия за е-управление в Министерството на околната среда и водите, внедряване на публичен електронен регистър на инсталациите за летливи органични съединения, както и Национална информационна система за отпадъци с възможност за подаване на заявления, водене на отчетност и предоставяне на информация по електронен път. Държавната комисия по хазарта също е започнала да води и поддържа публични електронни регистри, а министерствата на финансите и на вътрешните работи са публикували данни съответно за макроикономическа прогноза и за миграционните процеси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във