Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СКЪПО НИ СТРУВА ЯДРЕНАТА КОМПЕНСАЦИЯ

В шумотевицата около финансовата рамка, която Европейската комисия предложи за страната ни, никой не се нае да обяснява как и защо Литва и Словакия получиха съответно 285 млн. и 65 млн. евро за затварянето на ядрените си блокове, а българската АЕЦ цели 350 млн. евро. Не бе съобщено също така и каква е съдбата на онези 200 млн. евро, договорени още през 1999 година. А подобни обяснения са повече от необходими. Просто защото инак ще излезе, че сравняваме кон с кокошка.В протоколите за присъединяване на Литва и Словакия към ЕС сумите за атомните централи Игналина и Бохунице са записани не като компенсации, а като средства за подпомагане на извеждането от експлоатация на блоковете и за подсигуряване на определено ниво на ядрена безопасност. Според договора за присъединяване Литва наистина получава за периода 2004-2006 г. 285 млн. евро. В записа обаче се предвиждат нови средства за извеждане от експлоатация след 2007 г., чийто размер не е уточнен. По неофициална информация от наши енергийни експерти, работещи от години във Виена, между Брюксел и Вилнюс е постигнато споразумение за 1.043 млрд. евро.В договора на Словакия са записани 90 млн. евро, разпределени за три години. Други пари не са визирани.От значение в случая са не само сумите, но и договорените срокове. АЕЦ Игналина, в която все още работят два канални реактора с голяма мощност тип РМБК (аналогични на този в Чернобил), осигурява около 70% от електричеството на страната. През 1999 г., благодарение на интензивния натиск от еврокомисаря Гюнтер Ферхойген, Вилнюс се съгласи да затвори първия си реактор през 2004 г., но след присъединяването си към Евросъюза. Въпреки че ЕС настояваше вторият реактор да бъде затворен през 2006 г., окончателният срок в присъединителния договор на Литва е 2009 година. Веднага след подписването на документа литовците задвижиха проект за изграждане на нова ядрена централа и успяха да договорят финансирането му преди президентските избори от януари 2004 година. Впрочем нито Литва, нито ЕС имаха друг ход. Инак страната трябваше да разчита единствено на руски ток.За разлика от балтийската държава, Словакия бе прежалила своята АЕЦ Бохунице и двата й водо-водни реактора тип ВВЕР 430/230 (като технологични параметри идентични с първите два блока на Козлодуй). Правителството в Братислава бе на подобна позиция още в началото на 90-те години, когато отказа финансова подкрепа от ЕБВР, обвързана със затварянето на двата блока. Те продължават и сега да си работят, без каквито и да са модернизации и подобрения. За сметка на това Словакия със собствени средства изгради започнатата АЕЦ Маховице (с други два, пак руски реактора, но с по-висока степен на безопасност). Затова и в преговорния процес Братислава не акцентира върху битката за АЕЦ Бохунице. Въпреки това тя договори сравнително приемлив период за затварянето на двата реактора - съответно 2006 и 2008 година. Освен това успя да увеличи предложените от ЕС 65 млн. на 90 млн. евро, колкото са записани в присъединителния й договор.На този фон още по-любопитно стоят нещата с България. В предложената от Еврокомисията финансова рамка 350-те млн. евро за Козлодуй са разделени на два транша, които тепърва ще се договарят, съобщи министър Милко Ковачев. Първият от 140 млн. евро ще се уточнява в годините между 2004-а и 2006-а, т.е. в предприсъединителния период. Вторият, в размер на 210 млн. евро, пък е за 2007-2009 година. Само че в периода 1998 - 2000 г. страната ни вложи в модернизация на първите четири блока малко повече от 200 млн. щ. долара собствени средства. През 2001-2002 г. централата модернизира и реактори ІІІ и ІV за общо 30 млн. лв., а през миналата година за допълнителни подобрения на двата блока бяха платени около 15 млн. лева. Така общата сума, похарчена от България за първите четири реактора, доближава (по сметки на централата) 280 млн. евро. До момента за тях от ЕС сме получили 24 млн. екю по споразумението с ЕБВР от 1994 година. От 200-ата млн. евро, обещани при подписването на меморандума Ферхойген-Михайлова през 1999 г., досега пък са договорени само 100 млн. евро. От тях обаче само 64.5 млн. евро са отишли в централата (около 20 млн. са изядени на зелено за предишни дейности). Останалите 35.5 млн. евро са пренасочени към други енергийни проекти (основно към топлофикациите в София и Перник). Вторите 100 млн. евро по меморандума от 1999 г. тепърва ще се договарят. Сумата най-вероятно ще е част от онези 350 млн. евро финансова помощ от ЕС, обещани ни през седмицата, обясниха експерти от енергийното ведомство. Така че на практика може да се окаже, че новото обещание на Евросъюза не е за 350, а за 250 млн. евро. Впрочем още в края на април 2003-а, при посещението си в София еврокомисарят Лойола де Паласио заяви, че според оценките на Евросъюза спирането на III и IV блок през 2006 г. ще струва 250 млн. щ. евро.Казано с други думи, ако Съветът на министрите на ЕС одобри предложената финансова рамка, общата сума, която ще получим за затварянето на първите четири блока в Козлодуй, ще е 314.5 млн. евро и 24 млн. екю. Което е доста под 550 млн. евро, визирани в официалните съобщения. Отделен е въпросът, че България единствена без спорове прие всички срокове, предложени от ЕС. На всичко отгоре преговарящите обещаха да затворим и два реактора (блокове ІІІ и ІV), чиято безопасност според всички международни инспекции съответства на световните стандарти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във