Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СКРОИХА ШАПКАТА НА МЕДИЦИНСКИТЕ КОЛЕЖИ

Десет години изглеждат предостатъчен срок за решаването на който и да било административен проблем. Стига, разбира се, да не става дума за българската администрация. На нея времето от 1995-а насам така и не й стигна, за да реши проблема с полувисшето образование. Още тогава бе ясно, че то трябва да се приравни с европейските стандарти, в които се признават само две образователни степени - бакалавър и магистър. Вместо това тукашните законодатели измислиха съвършено безполезния компромис с въвеждането на степен специалист и обрекоха т.нар. колежи цяло десетилетие да произвеждат кадри, чиято квалификация не се признава никъде по света, а скоро няма да се признава и в България. Сега, когато ножът опря до кокала, законотворците се посъбудиха и се заеха да въведат ред поне в хаоса около медицинските полувисши учебни заведения. Но цената на отлагането до последно ще е висока - вместо да получат възможност постепенно да се впишат в изискванията, сега те трябва да ги изпълнят наведнъж или просто да потънат в небитието. Повечето от 14-те медицински колежа у нас ги чака точно тази съдба. Според направените поправки в Закона за висшето образование тези колежи ще се преобразуват във факултети или филиали към различни ВУЗ-ове. Но такива са перспективите само за студентите по стоматология, фармация, бъдещите медицински сестри и акушерките. Какво ще стане с другите випускници - рехабилитатори, лаборанти, масажисти - не е ясно. Един от обсъжданите варианти е тяхното обучение да става в професионалните гимназии, като накрая завършилите ще получават дипломи за средно специално образование. Новите изисквания в закона са по силите максимум на пет от медицинските колежи. Те включват наличието на 40-членен преподавателски състав (от който поне половината - на основен трудов договор) и ангажимент поне 75 на сто от лекционните курсове да се четат от хабилитирани преподаватели. Така благодарение на дългогодишните си традиции единствено колежите в София, Варна, Бургас, Стара Загора и Плевен имат готовност да станат факултети. Останалите девет категорично не отговарят на новия регламент. Според председателя на парламентарната Комисия по здравеопазване Борислав Китов проблемът с колежанското обучение е трябвало отдавна да бъде подготвен за решаване от Министерството на образованието. Не е работа тепърва комисиите да се занимават с въпроси, които изискват спешни действия във връзка с присъединяването ни към ЕС, подчерта той. След като промените влязат в сила, студентите по съответните специалности ще могат да продължат обучението си в степен бакалавър, без да полагат конкурсни изпити. Но дори и тогава тяхната квалификация най-вероятно няма да се признава в Европа, защото самите ни програми за обучение още не са съобразени с тези на общността. За медицинските сестри, придобили обаче степен специалист, законът предвижда две възможности. При петгодишен стаж те ще получат автоматично степен бакалавър от образователното министерство, но тя ще е валидна само в България. Ако тези медицински работници искат да се реализират на европейския пазар (на който между другото има голямо търсене на подобни специалисти), ще трябва да посещават допълнителни курсове и да полагат нови изпити. Всъщност спънките през реализацията на нашите медицински сестри в чужбина са по-скоро добра новина предвид острия им недостиг и в българските болници. При ниското заплащане на труда им затрудненията при получаването на европейски лиценз и намаляването на учебните заведения едва ли скоро този недостиг ще бъде наваксан.

Facebook logo
Бъдете с нас и във