Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СКРИТИТЕ БОНУСИ В СДЕЛКАТА ЗА ТРИТЕ ТЕЦ

Агенцията за приватизация, енергийното министерство и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) ще трябва доста напрегнато да се надбягват с времето, за да успеят да приключат със сделката за електроцентралите в Русе, Варна и Бобов дол преди изборите - през първите десетина дни на юни (преди седмица срокът за подаване на окончателните оферти бе удължен до 27 април). Задачата на държавните ведомства се усложнява и от факта, че трите ТЕЦ не могат да бъдат продадени на всяка цена (както БТК например). Приватизацията им трябва да се превърне в емблематична сделка за икономическата политика на правителството на Симеон Сакскобургготски. Затова при нея трябва да се получат максимални цени за централите, без това да се отрази на стойността на тока за крайните потребители. Иначе управляващата партия може да си вкара доста сериозен автогол, и то в самия край на мача. За да платят добра цена обаче, бъдещите собственици трябва да получат максимално изгодни условия: и при самата продажба, а и при работата на ТЕЦ в дългосрочен план. Осъществяването на самата сделка не би трябвало да предизвиква проблеми: процесът е по-скоро технически и няма да затрудни нито Агенцията за приватизация, нито консултантите от Креди Сюис Фърст Бостън. А в техните задължения влиза да предложат брилянтна финансова схема на сделкатаЗа купувача е изгодно плащанията да бъдат максимално разтеглени във времето, а част от парите да влязат в самите централи, от което печелят новите собственици. За управляващите пък е по-изгодно след сделката да обявят в публичното пространство сборна цена, която е значително по-висока от реалната стойност на извършените сделки. Тъкмо там е и първият препъникамък. В окончателните си оферти кандидат-купувачите ще трябва да предложат цена за 100% от акциите на всяка от трите централи. Реално обаче при подписването на договора бъдещият собственик ще плати едва 31% от оферираната цена. Други 20% ще бъдат затворени в доверителни сметки - за обезпечение на купувача срещу евентуални бъдещи искове или необявени задължения на централите и за цените на задължително изкупуваната електроенергия през следващите пет години. Със сума, равна на 16% от акциите, ще бъде увеличен капиталът на съответната централа (т.е. купувачът ще плати сам на себе си и ще може да използва парите за най-належащите инвестиции в ТЕЦ). Парите за останалите 33% плюс за дължимите лихви също ще бъдат внесени в хазната, но до... 30 юни 2007 година. При подписване на договорите обаче като постигната цена правителството ще обяви стойността на 100% от акциите на трите централи плюс обещаните от купувачите инвестиции, което е значително повече от реално платените пари (този похват, известен сред инвестиционните банкери като оптична цена, се прилага доста често при големите сделки на лондонското Сити и отвъд Океана).Впрочем АП и консултантите от Креди Сюис Фърст Бостън предвиждат да оставят опцията отворена, така че бъдещият собственик сам да прецени дали плащането на цялата сума в кеш в момента на приключване на сделката не е за предпочитане пред утежняващите лихви. Но реално макар че и 11-те одобрени кандидати са мощни енергийни компании, те най-вероятно няма да финансират сами сделката, а ще използват кредитен ресурс. В такъв случай двегодишната отсрочка е твърде изгодна опция и те ще се възползват от нея, твърдят експерти. Публичното мнение обаче едва ли ще приеме добре отворената схема, която може да хвърли сянка върху цялата сделка. Освен че не дава обективна оценка на подадените оферти, отложеното плащане предизвиква и допълнителни въпроси. Най-трудно от АП ще обяснят защо 33-процентният пакет ще бъде продаден на същия купувач по цени, получени при сделката, но парите ще бъдат платени едва след две години. Ако целта на продажбата са максимални постъпления в държавния бюджет, както обяви АП, защо не предвиди пакетът да се пласира на борсата например, както стана с БТК? Акциите на телекома, всяка от които бе оценена на 102.12 лв. при приватизационната процедура, достигнаха 1104 лв. при борсовата продажба срещу компенсаторки, а през седмицата на вторичния пазар се търгуваха малко над 346 лева. Отсрочената продажба крие и опасността допълнителният пакет да бъде купен от трети, неизвестни засега фирми. А иначе кандидатите ще се класират по предложената цена за 100% от активите на дружествата и инвестиционната програма.Не е за подценяване и проблемът с реакцията на притежателите на компенсаторки. В решението си от 25 ноември 2004 г. Министерският съвет (доста след началото на сделката през пролетта на 2004 г.) включи електроцентралите в Русе, Варна и Бобов дол в списъка на дружествата, част от акциите на които могат да бъдат пуснати на борсата срещу непарични платежни инструменти. Изрично бе уточнено, че става въпрос за пакети до 10% от капитала им. Решението на кабинета обаче не означава задължително качване на пакета на борсата, а само допуска такава възможност.Колкото и да е важна, финансовата схема може само частично да повлияе върху предложената от купувачите крайна цена. По-значително въздействие върху нея ще има нормата на печалбата, която частните вече дружества ще могат да начисляват след приватизацията. Очакванията на кандидатите бяха, че тя ще е 12% върху инвестирания в сделката капитал - толкова, колкото получиха новите собственици на електроразпределителните дружества. В края на миналата седмица обаче председателят на ДКЕВР проф. Константин Шушулов заяви, че при електропроизводствените дружества нормата на печалбата ще е по-ниска, отколкото за ЕРП. А това със сигурност ще натисне надолу цените в окончателните оферти за трите централи.Най-сериозният въпрос обаче, който ще определи крайната цена на трите централи, е дали ще има дългосрочни договори за електроенергия - за разполагаемост и за изкупуване - с каква продължителност ще са те и каква част от мощностите ще обхванат. Кандидат-купувачите, подкрепени от консултанта Креди Сюис фърст Бостън, настояваха за десетгодишни контракти, но тогавашният министър Милко Ковачев остро се противопостави с аргумента, че ще бъде създадена заплаха за либерализирането на енергийния пазар. След оспорвани няколкомесечни дискусии и помощта на британската юридическа компания Нера в края на миналата седмица най-накрая ДКЕВР одобри проект на насоките за регулиране на електропроизводствените мощности. Според документа централите във Варна и Бобов дол ще могат да подпишат с НЕК петгодишни договори за разполагаемост (сиреч електрокомпанията ще им плаща да поддържат мощностите си в готовност плюс малък процент печалба). Тези разходи ще бъдат калкулирани в таксата за пренос на тока по мрежата и така ще се разпределят пропорционално между потребителите. Какви точно цени ще бъдат определени при подписването на дългосрочните контракти ще стане ясно едва през септември, когато енергийният регулатор одобри новите тарифи на тока, заяви проф. Шушулов. Със сигурност обаче купувачите ще знаят тези цени още при подписването на сделката. А и ще получат обвързващи гаранции, че точно те ще бъдат вписани в контрактите с НЕК. Според действащата нормативна база цената за разполагаемост включва постоянните оперативни разходи и инвестициите за рехабилитация и достигане на екологичните стандарти. По груби сметки на енергийното ведомство договорите за разполагаемост на трите централи ще повишат цената на електроенергията за крайните консуматори средно със 7.5 до 10% през всяка от петте години на контрактите. Така още през следващия отоплителен сезон домакинствата ще плащат за киловатчас през деня не 17.4 стотинки (каквато е досегашната тарифа), а 19.14 стотинки. От 9.3 стотинки за киловатчас нощният ток ще стане 10.23 стотинки. В края на петте години пък цената на електроенергията ще е вече 28 стотинки през деня и близо 15 нощем. Впрочем продажбата на трите ТЕЦ обещава и още едно поскъпване на електроенергията То е от допълнителните контракти, които две от централите ще подпишат с НЕК. Предвижда се енергията от единия кондензационен блок на ТЕЦ Русе да бъде свободно продавана на пазара, а за останалите два блока новите собственици да получават преференциална цена за изкупения от компанията ток от комбинирано производство (в момента НЕК плаща 80 лв. за мегаватчас, но се очаква преференциалната цена да бъде увеличена с около 10% в края на април). ТЕЦ Бобов дол пък ще подпише с НЕК допълнително и договор за изкупуване на тока, произведен с местни въглища от един от трите 210-мегаватови блока на централата. Продължителността на контракта ще е до пълното отваряне на пазара през 2007 година. Изброените проблеми са валидни при продажбата и на трите централи. Отделно от това около сделката за ТЕЦ Бобов дол се нароиха още куп въпросителни, свързани с факта, че тя единствена от трите продавани ТЕЦ работи на местни въглища. А за да формира своето окончателно предложение, бъдещият й собственик трябва да е наясно какви ще са задълженията му за изкупуване на тези въглища: какви количества, на какви цени и за колко години. А подобна клауза ще фигурира задължително в договора за приватизация, твърдят от преговарящия екип. На потенциалните купувачи е предоставена подробна информация за 16-те въгледобивни предприятия в мини Бобов дол. Във въглищните папки със сигурност е описано, че само две от добивните дружества са държавни (мина Перник и мина Бобов дол). Записано е още, че мини Витрен и малката Въглища Перник са собственост на местни физически лица. Едва ли обаче е уточнено, че останалите, които са и основните доставчици на централата, са част от енергийната империя на самоковския бизнесмен Христо Ковачки. Така че преди да определят офертната си цена за централата, кандидатите предварително трябва да знаят стойността на въглищата, които ще купуват от него. Абсурдно е да се смята, че те ще успеят да се спазарят със самоковския бизнесмен преди 27 април. Още повече че и самите потенциални купувачи пазят в тайна за коя от централите ще подадат окончателни оферти. Затова, според осведомени в АП, съвместно с ДКЕВР, обмислят вариант кандидатите да получат гаранции, че НЕК ще изкупува енергията от ТЕЦ Бобов дол на крайна цена, в която ще се калкулират стойността на въглищата, експлоатационните разходи на електроцентралата, инвестициите за модернизация и рехабилитация на блоковете плюс нормата на печалба. Не е ясно каква част от описаните параметри ще станат известни при самата продажба. Сигурно е само, че преди изборите управляващите ще се напънат да се похвалят с успешна сделка за около 350 млн. евро (такива засега са неофициалните очаквания на преговарящия екип). За конкурентите в предизборната битка явно остава да спрягат поскъпването на тока, забавената приватизация и другите скрити бонуси на сделката.

Facebook logo
Бъдете с нас и във