Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СКРИХА МИЛИАРДА НА ДОГАН ПОД ЧЕРТА

Поисканите от Ахмед Доган 1 млрд. лв. от фискалния резерв за насърчаване на икономиката са предвидени в проектозакона за бюджета за 2004-а, макар и в неявен вид. В графата Финансиране на бюджетния дефицит - като възмездно финансиране, е записана сумата от 775 млн. лева. Това са средствата, които ще се извадят от фискалния резерв (т.е. от спестяванията на правителството) и ще се инвестират в различни проекти. Освен това за финансиране на дефицита са предвидени още 20 млн. лв. за придобиване на акции от държавни предприятия.Отделно за Автомагистрали е обещана субсидия от 200 млн. лв., която ще се отчете като разход на бюджета за тази година, но ще се харчи догодина.Ако съберем числата, получаваме 995 млн. лв. за проекти, които тепърва ще се разглеждат и одобряват.От предвидените за насърчаване на икономиката 775 млн. лв. една част ще отиде за увеличаване на капитала на държавното предприятие Автомагистрали, а друга част ще бъде предоставена на фонд Земеделие, както и на новата Национална горска компания. Една от малкото ясни суми в бюджет 2004 е тази за фонд Земеделие - 100 млн. лв., които ще бъдат предоставени като възмездно финансиране на фермерите, а други 50 млн. лв. ще бъдат дадени като субсидия (тя е разход за бюджета). Според земеделския закон, през 2004-а трябваше да се дадат 180 млн. лв., като министър Мехмед Дикме първоначално настояваше половината да е субсидия и да не се връща от фермерите. Освен това той вече прокара закон за създаване на Национална горска компания, за която от резерва ще бъдат извадени 42.5 млн. лева. Не е известно как ще се разпределят останалите 633 млн. лв. от скрития параграф. А в бюджета за 2003-а сумата на възмездното финансиране бе далеч по-скромна - над 14 млн. лева. Но допълнителният милиард не е всичко. Публичните инвестиции догодина ще бъдат 1.33 млрд. лв., от които 624 млн. лв. ще бъдат похарчени директно от републиканския бюджет. Тук се включват: изпълнението на Транзитни пътища III, разширяването на Летище София и Пристанище Бургас, първият етап от строителството на Дунав мост 2, електрификацията на жп линията Пловдив - Свиленград, депа за отпадъци. Това са сумите, които правителството признава за разход и те нарастват скромно - със 7.9% спрямо тази година. Съвсем различен случай е милиардът, скрит като финансиране на дефицита. Едва ли е случайно, че министрите премълчаха за тази цифра - става дума за пари, които могат да бъдат похарчени напълно безконтролно и без угризения за официалния бюджетен дефицит. Само дето този счетоводен фокус няма да остане незабелязан от мисията на МВФ, която ще пристигне на 12 ноември.Едва ли само натискът на ДПС е склонил кабинета да извади посочената сума от резерва. Но е факт, че досега Ахмед Доган поиска най-многоТой вдигна мизата в навечерието на местните избори, докато преди първите преговори с Международния валутен фонд в средата на септември говореше за суми от порядъка на 250-400 млн. лева. Впоследствие Доган конкретизира, че през следващите две години са необходими по 500 млн. лв. за строеж на магистрали. А до миналата година витаеха идеите с резерва да се строи АЕЦ Белене и да се създаде новата държавна авиокомпания. Вицепремиерът Николай Василев почти бе успял да договори участие на правителството в рисковия инвестиционен фонд, а наскоро заместникът му в транспортното министерство Никола Янков поиска 42 млн. лв. от резерва (или от тазгодишния бюджетен излишък, което е почти същото) за увеличаване на капитала на параходство Български морски флот. Обърнете внимание - с тази сума трябваше да се погасят дългове на параходството по три данъчни акта. Вероятно има и други кандидати за подобни трансфери, за които обаче се мълчи.Финансовият министър Милен Велчев за първи път показа готовностда обсъжда предложението за инвестиране на резерва в икономиката по време на срещите си с представителите на Фонда във Вашингтон през октомври 2003-а. Тогава стана ясно, че МВФ е склонен да подкрепи подобни мероприятия, но само ако сумите се отчетат като разход на бюджета, т.е. ако се отразят в дефицита. Възмездното финансиране обаче заобикаля това ограничение - то предвижда просто парите да се извадят от фискалния резерв, без да се отчитат като бюджетен разход. На жаргона на финансовото министерство това са т. нар. операции под черта (в закона за бюджета те са закодирани в термина финансиране на бюджетния дефицит). По този начин се отчитат постъпленията от приватизация (които не се водят като приход на бюджета), от реализираните емисии на държавни книжа и от привлечените външни заеми, като от тях се вадят сумите за изплащането на главници по държавния дълг. Всички тези операции водят до увеличаване или намаляване на фискалния резерв. Над чертата пък са текущите приходи и разходи на бюджета, чиято разлика формира дефицита. И гласувайки Закона за бюджета, депутатите на практика дават своя глас за това, как да се харчат именно тези пари през съответната година. А какво прави държавата със сумите под чертата, общо взето, не се контролира от парламента. Разбира се, правителството не може да си позволи да изхарчи повече, отколкото е натрупало по сметките си. Но тъй като фискалният резерв е голям (над 4.45 млрд. лв. към 30 септември 2003 г.), изглежда, че може да се харчи много.Всъщност не е така. Във въпросната сума влизат например 800 млн. лв. на здравната каса към началото на септември (те тепърва ще намаляват, тъй като касата излиза на дефицит, който ще попълва от резерва си), както и пари на извънбюджетни фондове (например за покриване на разходите по приватизация), които няма как да се дадат за пътищата или за горите. Голяма част от фискалния резерв са временно свободни средства на бюджета. До края на септември 2003-а хазната отчита излишък от 848 млн. лв., но това превишение се дължи на икономията на разходи през годината (например бяха задържани 500 млн. лв. преводи за общините). То ще бъде стопено през декември. Освен това финансовият министър вече обеща, че ще бъде раздадена 13-а заплата на бюджетните служители. Така че до края на годината фискалният резерв вероятно ще падне до около 3.5 млрд. лв. (освен ако не се случи някоя голяма приватизационна сделка).По-важното е да се напомни, че според споразумението с МВФ за тази година той не може да е по-малко от 2.4 млрд. лева. Едва ли Фондът ще склони тази сума да се намали догодина (по-скоро обратното). Парите на правителството влизат във валутния резерв на страната, а, заради дефицита на текущата сметка, именно с тях са свързани големите опасения на хората от екипа на Джералд Шиф.Излиза, че желанието да се изхарчат 1 млрд. лв. за инфраструктурни проекти и други насърчителни мерки е точно на предела на възможностите на хазната. Тя рискува да се движи по ръба на бръснача. И в случай че ковчежниците се издънят, да се стигне до намаляване на валутните резерви на страната. Освен това пускането на 1 млрд. инвестиционни лева на пазара ще има и инфлационни последици. Другият риск е свързан с начина на използване на тези средства, който засега е неизвестен. Напълно неясно е например какво ще спечели икономиката от увеличаването на капитала на БМФ или пък от създаването на горската компания. Записаната сума на допълнителните инвестиционни разходи е таван, който може и да не се изпълни, успокои високопоставен представител на Министерството на финансите. Но обещанието за харчене на спестените пари вече е поето и това със сигурност ще натрупа опашка от лобисти пред министерските кабинети.

Facebook logo
Бъдете с нас и във