Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СКАНДАЛ В ПАРЛАМЕНТА ЗА ЗДРАВНИЯ БЮДЖЕТ

Депутатите от здравната комисия за малко не провалиха приемането на новия държавен бюджет в пленарната зала. На драматичното, продължило повече от три часа заседание на комисията в сряда (14 ноември), народните избраници изведнъж поискаха от Министерството на финансите да увеличи парите за здравеопазване за догодина и да промени разпределението им между общинските бюджети и този на здравната каса.В разгорялата се словесна престрелка докторите депутати обвиниха заместник финансовия министър Кирил Ананиев, че не разбира от здравеопазване. Представителите на двете министерства - финансовото и здравното, вкупом с депутатите взаимно си разменяха обвинения кой досега не си е свършил работата и е виновен за критичната ситуация в здравната система. Всеобщо недоволство обаче предизвика здравният министър Божидар Финков, когато оспори сумите, записаните в проектобюджета, гласуван и от самия него на заседанието на правителството. Причината за бурните дебати бе, че според депутатите парите за здравеопазване в проектобюджета на държавата за 2002 г. не са достатъчно и само ще се запушват дупките в разходната част. Според сметките, от консолидирания държавен бюджет догодина за здравеопазване ще се похарчат 1.320 млрд. лв., което е само със 128 млн. лв. повече от 2001 година. Проблемът е, че от предвиденото увеличение не остава нищо, ако се приспаднат задълженията на болниците, финансирани от републиканския бюджет, които още до края на тази година ще стигнат 100 млн. лева. Висят още 30 млн. лв. от тазгодишния дефицит за животоспасяващи лекарства и заради бъдещото поскъпване на медикаментите, които след Нова година ще бъдат облагани с ДДС. Като се сметнат и по-високите разходи, които лечебниците ще направят заради поскъпването на тока и на парното, те пак ще излязат на червено. А за инвестиции за всички болници догодина остават 5 млн. лева. Резултатът от този тотален недостиг на пари е, че здравеопазването, което сега е в агония, догодина ще е още по-зле и просто няма да устиска, постави диагнозата депутатът д-р Борислав Китов.Най-застрашено е положението на болниците. Според проектобюджета през 2002 г. за тях са предвидени 233 млн. лв. - при 236 млн. лв. през 2001 година. Заместник-шефът на здравната комисия Кръстьо Петков посъветва министър Финков, преди да се приеме бюджетът, да разходи представителката на МВФ Пирита Сорса да види що е българска болница и да я омае за повече пари, като напомни за нестандартния подход на Александър Божков към Ан Макгърк преди години.Идеята, която здравните депутати обсъждаха три часа, бе от рода на сметки без кръчмаря. Те поискаха от републиканския и общинските бюджети да се изтегли целият ресурс за болниците и тези средства да минават през един финансиращ орган - Националната здравна каса. Аргументът бе, че така малкото пари ще се използват по-рационално, защото касата плаща за реално извършени медицински услуги, а не за издръжката на болницата единствено защото я има като сграда. Самият бюджет на касата обаче ще бъде обсъден на общото й събрание следващата седмица (22 ноември), а на 23 ноември и на извънредно заседание на правителството, съобщи финансовият заместник-шеф на Националната здравна каса Надежда Генева. Искаме парите да се увеличат още сега, а не към 30 юни догодина, и да се дадат за извършени дейности в болниците, заяви доц. Щерев. Ако изтеглим сега парите за болниците от общинските бюджети, ще върнем държавния бюджет на изходна позиция, предупреди Кирил Ананиев, но няма време за преизчисляването му. Освен това, според заместник финансовия министър, неговият екип не може да направи никаква промяна в движението на парите, защото няма обективни показатели за финансиране на здравните дейности, на които да се опре. Чрез тези показатели би трябвало да се определи дали дадена болница има право на живот. Финансовото министерство можело да остойности политиката по здравеопазване, ако знае каква е тя. Стигнали веднъж до липсващите критерии, депутатите се усетиха в задънена улица и... приеха проектобюджета в стария му вариант. И за какво толкова спорихме, не спря да се чуди доц. Щерев.

Facebook logo
Бъдете с нас и във