Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СИНДИКАТИ И МИНИСТРИ СЕ РАЗБРАХА ДА СПАЗВАТ ЗАКОНА

Влизането в пълна сила на Закона за безопасни и здравословни условия на труд от 1 януари тази година ни развързва ръцете. Ще бъдем безкомпромисни към бизнеса, който не желае да инвестира в подобряване на условията на работа, заяви министърът на труда и социалната политика Христина Христова след спешното заседание на Националния съвет по условията на труд, състояло се на 20 януари. Социалните партньори и държавата се споразумяха, че законът ще бъде спазван. Но както се казва - след дъжд качулка. Шестгодишният гратисен период преди влизането в сила на гореспоменатия закон изведнъж се оказа една от най-сериозните грешки, допуснати от държавата в тази област. Бизнесът обаче едва ли ще се съгласи с това. За да се приведат условията в едно предприятие в съответствие с изискванията за безопасен и здравословен труд, са необходими значителни средства, особено за комбинат с мащаба на Кремиковци. Голяма част от инсталациите в металургичния комбинат работят още от 60-те години. Този факт никак не е за пренебрегване, още повече като се има предвид, че по-голямата част от оборудването в българските предприятия е на възраст над 30 години. Например, за да въведе безопасни условия на труд Кремиковци, трябва да бъде изцяло преоборудвано - което не може да си позволи. Значи ли това, че комбинатът ще бъде спрян? Особено когато в него работят повече от 5 хил. души и той осигурява 30% от товарите на БДЖ. Според експерти спирането на тежки производства като това на Кремиковци изисква години, иначе може да се стигне до екологична катастрофа. Председателят на КНСБ Желязко Христов твърди, че около 1200 предприятия са потенциално опасни за работещите в тях около 320 хил. души.Главна инспекция по труда съобщи, че през миналата година са били спрени 1327 машини, а извадените от производство съоръжения през 2002 г. са били 867. Досега инспекцията имаше право да наложи тази мярка само на нови предприятия, но най-проблемни са тези от металургията, химията и добивната промишленост. От тази година инспекцията вече ще има право да затваря и мощностите на старите промишлени гиганти, наследени от тоталитаризма. Можем само да гадаем колко ще нарасне броят на спрените съоръжения. Редица работодатели са съгласни, че трябва да се предприемат такива мерки. Това обаче трябва да стане чрез икономически стимули за тези, които инвестират в подобряване на условията на труд, а не чрез санкции. Икономическите облекчения могат да бъдат данъчни или митнически, предлагат предприемачите. Впрочем чл.53 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) предвижда с нормативни актове да бъдат въведени именно такива мерки. На практика обаче подобни стимули не се използват. Единственото изключение е - покупката на специалното работно облекло и на лични предпазни средства се признава за разход и така се намалява данъчната основа за облагане на предприемачите.Колкото до задължителните застраховки на работниците за рисковете трудова злополука и професионална болест, те и сега са задължителни - чл. 52 от ЗЗБУТ заставя работодателя да застрахова за своя сметка трудещите се в неговото предприятие. Какви са санкциите, ако не го направи, обаче законодателите са пропуснали да уточнят. Въпреки че законът влезе в пълна сила едва тази година, вече е сформирана работна група, която да изготви проект за неговото изменение. Според социалния министър Христина Христова, той ще бъде внесен в Министерския съвет още на 27 май. Създадени са още няколко работни групи, които трябва да се заемат с реализацията на спешните мерки, приети на Националния съвет по условия на труд. Една от тях е изготвянето на специален закон, който да урежда дейността на Главна инспекция по труда. Сега нейните правомощия и задължения са уредени в Кодекса на труда. Промени ще бъдат направени и в Наредбата за категоризация на труда. Според информация на КНСБ 5800 работници в над 180 предприятия работят в среда с канцерогенно и мутагенно действие и те трябва да бъдат прекатегоризирани. Едва ли има друг нормативен акт у нас, чието спазване да е свързано с формирането на толкова много работни групи, които да създават схеми за прилагането му. Председателят на КНСБ Желязко Христов, който нарече престъпен формализъм дискусиите, които се развихриха след злополуката в Кремиковци, този път изглежда прав.

Facebook logo
Бъдете с нас и във