Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СИАМСКИТЕ БЛИЗНАЦИ ХИМАТЕХ - РОЖБА НА ЧИНОВНИЧЕСКО БЕЗХАБЕРИЕ

ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ В ПРАВНИЯ МИР СЪЩЕСТВУВАТ ДВЕТЕ ФИРМИ С ЕДНО ИМЕ, АДРЕС И ИМУЩЕСТВОЧе България е страната на парадоксите е повече от очевидно. Но кой знае защо всяко ново доказателство в подкрепа на това твърдение все още изненадва публиката. Поредният пример за куриозните ситуации, които могат да забъркат изпълнителната, законодателната и съдебната власт, е историята с държавната фирма Химатех и нейния едноименен клонинг. Всъщност става дума за две фирми - едната все още е държавна, а другата е вече частна - които вече тринадесет години съществуват паралелно в правния мир поради съдийска грешка или чиновническо недоглеждане. Освен името им напълно идентичен е и предметът на дейност, регистрирани са на един и същ адрес, с приблизително еднакъв капитал. И цели 11 години двете (!) се управляват от един същи директор. Според бивши служители на Химатех този парадокс илюстрира убедително гнусното съсипване на химическата ни индустрия през годините на прехода. Причината да се наруши тринадесетгодишното мълчание около него е делото, заведено от един от дребните акционери на 8 април 2003-а за обявяване на едно от дружествата близнаци за недействително. На бул. Искърско шосе N14 се издига прочутият някога Централен институт за химическа промишленост. Той е приемник на създадения през 70-те години на миналия век Научноизследователски институт, смятан тогава за гръбнака на химическата индустрия. В него е кипяла научно-развойна и внедрителска дейност в областта на фармацията, металургията и селското стопанство, имало и засекретена лаборатория за създаването на нетрадиционни материали за военната промишленост. Именно в този институт преди трийсетина години е изобретена материята, от която се изработват българските противогази и други средства за защита от бойни отровни вещества. Днес институтът не съществува. Сега неговите площадки, които навремето са били оборудвани по последна дума на техниката и в които държавата е наливала милиони валутни левове, са превърнати в обикновени цехове за производство на пластмаси за бита и в дърводелски работилници. А в административната сграда на института мирно съжителстват петнадесет фирми, между които и държавната и частната Химатех. Прелюбопитна е хронологията на тяхното създаване и последвалата приватизация на едната. На 1 октомври 1990 г. Софийският градски съд на основание на Указ N56 за стопанска дейност вписва в регистъра под N224 фирма Химатех, дъщерно дружество на съществуващото тогава държавно обединение Химинвест. То е с уставен фонд 6 687 000 неденоминирани лв. и се представлява от Иво Йорданов Златанов. В решението на съда надлежно е записано, че с обнародването му в Държавен вестник се прекратява съществуването на Централния институт за химическа промишленост (ЦИХП), а новосъздадената дъщерна фирма поема активите и пасивите му. Разделителният протокол е подписан на 29 април 1991 година. Две седмици преди това тогавашният министър на индустрията, търговията и услугите Иван Пушкаров издава заповед (РД 16-148/12.04.1991 г.) за ликвидиране на фирмата майка Химинвест. До този акт обаче така и не се стига. Ликвидационен баланс и до момента няма. Причината е, че след като през декември 1995-а председателят на ликвидационната комисия Илия Илиев умира, принципалът - Министерството на икономиката, не назначава негов заместник и така е до ден днешен. Така или иначе, според баланса към 31 март 1991 г., активите на бившето държавно обединение Химинвест (в това число и ЦИХП) поемат няколко фирми, включително и дъщерната Химатех с директор Иво Йорданов Златанов. Само три месеца по-късно се случва нещо повече от странно - на 28 юли, следва нова заповед РД-17-56, с която (отново) Иван Пушкаров разпорежда да бъде прекратена дейността на Химинвест и с активите и пасивите й да бъдат създадени 11 акционерни фирми, сред които и новата Химатех. В приложение към същата заповед е записано, че Централният институт за химическа промишленост е преобразуван в акционерна фирма Химатех с предмет на дейност научноизследователска, внедрителска и търговска дейност и с уставен фонд 6 447 000 неденоминирани лева. Странно защо се пренебрегва фактът, че половин година по-рано със съответното съдебно решение институтът вече е ликвидиран и неговите активи са притежание на дъщерната фирма Химатех. Случайно или не, на тази подробност не обръща внимание и Софийският градски съд, който на 11 октомври 1991 г. под N75 вписва във фирменото отделение еднолично акционерно дружество. То е 100% собственост на държавата, със същия адрес, с уставен капитал 6 447 000 недоминирани лева и със същия директор - Иво Йорданов Златанов. Пред в. БАНКЕРЪ той заяви, че това се е случило и с други звена на бившето химическо ДСО. Не сме само ние. Подобни неща ставаха при преобразуването на бившите ДСО-та, коментира Златанов. В подкрепа на твърдението си той посочва и друг случай на появили се в правния мир фирми близнаци след преструктурирането на същото обединение Химинвест - дъщерна фирма ХЕМ и ХЕМ АД.На 1 ноември 1991 г. той внася до председателя на фирменото отделение на Софийския градски съд молба за вписване на еднолично акционерно дружество - новата Химатех. Не е ясно защо и как магистратите пренебрегват приложеното писмо от държавна фирма Информационно обслужване, че дружество със същото име вече съществува. Те не вземат под внимание и молбата му да бъде прекратена дейността на дъщерното предприятие и неговите активи и пасиви да се поемат от новорегистрираното дружество. Според адвокати, запознати със случая, към датата на регистрация на второто дружество неговият капитал (естествено) не е бил внесен реално, тъй като цялото имущество на ЦИХП вече е било наследено от друго самостоятелно юридическо лице - дъщерната фирма Химатех, регистрирана по надлежния ред. До този момент, аргументират се те, няма нито един документ, който да докаже, че капиталът е бил изваден от активите на дъщерната фирма и е прехвърлен в активите на второто учредено дружество със същото име. Следователно в новата Химатех не е внесена предвидената от закона част от капитала, коментират юристите, поради което дружеството е недействително, а 6447-те акции с номинал 1000 лв. са книжа без покритие. Но през 1997 г. служебният кабинет на Стефан Софиянски - явно без да подозира за бомбата със закъснител, завещана му от Иван Пушкаров, и кухото дружество се озовава в списъка за масова приватизацияПо време на втората вълна на боновото раздържавяване 55% от капитала му са придобити от бившия приватизационен фонд Св. Никола (сега Индустриална холдингова компания АД) и от холдинга Доверие. Други 12 на сто купуват дребни акционери. След два провалени търга останалият държавен дял от 33% от второто Химатех е обявен за касова приватизация. През май 1998 г. той става собственост на създаденото за целта работническо-мениджърско дружество Химатех 98 с изпълнителен директор Петър Драгулев срещу 250 хил. щ. долара. Никой от новите стопани на акциите не подозира за съществуването на двете паралелни дружества. Предоставиха ни един меморандум. Изобщо не знаехме, че има вече написан правен анализ от юриста Тодор Бенков, който би ни изяснил тези факти, твърди пред в. БАНКЕРЪ Драгулев. Истината шефът на РМД-то научил по-късно от свои състуденти и от консултанти на две американски и една канадска фирми, които по тази причина се отказали да наддават за държавния дял в Химатех. Чак преди две години правната бъркотия стига до ушите на изпълнителния директор на частното дружество Калоян Янков. Единственият смислен отговор на писмата му до бившия екип на Министерството на икономиката е, че дъщерната фирма може да бъде заличена само с решение на Министерския съвет, тъй като е спорен въпросът кой е правоприемник на някогашния принципал - Министерството на индустрията, търговията и услугите. Драгулев пък определя цялата история като шедьовър на съдебната неграмотност. За това и за други нарушения, като ограбването на имущество за 20 млн. лв., той алармира бившия министър-председател Иван Костов, неговия вицепремиер и министър на промишлеността Петър Жотев, бившия изпълнителен директор на Агенцията за приватизация Левон Хампарцумян и главния прокурор Никола Филчев. Настояванията му за незабавна ревизия и за разваляне на приватизационния договор обаче остават нечути.А сега кашата, забъркана от правния отдел на бившия министър Иван Пушкаров, ще трябва да оправя екипът на Николай Василев. До този момент обаче юристите на Министерството на икономиката не дават признаци, че ще предприемат мерки за разсичане на възела, заплетен през 1990-1991 година. Безрезултатни останаха опитите на репортер на вестника да разговаря с дирекция Правна на ведомството и с младшия юрист Николов, запознат с преписката.

Facebook logo
Бъдете с нас и във