Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ШУЛЕВА ЗАПОЧВА ДА РАЗПРЕДЕЛЯ 50 МЛН. ДОЛАРА ОТ СВЕТОВНАТА БАНКА

СОЦИАЛНОИНВЕСТИЦИОННИЯТ ФОНД НАВЪРШИ ГОДИНА, БЕЗ ДА ГО ИМАСоциалноинвестиционният фонд, за който страната ни ще получи от Световната банка заем от 50 млн. щ. долара, ще започне да действа най-рано след половин година. Това е вторият по големина заем в социалната сфера - след отпуснатите 63.3 млн. щ. долара за здравната реформа. До края на март екипът на Лидия Шулева трябваше да изпълни препоръките от февруарската мисия на международната финансова институция. Тази седмица (на 4 и 5 април) пък бе последната мисия на банката за подготовката на най-голямата у нас програма за социални инвестиции и насърчаване на заетостта.Със Световната банка завършваме уточняването на основните начини, по които ще се реализира проектът. Надяваме се до месец - месец и половина да сме абсолютно готови и да сме изчистили всички детайли и технически подробности, за да може да се подпише заемното споразумение. В зависимост от готовността на двете страни очакваме да бъдем включени в дневния ред на Съвета на директорите на банката през юни или най-късно през септември, съобщи за БАНКЕРЪ социалният заместник-министър Радослав Бозаджиев. Ако Световната банка одобри отпускането на средствата преди лятната си ваканция, първите проекти, финансирани с тях, ще започнат да се осъществяват реално през октомври. Според Бозаджиев обаче, е по-вероятно заемът да бъде утвърден наесен. Всъщност, макар и още несъществуващ, през тази седмица социалноинвестиционният фонд навъртя една годинаЗаконът за учредяването му, приет от предишния парламент, бе обнародван в Държавен вестник на 3 април 2001 година. На първата си пресконференция през септември миналата година социалният министър Лидия Шулева заяви, че той ще започне да действа от началото на 2002 година. Откриването на процедурата за неговото прилагане бе и една от мерките, планирани в управленската програма на Новото време, със срок до края на 2001 година. В късната есен на 2001-а, когато Шулева представи свидната рожба на кабинета Сакскобургготски - гаранционния фонд за царските кредити, тя го посочи като първа фаза на бъдещия социалноинвестиционен фонд. А осигурените от бюджета 20 млн. лв. за микрокредитирането на практика били делът на държавата в това начинание. Също тогава вицепремиерката отсрочи старта му за края на март 2002 година. Сега към този срок се прибавят още поне шест месеца.Около месец и половина забавяне се е натрупало от проблеми от наша страна, призна Радослав Бозаджиев. Една от причините била чисто организационна. По-трудно от очакваното се оказало избирането на изпълнителен директор на социалноинвестиционния фонд. Втората спънка вече е по същество. За нас има основни спорни моменти в начина на прилагане на самия проект, къде и как ще се инвестира - подчерта заместник социалният министър. - Желанието ни е да направим такива параметри, които да отговарят напълно на целите на Световната банка, на вижданията на правителството за политиката му по заетостта и на резултатите, които искаме да постигнем, получавайки този заем. Затова предпочитаме да забавим подписването на споразумението, но - да подпишем нещо, от което ще са доволни и двете страни.За какво ще се използват парите?Договорените още от правителството Костов 50 млн. щ. долара по заема за социалноинвестиционния фонд ще се усвоят за четири години. За използване още през тази година социалното министерство е предвидило 5 млн. лв. от заема и 1 млн. лв. от държавния бюджет. Тези суми са записани в Националния план за заетост 2002, според който новата структура ще подпомага действията по насърчаване на заетостта в области със смесено население и най-висока безработица. Законът за социалноинвестиционния фонд обаче регламентира доста по-подробно как трябва да се харчат парите от него. За да не сгазят нормативния документ, хората на Шулева ще трябва да осигурят за реализация проекти, включени в Националния план за икономическо развитие и Националния план за регионално развитие, свързани със създаване и модернизиране на техническата инфраструктура. Фондът има право да финансира капиталовите разходи за тях и инвестиционните разходи за закупуване на активи. Бизнесуслугите и обучението на безработните, за които ще са дават пари от него, също трябва да са обвързани с двата национални плана.В сегашния вариант за дейността на фонда всички тези задачи са събрани в три компонента, за които социалното министерство и Световната банка са се споразумели напълно, съобщи Бозаджиев. Под въпрос оставал само начинът на приложение и конкретните суми, които ще бъдат разпределени между одобрените три направления.Първоначалните разчети на този етап предвиждат най-голямата сума - 30 млн. щ. долара(заедно със съфинансирането от държавния бюджет) да бъде инвестирана в създаването на икономическа и социална инфраструктура в бедни общини. Само че още не е ясно кои точно региони ще отговарят на това изискване, тъй като остава да се изработят критериите, по които те ще бъдат избирани. Ще се финансират микропроекти най-вече за ремонт на социални домове за възрастни и инвалиди, училища, малки пътища, комунални мрежи, тържища... Фондът ще предоставя парите като безвъзмездни помощи, но въпреки доказана си бедност ще се наложи общините също да извадят някой и друг лев. Изискванията ще са те да участват с около 20% от общата стойност на разработения от тях проект.Около 13 млн. щ. долара от заема ще отидат за активна политика на пазара на труда. Те ще са насочени най-вече към развитие на мрежата на бизнесинкубаторите, които и в момента се разкриват по програмата на социалното министерство Заетост чрез подкрепа на бизнеса. Вече действат 24 такива центъра и ще се създават още, каза Бозаджиев.Третото направление в дейността на социалноинвестиционния фонд ще е свързано с микрокредитирането. Предвижда се с 18 750 000 щ. долара да се разшири достъпът до финансиране на хора и предприемачи от слаборазвитите региони. Гаранционният фонд за царските кредити остава извън новата структура, въпреки че наистина първоначалната идея бе той да се влее в нея, отбеляза Бозаджиев. Няма смисъл да се мъчим да нагаждаме две различни неща с различна философия, така че да се получи едно, което няма да работи. По-добре да съществуват два различни механизма, обясни той. Едно от изискванията на Световната банка е да се възприеме по-друг подход при новите кредити в сравнение с царските. Фондът ще отпуска целеви заеми на банките, които от своя страна ще дават парите на крайните получатели. Според заместник-министъра, идеята е да се работи не с депозирани собствени средства, с които да се гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя, а всичко да бъде за сметка на търговската банка. Заемът за социалните инвестиции е суперпостен за консултантитеПарите за техните услуги в този проект са твърде ограничени. Те влизат в общата сума, предвидена от Световната банка, за обслужване на кредита, която за тази година е само 500 000 щ. долара. Това включва и изграждането на инфраструктурата на фонда, и управлението му, подчерта Радослав Бозаджиев. И в този случай няма да се мине без информационна система, но за създаването й са определени скромните 300 000 щ. долара. Експертите на социалното министерство са убедени, че чрез нея ще се повиши ефективността на провежданата политика по заетостта. В крайна сметка екипът на Лидия Шулева разчита социалноинвестиционният фонд да подготви почвата за усвояване на средствата от структурните фондове на Европейския съюз. Но това вече е в сферата на като му дойде времето.

Facebook logo
Бъдете с нас и във