Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ШУЛЕВА НАМЕРИ В БЮДЖЕТА 100 МЛН. СВОБОДНИ ЛЕВА?

ЗАПОЧВА РЕВИЗИЯ НА ПРОГРАМИТЕ ЗА ЗАЕТОСТ

Челен опит
(-) С постановление N100 на МС от 1998 г. бе прието безработните, които искат да започнат собствен малък бизнес в районите, засегнати от преструктурирането на икономиката и ликвидацията на предприятията, да получат по 1000 деноминирани лева. Постановлението обаче стана по-известно сред останалите без препитание като втория милион. Новият гаранционен фонд, който замисля правителството на Симеон Сакскобургготски, няма нищо общо с такова раздаване на пари, заяви Лидия Шулева.
(+) Фондът за регионални инициативи (ФРИ), който вицепремиерката Шулева харесва като модел, бе създаден през 1998 г., за да провери дали е ефективен механизмът на бъдещия Социално-инвестиционен фонд. Той тества възможностите за създаване на краткосрочна и средносрочна заетост чрез малки инфраструктурни проекти, чрез микропроекти за дългосрочни работни места и кредитно-гаранционни схеми. ФРИ тръгна с парите от дългосрочен заем от 5 млн. щ. долара, отпуснати от Световната банка. Отделно от това през 1999 г. правителството на САЩ чрез Американската агенция за международно развитие дари на фонда 8 млн. щ. долара. Досега ФРИ отчита 212 проекта за ново строителство на стойност 27.400 млн. лева. Микропроектите са 954. Кредитно-гаранционните фондове са два - в Разград и Габрово, с общ ресурс от 600 000 лева.
(+) Заетост чрез подкрепа на бизнеса (JOBS) е най-младият успешно действащ в момента социален проект, от чийто опит Шулева също ще се възползва. По него се предлагат две схеми за изгодно финансиране на малки фирми и на отделни производители от селскостопанските райони. Едната е за оборудване на лизинг, а по втората проектът става гарант на предприемачите пред банката за отпускане на кредити. JOBS засяга 1/8 от населението на страната - за негова територия са избрани 21 общини с най-висока безработица. Общата стойност на проекта е 7 млн. щ. долара и той ще се осъществява в продължение на две години. Подкрепата за малкия бизнес става чрез 21 агробизнесцентрове и 9 бизнесинкубатора. Всеки от агробизнесцентровете разполага с револвиращ фонд от по 100 000 щ. долара. Заемите са от 500 до 10 000 щ. долара, които трябва да се върнат до две години.

Не се притеснявайте. Няма никакъв проблем с 20-те млн. лв., необходими за създаването на гаранционния фонд за микрокредитирането - има ги в бюджета. Такова успокоително изявление направи социалният министър Лидия Шулева за в. БАНКЕРЪ, за да потвърди, че борбата на правителството с безработицата е финансово обезпечена. А точно тя става приоритет номер едно в неговата социална политика.
Гаранционният фонд за микрокредитиране, който ще заработи от 1 октомври, бе определен тази седмица като една от най-спешните правителствени мерки за подобряване на живота на електората. Той няма да утежни хазната, защото влизащите в него 20 млн. лв. са предвидени в държавния бюджет за тази година, но не са усвоени досега, увери Шулева.
Новата социална министърка изненадващо откри, че в държавния бюджет има 100 млн. лв. за програми за заетост. В същото време на специализирания фонд Професионална квалификация и безработица (ПКБ) не му достигат 70 млн. лв. за финансиране на програми за създаване на нови работни места. По тази причина фонд ПКБ още е без бюджет за 2001 година. Къде тогава са тези 100 млн. лв., които се привиждат на социалния министър, попита в. БАНКЕРЪ.
Как да ги няма в бюджета? Голяма част от тях - 40-60 млн., даже са били използвани - поясни пред в. БАНКЕРЪ Шулева. - Въпросът е, че от ПКБ искат тези 70 млн. лв. допълнително.

Разминаването

Въпросните 100 млн. лв. за фонд ПКБ наистина фигурират и в разчетите на Националната служба по заетостта (НСЗ). Само че това са парите, които бюрата по труда са поискали, за да приложат мерки за разкриване на нови работни места, ако не им се определят някакви лимити в бюджета. Затова сумата е посочена във варианта за проектобюджет на НСЗ. Лидия Шулева обаче заяви, че толкова средства се предвиждат и дават всяка година за временна заетост, от която на практика няма никакъв ефект и никаква възвръщаемост.
Съвпадат и 60-те млн. лева. Дотолкова, доколкото за приблизително такава сума са утвърдените от началото на тази година от предишния социален министър Иван Нейков програми за нова заетост. За реализацията им обаче той бе поискал от финансовия министър 72 млн. лв., които държавният бюджет така и не отпусна, а пък фондът за безработица остана без приет бюджет. За същите пари настоя и НСЗ пред Лидия Шулева, когато на 27 юли - само три дни след като седна в министерското кресло, тя и финансовият министър Милен Велчев се срещнаха с надзорниците на фонда за безработица. Сега обаче вицепремиерката изведнъж ги откри като планирани в бюджета и усвоени.
На тази първа среща в края на юли се стигна до договорка държавният бюджет да намери и да отпусне поне 20-30 млн. лева. Обещание за исканите над 60 млн. лв. нямаше. А дори и те да бъдат отпуснати, вече не могат да бъдат усвоени, защото не остана време. Така всъщност излиза и приходът в новия гаранционен фонд от 20 млн. лева.
Нали ви е ясно, че тези пари няма да бъдат похарчени веднага, в рамките на тази година? Нали има период на одобряване на бизнеспроектите за кредитиране, на отпускането на средствата. Но проблем с тези пари не съществува, защото са планирани в бюджета, разясни Шулева.
Поради неефективността на досега действащите програми за заетост те ще бъдат преразгледани, уточни още тя. Акцентът на новото време ще пада върху такива мерки, които да гарантират

постоянна и трайна, а не временна работа

на хората. И една от възможностите за това, според вижданията на новия екип, е именно бъдещият гаранционен фонд. Идеята е чрез него държавата да улесни достъпа до финансов ресурс на хората, решили да правят бизнес.

От прословутите царски кредити

които при новия модел са от 5000 до 15 000 лв., обаче ще могат да се възползват само живеещите в районите с най-висока безработица. Там, където вече действат подобни програми. Това са проектите на Фонда за регионални инициативи и програмата JOBS. На тях Шулева дава добра оценка заради високата събираемост на кредитите и сериозното влияние върху устойчивото развитие на общините. На техния опит се опира и новият фонд за гарантиране на микрокредитите, поясни социалният министър.
В програмата си новият екип на социалното министерство е записал, че от началото на 2002 г. ще заработи и Социално-инвестиционният фонд. Законът за фонда е в сила от април тази година, а парите за него - 50 млн. долара, са договорени със Световната банка от правителството на Иван Костов. Остава само новите властници да ги употребят, и то... по предназначение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във