Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЩО МУ ТРЯБВА НА ЗАФИРОВ ВРАГ?

Пловдивският заместник-кмет и шеф на Комитета за войнишките паметници Здравко Зафиров оповести през седмицата предложението в района на Шипка - Шейново да бъде поставена паметна плоча на 14-те хиляди турски войници, убити в сраженията под връх Свети Никола през горещото лято на 1878 година. Жестът, целял да приобщи българите към ценностите на НАТО и Европейския съюз, но за по-сигурно се предлагало и в Одрин да бъде поставен паметен знак за загиналите при превземането на крепостта през 1913-а български бойци. Един историк нарече сделката бартер, друг каза, че е просто трампа... А за да подслади новината, бившият заместник-министър на отбраната и на МВР преразказа със свои думи, но смислово почти вярно строфата Мъртвият не ни е враг от стихотворението Един убит на Димчо Дебелянов.Ако Зафиров и приятелчетата му от споменатия комитет са разчитали да вдигнат шум с екстравагантната идея, ефектът може и да е надхвърлил очакванията им. Един през друг депутати, историци, журналисти и просто здравомислещи хора цяла седмица обясняваха разликата между гробище и паметник, между Турция и Османската империя, между почитта към мъртвите и възхвалата на делата им... Та ако целта е била публиката да си спомни имената на неколцина позакъсали с публичния си образ политикани - делото е сторено, забравете. Който трябва да е видял и чул, чул и видял е. Ама не само това е целта.Удивително е колко лесно обществото се поддава на провокации. Защото идеята на Комитета за войнишките паметници е тъкмо това - провокация. Няма как хора дори с остатъчен здрав разум да смятат, че ще притиснат под пресата на някакви измислени от тях самите псевдоевропейски или атлантически ценности Дядовазовата оценка за събитията и участвалите в тях. За историческата и дума не става. Но пък е идеално да се компрометират пред емоционалната българска реакция тъкмо действителните, включително нравствени, стойности на интеграцията. Както и пазеното с цената на много компромиси етническо спокойствие в страната. Впрочем, лидерът на ДПС в Стара Загора бързо схвана опасността и моментално отхвърли завитото в милозлива опаковка острие.Е, някои хора, като свързаха Здравко Зафиров и колегата му по служба в Пловдив Атанас Бадев, направиха и друг прочит на историята с паметниците. Бадев издигна с трийсет хиляди долара, дарени от Солун, паметник на Филип Македонски под тепетата. Турски бизнесмени били готови да дадат лепта за строежа на Шипка, изпусна се Зафиров. Що не - добросърдечието си е добросърдечие, парите са си пари.Мъртвият враг не е враг, процитира по памет г-н Зафиров, като обявяваше идеята си. Строфата мъртвият не ни е враг е последната в стихотворението на Димчо Дебелянов. Преди нея поета е написал: Не, той взе що му се пада. Доколко Здравко Зафиров е взел що му се пада, тепърва ще стане ясно, но накрая на тия редове ще си позволим да му препоръчаме от името на официално одобрения от него покоен български поет Димчо Дебелянов: Зафиров, що не вземеш да се завърнеш в бащината къща? Обществото от дебелашки тарикатлъци няма повече нужда.

Facebook logo
Бъдете с нас и във