Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЩЕ ВЪРЖЕ ЛИ КОНСТИТУЦИОННИЯТ СЪД РЪЦЕТЕ НА МУРАВЕЙ РАДЕВ?

Чл.35, ал.2 от Закона за устройството на държавния бюджет, приет на 6.08.1996 година.
Министърът на финансите може да разреши допълнителни кредити, когато те са покрити от преизпълнението на собствени приходи и от разкриване на нови приходоизточници, без да се влошава балансът на държавния бюджет.

Чл.106 от конституцията
Министерският съвет ръководи изпълнението на държавния бюджет; организира стопанисването на държавното имущество; сключва, утвърждава и денонсира международни договори в случаите, предвидени в закона.

Конституционният съд (КС) поиска експертното мнение на парламентарната Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол за внесеното в средата на декември 2000 г. искане на шестдесет народни представители да се обяви за противоконституционен чл.35, ал.2 от Закона за устройството на държавния бюджет (ЗУДБ). Той гласи, че министърът на финансите може да определя по собствена преценка разходването на бюджетния излишък.
Депутатите, които са сезирали Конституционния съд, начело със заместник-председателя на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол Венцеслав Димитров, се опитаха да убедят колегите си от комисията, че в основата на парламентаризма стои изискването приетите закони да не могат да бъдат променяни без акт на законодателната власт. Тоест залегналите в бюджета цифри да не могат да се променят без парламентарен параф.
Дискусията бе провокирана от изискването на Конституционния съд бюджетната комисия да излезе с тълкуване на спорния член 35. Като основен защитник на министерската свобода за разпореждане с бюджетния излишък се яви председателят на комисията Христо Христов, чиято задача бе трудна, предвид стоящия до него на председателската банка сериозен опонент Венци Димитров.
Основните доводи на вносителите на искането в Конституционния съд бяха, че Министерството на финансите всяка година тенденциозно занижава предвижданите приходи в бюджета, за да може после да разпределя излишъка в направления, които са приоритетни за управляващата партия. Депутатът от БСП Руси Статков пък отбеляза, че финансовият министър определя допълнителните субсидии и кредити още през септември, без да е ясен размерът на окончателния бюджетен излишък в края на отчетния период - 31 декември. Христо Христов контрира, че когато е бил приет този текст от закона, на власт са били правителството на Жан Виденов и доминираният от социалистите парламент. Но извън политическите задявки Христов смята, че отговорност за изпълнението на бюджета носи именно правителството, което е посочено и в чл.106 от конституцията.
Експертите-финансисти на комисията също потвърдиха легитимността на Муравей Радев да се разпорежда с въпросния излишък без разрешение от Народното събрание. Проф. Стоилов обаче реши да се позове на по-големи капацитети. Финансисти и макроикономисти на държавна заплата, два пъти по-висока от вашата, казват, че това (разпределянето на бюджетния излишък - бел. а.) е малка шашма - възмути се той, конкретизирайки по-късно, че става дума за членовете на управителния съвет на БНБ - професорите Георги Петров и Гарабед Минасян.
Както можеше да се очаква, дебатът афектира Венци Димитров, който заяви, че основен принцип в счетоводството е един да разписва документа за отпускането на пари, а друг да ги раздава. Според него схемата за разпределяне на бюджетните средства била сбъркана - Министерството на финансите определяло размерите на субсидиите и пак то ги отпускало. Димитров даде пример, че в бюджета за 2000 г. за данъчните служби е залегнала субсидията от 38 млн. лв., която по-късно е увеличена до 64 млн. лева. Главно управление Митници е трябвало да получи според разчетите 15 млн. лв., а е дотирано общо с 27 млн. лева. Най-фрапиращ, според него, обаче бил случаят с Главно управление Пътища. Законодателите били решили, че за 2000 г. ведомството няма нужда от субсидии, тъй като имало достатъчно големи собствени приходи. По-късно МФ отпуснало на ГУП 41 млн. лева.
Според гневните опозиционери в бюджетната комисия, чрез порочната практика, базираща се на чл.35, ал.2 от ЗУДБ, нуждата от детайлен държавен бюджет отпадала въобще, защото тъй или иначе правителството правело каквото си иска. Двучасовите дебати по темата в един момент омръзнаха на някои от депутатите и те активно започнаха да лобират за моментално гласуване на общо становище на комисията, което да бъде изпратено в Конституционния съд. Тогава започнаха и мъките на председателя Христов, тъй като депутатите от комисията изведнъж поискаха един през друг да кажат още нещо по темата. В един момент дори единодушно посоченият от комисията за правен корифей, екссъдията на Сливенския окръжен съд Иван Димов, направи изявление, че не може една парламентарна комисия да се произнася по членове на конституцията. Резултатите от гласуването замалко не обърнаха нещата в полза на опозиционерите. В последния момент обаче гласовете станаха 7 на 6 и общото мнение на бюджетната комисия бе, че не подкрепя внесеното искане за отмяна на чл.35, ал.2 от ЗУБД.

Facebook logo
Бъдете с нас и във