Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Ще скочим ли в киберикономиката?

Милиарди машини, системи и сензори по света вече комуникират и обменят информация помежду си, веригите за доставка се създават автоматизирано, а поръчките на клиентите директно се отразяват в производствения процес. Истинският и виртуалният свят се сливат, и то особено бързо в производството. Напредъкът в цифровите технологии променя начина, по който изследваме, разработваме, произвеждаме, реализираме на пазара и генерираме стойност от продуктите и свързаните услуги. Нововъведенията в интернет на нещата (IoT), в комуникационните мрежи от пето поколение (5G), в компютърните услуги в облак (Cloud), в анализа на данните и в роботиката променят самите продукти, процесите и бизнес моделите във всички сектори. И в крайна сметка създават нови отраслови структури. Казано иначе, светът преминава през нова технологична революция, която не само ще разтърси индустрията, а ще предизвика и фундаментална промяна в начина ни на живот. Това е т.нар. Четвърта индустриална революция, или "Индустрия 4.0".

Както е известно, първата индустриална революция е резултат от откриването на парния двигател и механизирането на ръчния труд. Електричеството пък води до втората. Третата се случи с навлизането на електрониката и компютърните технологии. "А новата се отличава със сливането на технологиите, което замъглява линиите между физическата, дигиталната и биологическата сфери", казва Клаус Шваб, създател и председател на Световния икономически форум. Според него има три причини да се твърди, че промените в днешния свят са нова революция, а не продължение на предишната. Това са бързината, с която се изменят производството и потреблението, обхватът на самите промени и системното им въздействие. Милиарди хора например притежават електронни устройства с невиждани досега способности за обработка, съхранение и достъп до данни. А с развитието на изкуствения интелект, роботиката, интернета, автономните превозни средства, триизмерното принтиране, биотехнологиите и квантовото изчисление тези възможности ще бъдат умножени. 

В обхвата на цифровата икономика попадат разнородни дейности, бизнес модели и технологични решения. От една страна, са развитието на електронния бизнес и електронната търговия, автоматизираното промишлено производство и интелигентните предприятия, транспортните системи и превозни средства, интелигентните енергийни системи и т.н. От друга - облачните технологии, интернет на нещата, системите за обработка на големите масиви данни, индустриалната и сервизната роботика, както и развитието на изкуствения интелект. А обществените сектори като електронното управление, електронното здравеопазване, електронното образование и развитието на умни и свързани градове (smart cities) са естествено приложно поле на продуктите и услугите, създавани от цифровата икономика. 

Съдейки по икономическите прогнози, дигиталното производство може да достигне 3.2 трилиона евро само в държавите от Г20, като именно то води до растежа на БВП и създава нови работни места. Интересното е, че над 75% от добавената стойност, създадена от интернет технологиите, е в традиционните отрасли и се дължи основно на увеличаването на тяхната производителност.

Основните идеи за развитие на "Индустрия 4.0" са публикувани за първи път от д-р Хенинг Кагерман през 2011-а и стават основата за "Манифест за индустрия 4.0" на германската Национална академия за наука и инженерство (Аcatech). Технологичните иновации обаче не са универсално приложими и трябва да бъдат синхронизирани с националните особености на икономиката и социално-културния живот. Точно затова е важно да се види готова ли е България за четвъртата индустриална революция?

Формално погледнато, властите у нас работят или поне усилено говорят по въпроса. Което е добре, защото означава, че не стоим съвсем встрани от настъпващите промени. Министерският съвет вече прие Национален план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение, според който до 2020-а е необходимо да имаме 100% покритие с 30 Mbps и 50% със 100 Mbps. Имаме и Стратегия за развитие на електронното управление до същата 2020 г., както и пътна карта за изпълнението й. И още: Иновационна стратегия за интелигентна специализация, Национална стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия и т. н. Последната стъпка е публикуваната преди дни за обществено обсъждане "Концепция за цифрова трансформация на българската индустрия (Индустрия 4.0)". Очаква се тя да бъде приета от правителството до края на август и да послужи като основа за разработването на Стратегия за участието на България в Четвъртата индустриална революция.

С други думи, документи колкото щеш. Само че от днешна гледна точка всички те изглеждат някак не на мястото си. Основната идея на последната концепция пък звучи направо нелепо - към 2030-а България да стане регионален център на дигиталната икономика чрез внедряване на продукти, технологии, бизнес модели и процеси от "Индустрия 4.0". Достатъчно е да погледнем Индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2017-а, за да разберем защо. В него е посочено, че Европейският съюз бележи напредък в това отношение, но България попада в групата на изоставащите. "Българите, които използват интернет редовно, извършват голямо разнообразие от онлайн дейности, но като цяло ниските нива на умения за ползване на цифровите технологии възпрепятстват по-широкото им използване от гражданите и предприятията", се казва в доклада. Въпреки че над половината (58%) от нашите хора са свързани с интернет, две трети нямат основни цифрови умения. Проучванията показват, че българите използват интернет предимно за видеоразговори и за участие в социалните мрежи, но извършват много по-малко онлайн дейности спрямо останалите в ЕС. В допълнение броят на дипломираните специалисти в областта на науката, техниката, инженерството и математиката не се е увеличил, независимо от растящото търсене на такива експерти.

Страната изостава и в цифровизацията на стопанската дейност, като малките и средните предприятия рядко продават онлайн и техният оборот от електронни продажби е най-ниският в общността. Внедряването на цифрови технологии от фирмите е под средното ниво за Евросъюза, а напредъкът в тази област се определя като "ограничен". Като цяло производителността на труда у нас е ниска - 47-ми сме в света и последни в ЕС.

Според Иван Аржентински, който е основател и управляващ съдружник на ERP България, нивото на нашите компании е такова, че тепърва се въвеждат системи за анализ, планиране, изпълнение и контрол на бизнес процесите. При малките предприятия с до 49 служители такива системи имат едва 20.7%, докато 60.8% от големите предприятия са използвали ERP (Enterprise resource planning). А "Индустрия 4.0" може да започне едва когато такива системи отдавна функционират.

Има и един друг сериозен проблем - няма как да очакваме дигитална революция, ако институциите изостават от този процес и работят постарому. И точно защото дигитализацията засяга всички страни на нашия живот, включително и здравеопазването, образованието, административните услуги, представителите на работодателските организации са единодушни, че държавата може да има много голям принос в това отношение. Така че новата концепция за цифрова трансформация на българската индустрия е наистина нужна, но много по-необходимо е нейното практическо изпълнение. 

 


SWOT анализ на българската икономика

Слаби страни

* Неработеща система за иновации (наука- образование-иновации) и липса на влияние на научната и развойната дейност върху конкурентоспособността на предприятията;

* Липса на експерти по информационни и комуникационни технологии с профил към индустриални приложения и кибернетично-физически системи;

* Няма подобрение на цялостната бизнес среда и инвестициите в човешки капитал;

* По-малки шансове за преки чуждестранни инвестиции и бъдещ трансфер на технологии.

 

Силни страни

* Информационните и комуникационните технологии биха могли да бъдат основният двигател за растежа на индустрията и износа;

* Създаване на предпоставки за развитие на ИКТ клъстери за индустриални приложения в цялата страна;

* Информационните и комуникационните технологии в страната са много конкурентоспособни на глобално ниво (семантика и др.) и могат да станат основа за развитие на Центрове за компетентност;

* Широко разгръщане на мрежите за достъп от следващо поколение (NGA), внедряване на бъдещите интернет приложения и базирани на тях висококачествени е-услуги.


 

Facebook logo
Бъдете с нас и във