Банкеръ Weekly

Вече няма да се бърза с екоенергията

Ще си браним въглищните централи

България няма да бърза с изпълнението на новите цели за възобновяеми енергийни източници, които си е поставил Европейският съюз. Това става ясно от проекта на Интегриран план в областта на енергетиката и климата за периода 2020-2030-а. Намеренията са именно на базата на този документ да бъде обновена и енергийната стратегия на страната, която пък ще е с хоризонт до 2050 година.

Според разчетите на плана властите този път нямат намерение да допуснат грешката отпреди десетина години, когато дадоха високи преференциални цени за изкупуване на тока от слънце и вятър. Това действие доведе Националната електрическа компания до тежки финансови проблеми, НЕК, но редица депутати и техни роднини успяха да направят добри пари, инвестирайки в подобни проекти. Сега положението е на обратния полюс - държавата предвижда плавно увеличение на енергията от ВЕИ, така че чак в края на периода делът й да достигне около 25% от общото потребление. Не се предвиждат нови дългосрочни договори за изкупуване на тока -  стимул ще има единствено за покривните слънчеви инсталации.

Като форма на подпомагане се обмисля възможността за провеждането на търгове за предоставяне на капацитет за производството на електрическа енергия от възобновяеми източници и предоставянето на премия към пазарната цена за продавания ток на свободния пазар. Планира се се също така България да се включи в Платформата на ЕС за развитие на възобновяемата енергия. Чрез нея ще може да се търгува с дялове зелена енергия.

В документа се предлага инвестиране и в проекти за зелена енергия като хидровъзела "Яденица", който е част от ПАВЕЦ "Чаира". Той е част от плановете на НЕК от десeтилетия, но тежкото финансово състояние на държавната фирма не позволява да се заделят средства за такова строителство.

Запазване на въглищните ТЕЦ-ове

Фокус обаче е даден за запазването на въглищните централи като основен източник на енергия у нас. "Използването на местните въглищни запаси има бъдеще като стабилизиращ източник на енергия. Централите, използващи местни въглища, осигуряват около 48% от производство на електрическа енергия и са гарант за енергийната сигурност на България и конкурентоспособността на българската икономика“, е записано в публикувания за обсъждане доклад. Само че по какъв начин хем ще подпомагаме развитието на зелената енергетика, както повелява Евросъюзът, хем ще запазим замърсяващите въглищни ТЕЦ-ове, въобще не става ясно. Така или иначе, документът ще бъде изпратен в Брюксел за мнение и чак след това ще започнат дискусиите по него на домашната сцена.

Наред с всичко останало  правителството декларира, че ще положи усилия за постигане на координация на националните политики в областта на климата и енергетиката  чрез сътрудничество с други държави членки, надявайки се по този начин да привлече необходимите инвестиции за изпълнение на поставените цели.

Всъщност повечето от предвидените мерки за развитие на енергетиката вече са били представяни от енергийния министър Теменужка Петкова. Освен запазване на въглищния сектор е предвидено да продължат усилията за подобряване на енергийната ефективност в индустрията и обществените сгради. Националната програма за саниране също е дадена като добър пример и вероятно ще се търсят начини тя да продължи да функционира и занапред.

Няма ни никакви с битовата газификация

Никакъв напредък не може да се отчете в развитието и разширяването на битовата газификация, което е заложено като приоритет в Енергийната стратегия на страната. Делът на домакинствата в България, ползващи природен газ, е под 5%, докато за Европа този дял е 55 процента. Използването на електрическа енергия в крайното потребление води до три пъти повече разходи на първична енергия в сравнение с използването на синьо гориво. Ето защо заместването на тока с природен газ за отопление и за домакински нужди в бита ще допринесе за трикратно спестяване на първична енергия и този процес трябва да се разглежда като един от начините за повишаване на енергийната ефективност. Точно в тази сфера обаче енергийното министерство не си поставя особено големи цели - едва 10 000 души ще бъдат подпомогнати да променят използваното от тях гориво и да преминат на газ. При това държавата ще покрие само 30% от разходите, и то чрез финансиране по европейска програма. Мизерно!

Иначе в плана се предвижда развитие на газопреносната мрежа, инвестиции в нова газова инфраструктура и в газовия хъб "Балкан". Пак се говори за новите газови връзки с Гърция, Турция и Сърбия и може би един ден те наистина ще бъдат изградени. Записано е, че ще се строи и компресорна станция в Румъния, благодарение на която ще е възможно да се доставя природен газ от северната ни съседка по газопровода между Гюргево и Русе.

Новият "Модернизационен фонд"

В периода 2021-2030-а държавата ще се възползва от инвестиционната подкрепа, която ще се предоставя по новия Модернизационен фонд. Чрез него ще се търсят варианти за финансиране на проекти за възобновяема енергия, подобряване на енергийната ефективност, съхраняване на енергия и модернизиране на енергийните мрежи. Фондът ще се създаде на основание на директивата на ЕС от миналата година. Целта му е да се стимулира намаляването на вредните емисии и да се подкрепят нисковъглеродните инвестиции. По нашенски казано, отново ще разчитаме на европейски пари, за да ограничим замърсяването на атмoсферата и да подобрим енергийната си ефективност. Но към този момент  изглежда малко съмнително страната да поиска чрез фонда да инвестира в нови ВЕИ централи.

Няма съмнение, че и занапред България ще продължи да се възползва от възможността за безплатно разпределение на квоти на емисии парникови газове. Нещо повече, предвидено е да се разработят критерии за подбор на проекти с инвестиции до 12,5 млн. евро, които ще бъдат финансирани със средствата от безплатното разпределение на квоти в следващите десет години.

Правят се сметки за подпомагане и на проекти за над 12.5 млн. евро,  но за тях тепърва ще се умува.

Обединение на борсите в региона

И такава идея е залегнала в Интегрирания план, като най-реалистично на този етап е да се пристъпи към обединение с румънската енергийна борса. Причината е, че и българската, и румънската платформи имат доста сходни начини на работа и сегментите на пазарите им са еднакви. Намеренията са през 2022-ра обединението да е факт. Година по-късно пък било възможно да се стигне и до обединение с енергийната борса на Гърция, но там преговорите все още са в прекалено ранен етап.

Facebook logo
Бъдете с нас и във