Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЩЕ СЕ ПЛАЩА ЛИХВА ЗА ЗАБАВЕН ПАРИЧЕН ПРЕВОД

Всяка банка, която забави паричен превод на клиент, ще плаща лихва, предвижда проектът на новия Закон за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи, който икономическата комисия прие на първо четене на 8 септември. За да улесни гражданите в евентуалната съдебна битка с кредитните институции, законът предвижда начисляването на лихвата да става автоматично. Това ще е задължение на банката и няма да се налага клиентът да пише жалби или да предявява съдебни искове срещу нея. Лихвата, която ще плащат кредитните институции, за забавен превод ще бъде същата, каквато определя законът за случаите на закъсняло плащане на данъци, например - ОЛП + 10 пункта. Законопроектът предвижда още - ако преводът бъде изпратен в сметката на погрешен получател, да се налага административна санкция на банковата институция в размер на 5000 лв. за първо и 10 000 лв. за повторно нарушение. Според присъстващия на заседанието подуправител на БНБ Божидар Кабакчиев, такива грешки са рядкост, но все пак се случват, така че трябва да бъдат наказвани и със сериозна глоба.За пръв път в българското законодателство законопроектът дава определение за електронен платежен инструмент. След приемането му нормативно ще се регламентира начинът, по който ще се използват този тип документи. Става въпрос за банковите карти, за електронното и ИНТЕРНЕТ-банкиране. По-важното е, че е определен и размерът, до който клиентът носи отговорност за изтеглени пари от сметките му, след като той вече е информирал кредитната институция за откраднатата му карта или парола за достъп до електронно банкиране. Според разпоредбите на закона тази сума не може да е повече от 300 лв., като конкретният й размер се вписва в договора между банката, предоставяща услугата, и нейния клиент. Важен момент в законопроекта е и създаването на Помирителна комисия за платежни спорове, която ще урежда възникналите противоречия между клиент и банка. Целта е да се избегне дългото съдебно производство. В случая отново е помислено за клиента - той да има равен шанс с банката при възникнал спор. Защото в съдебното производство огромно значение за крайния изход на процеса има кадърността на адвоката, а е ясно колко пари може да отдели за добър защитник един обикновен гражданин и колко - кредитната институция. От друга страна, решаването на споровете в Помирителната комисия ще трае много по-кратко, отколкото в съда. В тази връзка е поставен и срок, в който да започне разглеждането на спора - не повече от един месец след постъпването на жалбата. БНБ пък се ангажира в срок от три месеца след приемането на закона да издаде правилник, в който подробно да се определи начинът на работа на Помирителната комисия. Отсега е ясно, че най-общо при всяко помирително производство ще заседават пет човека, които трябва да имат необходимата квалификация за това. Един от тях, който ще е и председател, ще бъде представител на БНБ, двама арбитри ще бъдат излъчени от търговските банки, а останалите двама - от Комисията за защита на конкуренцията. Излъчените от тези институции лица ще бъдат вписани в публични листи. От тях на принципа на арбитражните съдилища ще се избират хора за решаването на конкретен спор. Предвидено е още Помирителната комисия да се помещава в сградата на Комисията за защита на конкуренцията. Това предложение озадачи депутатите. Валентин Василев, член на икономическата комисия от квотата на ОДС, препоръча на подуправителя на БНБ Божидар Кабакчиев да се обмисли вариант за настаняването на помирителите под покрива на БНБ, където според него е естественото им място. Това бе и единствената препоръка, която депутатите отправиха към Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи. А това означава, че едва ли ще настъпят сериозни изменения в текста му между първото и второто му четене.

Facebook logo
Бъдете с нас и във