Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЩЕ РЕШИМ ВОДНИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ГАБРОВО, МОНТАНА И ВРАЦА

Вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев пред в.БАНКЕРЪМинистър Паскалев, поехте строителния ресор с напълно изразходвани инвестиционни сметки. Успяхте ли да преодолеете финансовите затруднения? - Наистина за Министерството на регионалното развитие и благоустройство 2001-ва бе една много тежка във финансово отношение година. Откъде дойдоха проблемите? С решение N306 от 7 май 2001 г. предишното правителство е одобрило извършването на допълнителни капиталови разходи от държавния бюджет в размер до 330 млн. лева. От тях предвидените за нашето министерство средства бяха около 250 млн. лева. Сумите бяха предназначени за обекти в областта на водоснабдяването, благоустройството, геозащитата, хидростроителството, републиканската и общинската пътна мрежа. За тяхното изпълнение министерството, включително и Изпълнителна агенция Пътища, много бързо са сключили договори.В края на юни обаче, при окончателното разпределение на субсидиите, делът за министерството бе доста редуциран. Това наложи да бъде спряно или ограничено строителството на редица от обектите, което пък създаде напрежение между страните по договорите. Така в края на 2001 г. задълженията на агенция Пътища достигнаха 65 млн. лева.През тази година нещата изглеждат значително по-добре. Бюджетът на МРРБ за 2002 г. предвижда за водоснабдителни обекти да бъдат изразходвани 17 246 700 лв., за благоустройствени дейности - 14 441 560 лв., а средствата за агенция Пътища са 257 752 428 лева.Освен това ще се опитаме в рамките на тазгодишния бюджет да изпълним ангажиментите, поети към строителите още през 2001 година. В началото на тази година осигурихме безлихвен заем в размер на 20 млн. лв., с който ще бъдат покрити лихви и главници по външни заеми на агенция Пътища. През февруари преведохме на общините 2 452 881 лв., които им дължахме по програмата за общинската пътна мрежа за 2001 година. Националното управление по горите получи от нас държавни такси в размер на 1 209 950 лв., които не бяхме ме платили.га очаквате да се затвори магистралният пръстен, за който вашият предшественик Евгени Чачев твърдеше, че ще е готов до 2003 година?- Стратегическите цели на правителството в областта на пътищата са две: да интегрираме националната пътна мрежа в европейската транспортна инфраструктура и да постигнем високо качество на транспортните дейности. Ние предвиждаме да доусъвършенстваме системата за управление на републиканската пътна мрежа и да приведем технико-експлоатационните качества на инфраструктурата в съответствие с европейските технически стандарти. Така ще осигурим необходимата безопасност и комфорт по пътищата на страната.Изграждането на националния автомагистрален пръстен е сред приоритетите на правителството за периода до 2005 година. Ще бъдат изградени основни пътни участъци от трансевропейските транспортни коридори. Ще продължи ускорено изграждането на автомагистралите Тракия, Марица, Хемус, Люлин и Струма. За осъществяването на тези и други обекти от основната пътна мрежа ще бъдат необходими 2 млрд. евро. Те ще бъдат осигурени от предприсъединителните фондове на Европейския съюз - ИСПА, ФАР, чрез кредитни линии на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), със средства от агенция Пътища, както и от частни инвеститори.Бихте ли конкретизирали каква ще струват отделните трасета?- Автомагистрала Тракия е с обща дължина 368 километра. От тях в експлоатация са 170 километра. Необходимите средства за цялостното завършване на този път са общо 700 млн. евро. Предвиждаме да получил 120 млн. евро от ЕИБ, а 90 млн. евро ще даде държавният бюджет. От отдаване на трасето на концесия очакваме като външни инвестиции още 490 млн. евро.Автомагистрала Марица е с обща дължина 112 км, от които в експлоатация са само 20 километра от лявото платно. За да бъде завършен пътят, са необходимите 300 млн. евро, от които 20 млн. евро ще дойдат от държавния бюджет. Очакваме и 280 млн. евро от външни инвеститори при отдаването на концесия.Автомагистрала Струма е с обща дължина 156 километра. Започнало е строителството на първите 19 километра. В средносрочен план предвиждаме да влязат в експлоатация 80 км от тази магистрала, за което са необходими около 200 млн. евро. Те ще бъдат осигурени чрез заем от ЕИБ - 40 млн. евро, от държавния бюджет - 40 млн. евро, и от ИСПА - 120 млн. евро. За цялостното изграждане на автомагистралата в дългосрочен план ще са необходими около 500 млн. евро.Какви са плановете ви за общинската пътна мрежа?- Вече е готов проектът на Националната годишна програма за финансиране на общинската пътна мрежа за 2002 година. До края на април той ще бъде обсъден от правителствения съвет за регионално развитие. Надявам се, че ще бъде одобрен. Предвиждаме за строителство, ремонт и зимно поддържане на общинските пътища да бъдат предоставени общо 37 452 881 лева. В тях сме включили и задълженията, които бюджетът не е платил през 2001 година. Тези дейности ще бъдат финансирани от републиканския бюджет и от приходите от такси върху течните горива. В разработената програма е вписан и проектът Достъп до туристически места, който се съфинансира с безвъзмездна помощ по националната програма ФАР-2001 в размер на 10 млн. евро. Срокът за приключването му е 2005 година.Вие трябва да решите и наболелия воден проблем. Как ще стане това?- Екип на министерството в момента разработва стратегия за водния сектор. В нея особено внимание се отделя на липсата на регулиращи годишни и многогодишни изравнители. Естественият отток на реките има силно изразен сезонен характер. Около 75% от дебита им е през пролетното пълноводие. Това е основната причина за кризите във водоснабдяването на населените места, разположени по западните склонове на Рило-родопския масив и Предбалкана. През пролетта дебитът на реките в тези райони е от 6 до 8 пъти по-голям, отколкото потребява населението. През останалите сезони обаче водата не достига и водният режим в някои от селищата е драстичен. Потърпевши от него са хората в Кюстендил, в Благоевград, Монтана, Враца, Габрово, Трявна, Троян, Ловеч, Севлиево, Панагюрище... За да се преодолеят водните ограничения в тези селища, трябва да се изградят два язовира. Черни Осъм ще водоснабдява Троян, Ловеч и Плевен. Водните проблеми на Благоевград и региона около него ще се решат с изграждането на язовир Ракочевица.За реализацията на двата обекта са необходими около 450 млн. лева.Откъде ще се намерят парите?- Трудно можем да осигурим със собствени сили значителните инвестиции, които са необходими за привеждането на водния сектор към европейските стандарти. Затова ние търсим различни форми за привличане на частни капитали. Най-общо възможностите за това са две. Първата е чрез концесионни договори във ВиК-дружествата да влязат външни инвеститори. Втората е големите водоснабдителни язовири да бъдат изградени по схемата ВОТ (изграждане-опериране-трансфер), при която външният инвеститор ще се поеме изцяло финансирането.Хората, които живеят с воден режим, се наслушаха на програми, стратегии и добри намерения. Можете ли да им обещаете нещо конкретно?- Инвестиционната програма на министерството за 2002 г. предвижда да се доизградят язовирите Христо Смирненски и Сивяк. За тях са предвидени 1.2 млн. лева. След въвеждането им в експлоатация ще се ликвидира водният режим в Габрово. Ще изградим хидровъзлите Пловдивци, Нейковци и Кюстендил, за които сме заделили 7.2 млн. лева. За довършването на деривация Среченска бара, която ще реши водните проблеми на областите Монтана и Враца, сме предвидили други 200 хил. лева. Освен това ще завършим връзката на язовир Цонево с деривация Камчия, от която влиза вода във Варна. За това са планирани 1.7 млн. лева. По този начин ще осигурим възможност при недостатъчни обеми вода в яз. Камчия да се осигури допълнително водоснабдяване от яз. Цонево. Така ще гарантираме по-голяма сигурност на водоснабдяването по Черноморското крайбрежие.Програмата на министерството за следващите три години предвижда за водния сектор да се отделят нови 135 млн. лева. Те ще бъдат използвани за доизграждане на язовирите Луда Яна, Индже войвода, Пловдивци, Кюстендил, Нейковци и Среченска бара. След завършването им водоснабдяването на повече от 300 000 жители на страната ще бъде значително подобрено.

Facebook logo
Бъдете с нас и във