Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЩЕ ПРИСАЖДАМЕ ИРЛАНДСКИЯ ПЕНСИОНЕН МОДЕЛ

НАЦИОНАЛЕН РЕЗЕРВЕН ФОНД С ПАРИ ОТ ПРИВАТИЗАЦИЯТА ЩЕ ПОЕМЕ БЪДЕЩИТЕ СОЦИАЛНИ ПЛАЩАНИЯ НА ДЪРЖАВАТАВъзможно ли е да се промени статуквото за еднакво мизерните български пенсии, така че те да не бъдат вече синоним на подаяние от държавата? Публичното пространство изобилства от идеи за промени в нашенската осигурителна система. Тя беше замислена (и въведена през 2000 г.) като своеобразен хибрид между чилийския еталон и традициите на Бисмаркова Европа. Един от вариантите за ремонт на пенсионния модел у нас, лансиран от финансист №1 Милен Велчев, беше да се създаде специален фонд с парите от приватизация. Новината беше огласена от царския ковчежник след завръщането му от Ирландия през април миналата година. Велчев каза, че парите от приватизацията на ирландския телеком (4.5 млрд. щ. долара) не отишли директно в бюджета, а били отделени във фонд за социално осигуряване. Той обеща, че това ще се случи и в България.Само за десетина години Ирландия грабна приза европейско тигърче. Заради ниските си данъци тя се преобрази - от бедна държава стана една от двете най-богати страни в ЕС. Когато България влезе в европейското семейство, тя неизбежно ще бъде страната с най-ниски доходи в ЕС. Тежестта на присъединяването ще поемат работещите българи. А каква ще бъде горчилката заради скромните трийсетина евро на месец, които ще подрънкват в джоба на средностатистическия пенсионер?В Ирландия има въведен т.нар. таван на пенсиите, който е 122 евро седмично. Всъщност ирландската пенсионна реформа започва през 1998 г., когато е публикуван докладът на Държавната пенсионна комисия. Той е кулминацията на дълъг процес от консултации между правителството, социалните партньори, пенсионерите и групи от адвокати, които защитават интересите на възрастните хора. Основните препоръки в доклада са насочени към двустранния характер на ирландската пенсионна система. Тя се основава на стабилни социални пенсии, базирани на държавното социално осигуряване. И професионалните и индивидуалните пенсии, чиято роля постепенно трябва да се засилва. Идеята е в бъдеще те да обхванат 70% от работещите на възраст над 30 години (сега такива получават едва 50% от работещите). За да се постигне ръст в социалноосигурителното покритие, комисията препоръчва да се въведат сметки с лични пенсионни спестявания. Предвижда се те да бъдат по-евтина и леснодостъпна лична инвестиция. Идеята е да се позволи на хората, независимо от техния статут, да спестяват за пенсия по един гъвкав начин, който същевременно да увеличи размера на пенсиите. Така пенсионната система в Ирландия, която е изградена върху лични вноски и социални помощи на практика обхваща цялото население. През 1999 г. от всички 421 600 души на Острова, които са навършили 65 и повече години, 387 201 получават социални добавки към пенсиите си. През последното десетилетие в схемата на тези плащания настъпва значителна промяна. Причината е, че на пазара за работна сила излизат все нови и нови хора (най-вече жени), което се дължи на икономическия растеж и на непрекъснатото разширяване на задължителното социално осигуряване. Макар че броят на получаващите социална пенсия (т. е. възрастните хора без средства, които не са правили вноски през годините) все още е голям - през 1989 г. хората с пенсия, основана на лични вноски, са под 50% от всички пенсионери, а през 1999 г. броят им надхвърля 62 процента. Прогнозите са, че през 2016 г. този процент ще достигне 86.Съществуват основно три типа допълнителни пенсии - схеми за работниците и служителите в бюджетната сфера, основани на техни вноски в съответствие с дохода им. Има отделни схеми, създадени от държавни търговски организации и агенции. Както и лични пенсии (включително и пенсионни споразумения за годишна рента), договорени от отделни хора, най-често със свободни професии или самонаети.Социалноосигурителните вноски са процент от общия облагаем доход на работещите и хората със свободни професии - те са обект на разнообразни отстъпки и не могат да надхвърлят определени стойности. Разпределени са между работодателите и работниците в определено съотношение. Вноските на работниците в повечето случаи се определят от техните доходи. Размерът на пенсиите зависи от вида социално осигуряване, приложим в дадения отрасъл. И на свой ред диктува размера на пенсиите и сумите, които хората биха могли да получат, когато стигнат установената възраст. Върху най-големи суми се осигуряват работниците и работодателите от индустриалния и търговския сектор, както и от сферата на обслужването. Всеки човек, който печели на седмица 30 или повече ирландски паунда, е задължен да плаща социалноосигурителни вноски. Това важи и за всеки самонает или със свободна професия, чийто годишен доход е 2500 или повече паунда.Необходимостта от ускорено провеждане на пенсионната реформа на Ирландия се налага, тъй като през 1999 г. разходите за социални помощи се поемат главно от държавата (54.7%) и от т.нар. социалноосигурителен фонд (44.9%). В този фонд приходите идват чрез вноски от работодателите (73.8%), работниците (20.3%) и самонаетите (5.9%).Разходите за изплащане на пенсиите възлизат на около 24% от общия бюджет за социално подпомагане, който през 1999 г. е 4 млрд. паунда. От него разходите за пенсии въз основа на лични вноски са 392.26 млн. паунда, докато при пенсиите за прослужено време се изразходват 402.8 млн. паунда. За 2000 г. сумите са 431.5 млн. за пенсии от лични вноски и 472.3 млн. за пенсии за прослужено време, т.е. те нарастват съответно с 10 и 17.2 процента.Още през май 1998 г. държавната пенсионна комисия в Ирландия публикува своя доклад Осигуряване на пенсионни доходи, в който се препоръчва създаването на общ фонд, за да се намалят бъдещите разходи за социални пенсии. Идеята е приета от ирландското правителство през юли 1999 година. Тогава то обявява намерението си да създаде резервни фондове, които да посрещнат бъдещите разходи за социални помощи и пенсии на бюджетните служители.Парламентът приема през декември същата година постановлението за създаване на временен фонд, в който да се съхраняват и контролират парите, отпуснати през 1999 г., и там се привежда сумата от 3 млрд. паунда. От тях 2.4 млрд. паунда отпуска телекомуникационната компания, наследила бившия държавен Телеком, и почти 600 млн. паунда от бюджета, което е 1% от брутния национален продукт (БВП) за 1999 година. С финансово постановление от 2000 г. се предоставят нови 1.85 млрд. паунда, от които около 1.2 млрд. са от продажбата на Телекома и около 650 млн. паунда от бюджета, които се равняват отново на 1% от БВП за 2000 година.Така на 14 юни 2000 г. по предложение на министъра на финансите на Ирландия и с одобрението на парламента се приема закон за създаване, финансиране и управление на Националния пенсионен резервен фонд. С него правителството се задължава да привежда от държавната хазна във фонда сума, равна на 1% от БВП всяка година, поне до 2055-а. Фондът има мандат за строго търговски вложения с цел да се осигури най-голяма възвръщаемост за дълъг период от време, а това се постига чрез управление с добре премислен риск. Забранено е съкращаване на средствата преди 2025 година.Пенсионната възраст в Ирландия е 65 или 66 години, в зависимост от вида пенсия, за който се кандидатства. Тази възраст се налага постепенно през периода 1973-1975 г., преди който е била възприета горна граница от 70 години.Един от ключовите фактори, определящи стойността на пенсията в Ирландия, е възрастта за пенсиониране - 65 години. В доклада, свързан с Инициативата за национална пенсионна политика, се сочи възможността за гъвкав подход и право на по-късно пенсиониране, която трябва да залегне в социалното законодателство. Отчита се и положителното въздействие от увеличаването на възрастта за социална пенсия - условията на работа, естествено, водят до определен момент на оттегляне от активна дейност. Затова и перспективата за пенсиониране става по-малко привлекателна, ако социалната пенсия не започне да се изплаща веднага. За да се спестят средства, е необходимо на хората под пенсионна възраст да се предостави възможност да продължат да работят и да получават приходи. Ирландският пенсионен модел не допуска преференции за по-ранно получаване на пенсията, натрупана от лични вноски или за ранно получаване на пенсията за прослужено време, но в намален размер. И все пак се отпускат т. нар. предпенсионни помощи, предназначени за хора, които разполагат с ограничени средства и са навършили 55 години. Те могат да се оттеглят от трудовия пазар и да кандидатстват за седмични помощи. За тази цел трябва да са получавали дълго време помощи за безработни или вече да не получават помощи за самотен родител или за гледане на дете или болен възрастен. Схемата е напълно свободна и зависи от избора на човека - дали ако е безработен и навърши 55 години, ще предпочете да продължи да търси работа и да получава помощи за безработни, вместо да се пенсионира. Дори е възможно, ако някой вече получава предпенсионни помощи, да се върне на работа по свое желание.Поради доброто състояние на ирландската икономика днес силно намалява броят на хората, желаещи да участват в тази пенсионна схема. Повече от 60% от възрастните с предпенсионни помощи са на 60 или повече години. Очаква се занапред техният брой да спадне още. На дневен ред е въпросът за преструктуриране на тази схема с оглед на съвременните пазарни условия.Каре:Инициативата за национална пенсионна политика започва от октомври 1996 г. въз основа на проучване за обхвата на професионалните пенсии. През 1997 г. се публикува първата от петгодишните серии със статистически прегледи за стойността на социалните пенсии, която обхваща периода от 60 години между 1996 и 2056 година. То показва, че броят на хората над 65 години ще се увеличава от 11% от населението през 1996-а до 19% през 2026-а и 27% през 2056-а. Смята се, че тогава възрастните ще бъдат над 1 млн. души от населението, докато през 1996 г. са били 414 000 души. Ако ниската смъртност, предвиждана в доклада, стане факт, броят на хората над 80 години ще нарасне за същия период от 90 000 (2% от населението) до 317 000 (8%). Макар че броят на ирландците в активна трудова възраст ще се увеличава през следващите 20 години, след това ще започне да спада и през 2056 г. те ще бъдат около 51% от населението. Така техният дял спрямо навършилите 65 и повече години ще намалее от 4.9 през 1996 г. на 1.9 през 2056 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във